Синдромът на кубиталният тунел представлява състояние на притискане или дразнене

Синдромът на кубиталният тунел съставлява положение на прилепяне или раздразнение на улнарния нерв в мястото на прекосяването му през кубиталния тунел, намиращ се отвътре на лакътя.

Улнарният нерв съставлява един от трите основни нерва, осигуряващи инервация на ръката . Водейки началото си от шийния гръбначен мозък, той се спуска надолу по ръката и по този си път съществуват няколко места, където може да бъде притиснат, да вземем за пример под ключицата или в региона на китката – т.нар канал на Гийон. Най-честото място за компресия обаче се оказва отвътре на лакътя – положение известно като „ синдром на кубиталния тунел”.

Изтръпване и мравучкане в ръката и пръстите са чести признаци при съществуване на синдрома на кубиталния тунел. В някои случаи те могат да се повлияят от консервативно лекуване, а в други случаи може да се предложи оперативна намеса.

Улнарният нерв обезпечава сетивната инервация на дребния пръст и безименния пръст . Той е виновен също и за придвижванията на огромна част от дребните мускули в ръката, свързани с изплълнение на фините придвижвания, както и на някои от по-големите мускули на предмишницата, спомагащи за здравия захват на ръката.

Каква е повода за поява на синдрома на кубиталния тунел?

В доста случаи точната причина остава неразбираема. Улнарният нерв е изключително уязвим в мястото на прекосяване през кубиталния тунел заради тясното пространство, оскъдната мека тъкан и близостта му до кожата. Внезапното прилепяне на нерва е добре познато под формата на изтръпване и възприятие за прекосяване на „ електрически ток”.

Някои от най-честите установими аргументи са:
Продължително стоене на лакътя в сгънато състояние, да вземем за пример при слагане на гипс или честото му слагане в такова, да вземем за пример при сън – това може да стане причина за разпъване и раздразнение на улнарния нерв и изтръпване на дребния и анонимен пръст; При някои хора улнарният нерв трансформира позицията си по време на прегъване и разгръщане в лакътя, което може да стане причина за неговото неспокойствие с течение на времето; Продължително стоене в полуизпънато положение на лакътя може да докара до повишение на напрежението в нерва; Натрупване на течност в лакътя, което се следи при възпалителни процеси, може да аргументи компресия на нерва; Директен удар по вътрешната страна на лакътя провокира неочаквана болежка, възприятие за „ електрически импулс” и изтръпване в дребния и безименния пръст.

Рискови фактори за развиване на синдрома са:
Предходна фрактура или дислокация в лакътната става; Артритни промени в лакътя; Подуване и оток в лакътната става; Киста наоколо до лакътната става; Повтарящи се или пролонгирани придвижвания, които включват прегъване или флексия в лакътната става.

Какви са признаците при съществуване на синдрома на кубиталния тунел?

Много постоянно недоволствата могат да включат появяването на болежка в региона на лакътя, само че постоянно те са локализирани в ръката:
Изтръпване или мравучкане в дребния и безименния пръст са чести признаци. Те могат да се появяват и отшумяват. Често се предизвикат при свито състояние на лакътя, да вземем за пример при шофиране или говорене по телефона; Чувство за обездвижване в последните два пръста, когато ръката ви е сгъната в лакътя, както и мъчно придвижване на пръстите встрани и във вътрешността, сложна операция при фини придвижвания на ръката; Отслабване на захвата на ръката и по-трудна съгласуваност на пръстите, да вземем за пример при боравене с инструмент (това нормално се следи при тежка компресия на нерва); Мускулна хипотрофия на ръката – тя е необратимо положение и се дължи на тежко изразена или за дълго време компресия на нерва.

Свързани публикации.. Синдром на карпалния тунел - когато ръката изтръпва 0 Ревматоиден артрит – задейства се през есента 0

Как се слага диагнозата и какво е лекуването?

Диагнозата изисква деликатно неврологично и ортопедично проучване. Електромиографското проучване служи за определяне на съществуването и равнището на увреда на нерва. Рентгенография на китката и лакътната става от време на време са целесъобразни за отменяне на съществуването на артритни промени и други местни промени, които може да са причина за положението.

Лечението е най-вече консервативно и включва нестероидни противовъзпалителни средства и отбягване на натоварването и сгъването в лакътната става. Оперативна декомпресия се постанова в случаите, когато консервативното лекуване не е дало резултат, както и когато е налице тежка компресия на нерва или изразена мускулна уязвимост. 4275