Виктория Викторова: Хора с подобен синдром омаловажават всичко, което могат, и са постигнали
Синдромът на самозванеца е психическо събитие, при което хора, които са извънредно сполучливи, способени и приети, се усещат като хора, които в действителност не са толкоз способени, които не знаят или не могат нищо изключително, само че са съумели да заблудят близките, като че ли са измамници. Това сподели Виктория Викторова – психолог, публицист и създател на книгата " Синдром на самозванеца – Как да излезем от сянката му “, в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “.
Хора с сходен синдром омаловажават всичко, което могат и са постигнали, и считат, че триумфите им са плод на слаба конкуренция или на шанс. " Затова са с чувството, че би трябвало да внимават къде какво споделят и какво вършат, с цел да не бъдат разкрити “, разясни психологът.
Типично за Синдрома на самозванеца е човек да изпитва усложнения с приемането на похвали и да се концентрира върху рецензията. " Това, че ни е боязън да си желаяме покачване на заплатата или на позицията, това, че виждаме публикация за работа, за която си споделяме, че няма смисъл даже да аплайваме – подобен вид лични спирачки можем да ги разпознаем с времето и да забележим, че има подобен модел на държание “, добави Викторова.
Синдромът на самозванеца е характерен за младежите, които са първоначално или средата на кариерния или университетския си път. Това не е болестно положение или диагноза, а психическо събитие, акцентира тя.
Фактори за развиването на сходен синдром са сериозната среда или средата с принуждение и нагнетено напрежение по време на израстване на детето. " Тези деца доста постоянно имат извънредно мощни и повишени упования към себе си и от страна на родителите си, и от страна на самите себе си. Налагало се е да поддържат някакво високо равнище, с цел да потушават напрежението “, разясни психологът.
Феноменът е открит през 70-те и 80-те години на предишния век в Съединени американски щати. От тогава датират първите проучвания по тематиката. Виктория Викторова прави проучване измежду 700 българи на разпространяването на Синдрома на самозванеца и у нас. " Виждах, че е годно и за България. Направих това изследване, тъй като желаех да съпоставя данните за България с тези в международен мащаб. Оказа се, че сме на същото ниво. Причината за това е, че към този момент и в България доста огромна част от хората работят в сфери, които са трудноизмерими като качество и количество “, изясни тя.
Изследването демонстрира, че най-засегнати от синдрома са ІТ експертите. На последващо място са учителите и хората, работещи в обществената сфера.
В нейната книга " Синдром на самозванеца – Как да излезем от сянката му “ тя предлага принадлежности и техники за справяне със синдрома. " Много от тях аз самата съм ги открила през годините – за себе си, за мои близки, за клиенти. Една от техниките е всеки да опита да разпише наличие за книга по тематика, която му е в действителност близка и за която знае доста. Друга част от техниките са свързани с това да делегираме дилемите, които ни спъват или не са ни приятни. Можем да влезем и в ролята на наставник на юноша при започване на своята кариера “, даде образци Виктория Викторова.
Хора с сходен синдром омаловажават всичко, което могат и са постигнали, и считат, че триумфите им са плод на слаба конкуренция или на шанс. " Затова са с чувството, че би трябвало да внимават къде какво споделят и какво вършат, с цел да не бъдат разкрити “, разясни психологът.
Типично за Синдрома на самозванеца е човек да изпитва усложнения с приемането на похвали и да се концентрира върху рецензията. " Това, че ни е боязън да си желаяме покачване на заплатата или на позицията, това, че виждаме публикация за работа, за която си споделяме, че няма смисъл даже да аплайваме – подобен вид лични спирачки можем да ги разпознаем с времето и да забележим, че има подобен модел на държание “, добави Викторова.
Синдромът на самозванеца е характерен за младежите, които са първоначално или средата на кариерния или университетския си път. Това не е болестно положение или диагноза, а психическо събитие, акцентира тя.
Фактори за развиването на сходен синдром са сериозната среда или средата с принуждение и нагнетено напрежение по време на израстване на детето. " Тези деца доста постоянно имат извънредно мощни и повишени упования към себе си и от страна на родителите си, и от страна на самите себе си. Налагало се е да поддържат някакво високо равнище, с цел да потушават напрежението “, разясни психологът.
Феноменът е открит през 70-те и 80-те години на предишния век в Съединени американски щати. От тогава датират първите проучвания по тематиката. Виктория Викторова прави проучване измежду 700 българи на разпространяването на Синдрома на самозванеца и у нас. " Виждах, че е годно и за България. Направих това изследване, тъй като желаех да съпоставя данните за България с тези в международен мащаб. Оказа се, че сме на същото ниво. Причината за това е, че към този момент и в България доста огромна част от хората работят в сфери, които са трудноизмерими като качество и количество “, изясни тя.
Изследването демонстрира, че най-засегнати от синдрома са ІТ експертите. На последващо място са учителите и хората, работещи в обществената сфера.
В нейната книга " Синдром на самозванеца – Как да излезем от сянката му “ тя предлага принадлежности и техники за справяне със синдрома. " Много от тях аз самата съм ги открила през годините – за себе си, за мои близки, за клиенти. Една от техниките е всеки да опита да разпише наличие за книга по тематика, която му е в действителност близка и за която знае доста. Друга част от техниките са свързани с това да делегираме дилемите, които ни спъват или не са ни приятни. Можем да влезем и в ролята на наставник на юноша при започване на своята кариера “, даде образци Виктория Викторова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ