Какво иска българският капитал? Покорни работници, които целуват дори ръката, която не им плаща?!
Синдикатите са нездравословни, служащите - мързеливи, възпитаваме търтей!
Този залп като триглава ламя избълваха на специфична конференция водачите на три уважавани работодателски организации - Божидар Данев (на Българската стопанска камара), Васил Велев (на Асоциацията на индустриалния капитал в България) и Кирил Домусчиев (на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България).
Тримата споделиха правилни неща - ставаме все по-необразовани и все по-малко способени. Но видяха виновността за това единствено вън и без значение от себе си. Нещо повече - упрекнаха профсъюзните организации. Забравяйки вероятно, че днешна Европа е благоденстваща поради социалдемократическите правила на съдействие сред труда и капитала, които възприе. Защото когато не е имало съдействие, е имало кървава класова битка, в която служащият е могъл да загуби единствено оковите си. Затова е отивал на барикадите с ария.
Работодателите не дават отговор на въпроса за какво този толкоз ленив и безрезултатен български служащ, когато отиде някъде другаде, освен в „ дисциплинираната " Германия, даже в южняшката Италия, внезапно става високопроизводителен.
Забравят вероятно, че основаването на организация на производството е в ръцете на капитал, не на труда. Създаването на работна среда, в това число с нужната техника, е обвързване на капитала, не на труда.
Нещо повече. Ако в страните от Западна Европа генерации индустриалци са основали положително име на капитала, работейки за страните си и градовете им, в България казусът е различен. Тук тези, които гледат на работодателя, който и да е той, като на господар грабител, са доста. Може даже да са болшинство. Българският капитал още не си е основал престиж, поради който да го почитат и ценят. Неплащането на заплати, заплащането под масата на мизерни подаяния не са изключения.
Защо е този стон за класа прослужено време? Колко са компаниите, в които той има значение? Какъв е приносът му за повишаването на заплата от 600 лева? Единственото, за което тази " отживялост от социализма " още има значение е, че " автоматизирано " покачва заплата, която другояче не би повишена. А може би в това е работата - заплатите да бъдат замразени?
Затова българският служащ, който не е доста по сдружаването, псува под мустак и отпътува където му видят очите. По принцип на младите им е необятно към врата. Но към този момент отпътуват освен младите. Завинаги превъртат ключа на родните си къщи хора на предпенсионна възраст. Отиват там, където имат вяра за по-добър, по-охолен, по-спокоен живот.
И с излъчването на ненавист работодателите няма да ги спрат. Няма да ги създадат по-образовани и по-квалифицирани.
Защото българският капитал май не желае това. Той желае покорни служащи. Такива, които целуват тежка желязна ръка и мълчат. Колкото и да им заплащат. Когато и да им заплащат.
Ако представителите на бизнеса желаеха да видят цялата картина, а освен това, че никой не желае да им работи за парите и отношението, което оферират, щяха да видят и другата страна на медала. Хилядите служащи на разнообразни места, които работят по повече от 10 часа дневно, които жертват почивните си дни, тъй като са стимулирани. Защото желаят да вършат това тук и в този момент.
Това са последните мохикани на България, които с приказки, излезли като че ли от дълбините на 19 век, работодателите сполучливо гонят.
Защото към този момент е 21 век, освен капиталът се глобализира, трудът също. И образованите и квалифицираните ще отидат там, където ги ценят и почитат. Тук в действителност ще останат мързеливите, старите, болните. Тези, които по една или друга причина са " закрепостени ". Вината няма да е тяхна. Едните - мързеливите и необразованите, в никакъв случай не са имали упоритост за освен това. А на другите времето им е минало, взело е силите им. И това е ставало толкоз по-бързо, колкото по-неадекватни на общата обстановка са били заплатите, които са получавали по време на виталния си път.
И още нещо - по-умният, по-образованият, по-знаещият, по-имащият би трябвало да бъде и по-отговорен. Той е получил доста, би трябвало и доста да даде на обществото. Това е неговото обвързване, неговата признателност пред ориста за живота, който му е отредила.
Затова всички религии приказват за примирение! Затова папата и през днешния ден, а в предишното крале и кралици, са благи краката на по-нисшите от тях преди Великден.
Ако това схващане го няма, има борба и барикади. От едната им страна е болшинството, което пита - кой ви даде парите, по какъв начин станахте толкоз богати, когато до през вчерашния ден всички бяхме равни?! А когато масите задават сходни въпроси, гледката рядко е красива.
Тогава настъпват тъкмо тези забавни времена, в които никой не желае да живее.
Източник: Красина Кръстева, Епицентър.бг
Този залп като триглава ламя избълваха на специфична конференция водачите на три уважавани работодателски организации - Божидар Данев (на Българската стопанска камара), Васил Велев (на Асоциацията на индустриалния капитал в България) и Кирил Домусчиев (на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България).
Тримата споделиха правилни неща - ставаме все по-необразовани и все по-малко способени. Но видяха виновността за това единствено вън и без значение от себе си. Нещо повече - упрекнаха профсъюзните организации. Забравяйки вероятно, че днешна Европа е благоденстваща поради социалдемократическите правила на съдействие сред труда и капитала, които възприе. Защото когато не е имало съдействие, е имало кървава класова битка, в която служащият е могъл да загуби единствено оковите си. Затова е отивал на барикадите с ария.
Работодателите не дават отговор на въпроса за какво този толкоз ленив и безрезултатен български служащ, когато отиде някъде другаде, освен в „ дисциплинираната " Германия, даже в южняшката Италия, внезапно става високопроизводителен.
Забравят вероятно, че основаването на организация на производството е в ръцете на капитал, не на труда. Създаването на работна среда, в това число с нужната техника, е обвързване на капитала, не на труда.
Нещо повече. Ако в страните от Западна Европа генерации индустриалци са основали положително име на капитала, работейки за страните си и градовете им, в България казусът е различен. Тук тези, които гледат на работодателя, който и да е той, като на господар грабител, са доста. Може даже да са болшинство. Българският капитал още не си е основал престиж, поради който да го почитат и ценят. Неплащането на заплати, заплащането под масата на мизерни подаяния не са изключения.
Защо е този стон за класа прослужено време? Колко са компаниите, в които той има значение? Какъв е приносът му за повишаването на заплата от 600 лева? Единственото, за което тази " отживялост от социализма " още има значение е, че " автоматизирано " покачва заплата, която другояче не би повишена. А може би в това е работата - заплатите да бъдат замразени?
Затова българският служащ, който не е доста по сдружаването, псува под мустак и отпътува където му видят очите. По принцип на младите им е необятно към врата. Но към този момент отпътуват освен младите. Завинаги превъртат ключа на родните си къщи хора на предпенсионна възраст. Отиват там, където имат вяра за по-добър, по-охолен, по-спокоен живот.
И с излъчването на ненавист работодателите няма да ги спрат. Няма да ги създадат по-образовани и по-квалифицирани.
Защото българският капитал май не желае това. Той желае покорни служащи. Такива, които целуват тежка желязна ръка и мълчат. Колкото и да им заплащат. Когато и да им заплащат.
Ако представителите на бизнеса желаеха да видят цялата картина, а освен това, че никой не желае да им работи за парите и отношението, което оферират, щяха да видят и другата страна на медала. Хилядите служащи на разнообразни места, които работят по повече от 10 часа дневно, които жертват почивните си дни, тъй като са стимулирани. Защото желаят да вършат това тук и в този момент.
Това са последните мохикани на България, които с приказки, излезли като че ли от дълбините на 19 век, работодателите сполучливо гонят.
Защото към този момент е 21 век, освен капиталът се глобализира, трудът също. И образованите и квалифицираните ще отидат там, където ги ценят и почитат. Тук в действителност ще останат мързеливите, старите, болните. Тези, които по една или друга причина са " закрепостени ". Вината няма да е тяхна. Едните - мързеливите и необразованите, в никакъв случай не са имали упоритост за освен това. А на другите времето им е минало, взело е силите им. И това е ставало толкоз по-бързо, колкото по-неадекватни на общата обстановка са били заплатите, които са получавали по време на виталния си път.
И още нещо - по-умният, по-образованият, по-знаещият, по-имащият би трябвало да бъде и по-отговорен. Той е получил доста, би трябвало и доста да даде на обществото. Това е неговото обвързване, неговата признателност пред ориста за живота, който му е отредила.
Затова всички религии приказват за примирение! Затова папата и през днешния ден, а в предишното крале и кралици, са благи краката на по-нисшите от тях преди Великден.
Ако това схващане го няма, има борба и барикади. От едната им страна е болшинството, което пита - кой ви даде парите, по какъв начин станахте толкоз богати, когато до през вчерашния ден всички бяхме равни?! А когато масите задават сходни въпроси, гледката рядко е красива.
Тогава настъпват тъкмо тези забавни времена, в които никой не желае да живее.
Източник: Красина Кръстева, Епицентър.бг
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ