Спешната помощ не е разширила драстично дейността си през пандемията
Системата за незабавна помощ в България обслужва три четвърти от признатите повиквания, а към една четвърт от тях не се извършват. От 2019 година насам пораства делът на необслужените повиквания, като по-вероятно това се дължи на " свиване и изясняване на обсега на услугите в незабавната помощ ".
Това излиза наяве от анализ на системата за незабавна помощ у нас, направен от Института за пазарна стопанска система, съобщи mediapool.bg. Спешните повиквания за потребност от здравна помощ у нас са сред 700 000 и 800 000 годишно, излиза наяве от разбора, който цитира данни на Министерството на здравеопазването.
" По връзки на повикванията през телефон 112 за интервала 2017 – 2021 година прави усещане, че през първите две години разликата сред признатите и изпълнени повиквания е релативно дребна – екипите на незабавна помощ са се отзовавали на доста огромна част от сигналите, получени на незабавния телефон. Това се трансформира през 2019 г, когато разликата сред признати и изпълнени повиквания стартира да се отличава и доближава до 24% през 2021 година ", посочват икономистите.
От статистиката се вижда, че през 2019 година например малко под 200 000 повиквания на " Спешна помощ " не са били изпълнени. Подобна е обстановката и през 2021 година Много е евентуално това да се дължи на нов метод при селекцията на незабавните случаи, само че не е ясно по какъв начин той се е отразил на качеството на здравната услуга. Икономистите считат, че в обществото има недоумение към обсега на незабавната помощ и естеството на нейните услуги.
Интересно е също, че съгласно данните на МЗ повикванията на " Спешна помощ " бележат пик през 2018 година, а не през пандемията. Това кара икономистите да създадат няколко извода – че незабавната помощ не е разширила фрапантно активността си през пандемичните години и че данните не сочат за напън върху системата вследствие на нараствания брой случаи на пациенти с Covid-19.
" Данните за обслужени и приети в болница пациенти също демонстрират сериозния спад на обслужените пациенти през 2019 година с над 30% и слабия растеж през 2020 и 2021 година вследствие на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в незабавната помощ се хоспитализират сред 30 и 40%, като този дял е бил най-голям през 2019 година ", пише още в разбора. Според него равнището на хоспитализиране през незабавната помощ е устойчиво през целия интервал, като през 2021 година броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с към 11%, евентуално поради Covid-19.
През 2018 година колите за спешна помощ са минали минимум километри, само че са обслужили най-вече на брой пациенти. Според икономистите това може да се дължи на повече лекувани хора в звената за незабавна помощ в лечебните заведения спрямо домашните визити или с по-голям брой изпълнени незабавни повиквания в огромните градове спрямо по-малките.
Според разбора на ИПИ системата на незабавна помощ у нас през последните 5 години е била съществено натоварена. Разходите ѝ непрекъснато нарастват (от към 160 млн. лева през 2017 година до 270 млн. лева през 2021 г.), а чиновниците понижават. За пет години системата е изгубила 277 от своите чиновници, които към края на 2021 година към този момент са 6545 души по щатна бройка.
Част от незабавните екипи се занимават с несвойствена дейност и това следва да се промени, считат икономистите. " Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало съмнения, че карат в нетрезво положение, последователно спада до близо 2400 проби за 2021 година, а превозването на трупове за правосъдно здравна експертиза нараства до над 4000 за годината. Независимо от значимостта на тези действия осъществяването им от екипите за незабавна здравна помощ буди удивление – те следва да се изведат от обсега на отговорностите на незабавните екипи и да се реализират от различен тип служби. За никоя от тези действия няма съображение да бъдат осъществявани от незабавните медицински екипи ", пише в разбора на ИПИ.
Икономистите вършат предварителна оценка на двата огромни плана за подсилване на незабавната помощ в Националния проект за възобновяване и резистентност.
Първият предвижда създаване на незабавна здравна помощ по въздуха, каквато сега липсва у нас. Държавата ще закупи 5 хеликоптера, които ще действат в 6 оперативни бази – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Ямбол. Организацията ще се реализира от Изпълнителна организация " Хеликоптерна незабавна здравна работа ", директно подчинена на министъра на опазването на здравето. Всеки хеликоптер ще бъде оборудван с животоспасяваща и животоподдържаща инсталация на борда.
Пет от оперативните бази ще са способни да оперират в светлата част на деня, а шестата – през деня и нощем. След придобиването на нужната подготовка на летателните екипажи, базите които ще оперират през деня и нощем ще бъдат две (една в северната и една в южната част на България). В екипажите ще се включват авиатор, който е и пълководец на екипажа, втори водач, доктор, парамедик или здравна сестра. Дейностите по плана с общ бюджет от 119 млн. лева, с изключение на закупуване на хеликоптерите, включват също образование на летателен, инженерно-технически и медицински състав.
Другият план е за подобряване на информационната система на телефон 112. Ще се изградят центрове за връзки от последващо потомство (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching), както и ще се обезпечи широколентов продан на информация в мрежата на 112 – видео, данни, глас и текст в действително време и надграждане на системите с нови и модерни услуги. Бенефициенти по плана са Министерство на вътрешните работи и здравното министерство с общ бюджет от 55.9 млн. лева
" И двата плана са относително добре стимулирани и разказани, само че и на двата им липсват качествени знаци за оценка на резултата и ясна концепция по какъв начин ще се интегрират в системата на незабавната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разноските от заместването на " поевтината " услуга с по-скъпата, изключително в дълготраен проект ", коментират специалистите от ИПИ.
Това излиза наяве от анализ на системата за незабавна помощ у нас, направен от Института за пазарна стопанска система, съобщи mediapool.bg. Спешните повиквания за потребност от здравна помощ у нас са сред 700 000 и 800 000 годишно, излиза наяве от разбора, който цитира данни на Министерството на здравеопазването.
" По връзки на повикванията през телефон 112 за интервала 2017 – 2021 година прави усещане, че през първите две години разликата сред признатите и изпълнени повиквания е релативно дребна – екипите на незабавна помощ са се отзовавали на доста огромна част от сигналите, получени на незабавния телефон. Това се трансформира през 2019 г, когато разликата сред признати и изпълнени повиквания стартира да се отличава и доближава до 24% през 2021 година ", посочват икономистите.
От статистиката се вижда, че през 2019 година например малко под 200 000 повиквания на " Спешна помощ " не са били изпълнени. Подобна е обстановката и през 2021 година Много е евентуално това да се дължи на нов метод при селекцията на незабавните случаи, само че не е ясно по какъв начин той се е отразил на качеството на здравната услуга. Икономистите считат, че в обществото има недоумение към обсега на незабавната помощ и естеството на нейните услуги.
Интересно е също, че съгласно данните на МЗ повикванията на " Спешна помощ " бележат пик през 2018 година, а не през пандемията. Това кара икономистите да създадат няколко извода – че незабавната помощ не е разширила фрапантно активността си през пандемичните години и че данните не сочат за напън върху системата вследствие на нараствания брой случаи на пациенти с Covid-19.
" Данните за обслужени и приети в болница пациенти също демонстрират сериозния спад на обслужените пациенти през 2019 година с над 30% и слабия растеж през 2020 и 2021 година вследствие на пандемията. Като цяло от обслужените пациенти в незабавната помощ се хоспитализират сред 30 и 40%, като този дял е бил най-голям през 2019 година ", пише още в разбора. Според него равнището на хоспитализиране през незабавната помощ е устойчиво през целия интервал, като през 2021 година броят на хоспитализациите нараства по-забележимо с към 11%, евентуално поради Covid-19.
През 2018 година колите за спешна помощ са минали минимум километри, само че са обслужили най-вече на брой пациенти. Според икономистите това може да се дължи на повече лекувани хора в звената за незабавна помощ в лечебните заведения спрямо домашните визити или с по-голям брой изпълнени незабавни повиквания в огромните градове спрямо по-малките.
Според разбора на ИПИ системата на незабавна помощ у нас през последните 5 години е била съществено натоварена. Разходите ѝ непрекъснато нарастват (от към 160 млн. лева през 2017 година до 270 млн. лева през 2021 г.), а чиновниците понижават. За пет години системата е изгубила 277 от своите чиновници, които към края на 2021 година към този момент са 6545 души по щатна бройка.
Част от незабавните екипи се занимават с несвойствена дейност и това следва да се промени, считат икономистите. " Вземането на кръвни проби на водачи на МПС, за които е имало съмнения, че карат в нетрезво положение, последователно спада до близо 2400 проби за 2021 година, а превозването на трупове за правосъдно здравна експертиза нараства до над 4000 за годината. Независимо от значимостта на тези действия осъществяването им от екипите за незабавна здравна помощ буди удивление – те следва да се изведат от обсега на отговорностите на незабавните екипи и да се реализират от различен тип служби. За никоя от тези действия няма съображение да бъдат осъществявани от незабавните медицински екипи ", пише в разбора на ИПИ.
Икономистите вършат предварителна оценка на двата огромни плана за подсилване на незабавната помощ в Националния проект за възобновяване и резистентност.
Първият предвижда създаване на незабавна здравна помощ по въздуха, каквато сега липсва у нас. Държавата ще закупи 5 хеликоптера, които ще действат в 6 оперативни бази – София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Ямбол. Организацията ще се реализира от Изпълнителна организация " Хеликоптерна незабавна здравна работа ", директно подчинена на министъра на опазването на здравето. Всеки хеликоптер ще бъде оборудван с животоспасяваща и животоподдържаща инсталация на борда.
Пет от оперативните бази ще са способни да оперират в светлата част на деня, а шестата – през деня и нощем. След придобиването на нужната подготовка на летателните екипажи, базите които ще оперират през деня и нощем ще бъдат две (една в северната и една в южната част на България). В екипажите ще се включват авиатор, който е и пълководец на екипажа, втори водач, доктор, парамедик или здравна сестра. Дейностите по плана с общ бюджет от 119 млн. лева, с изключение на закупуване на хеликоптерите, включват също образование на летателен, инженерно-технически и медицински състав.
Другият план е за подобряване на информационната система на телефон 112. Ще се изградят центрове за връзки от последващо потомство (Next Generation 112), свързани в електронна съобщителна мрежа с пакетна комутация (Packet Switching), както и ще се обезпечи широколентов продан на информация в мрежата на 112 – видео, данни, глас и текст в действително време и надграждане на системите с нови и модерни услуги. Бенефициенти по плана са Министерство на вътрешните работи и здравното министерство с общ бюджет от 55.9 млн. лева
" И двата плана са относително добре стимулирани и разказани, само че и на двата им липсват качествени знаци за оценка на резултата и ясна концепция по какъв начин ще се интегрират в системата на незабавната помощ на България. Липсва оценка и за изменение на разноските от заместването на " поевтината " услуга с по-скъпата, изключително в дълготраен проект ", коментират специалистите от ИПИ.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ