ОПГ в МВР? Що е то?
Когато чуем израза „ разрушена проведена незаконна група “, по предписание си представяме хора от ъндърграунда – сенчести фигури, надалеч от страната. Когато обаче към това определение се добави „ в Министерство на вътрешните работи “, казусът към този момент не е престъпен. Той е институционален.
Акция в Ловеч и София, ръководена от прокуратурата, разкри не просто незаконна скица, а цялостно деформиране на смисъла на полицейската власт. Началник на столично районно ръководство, негови подчинени и още участници – упрекнати като част от проведена незаконна група, разследвана за опиати, подкупи и палежи.
Това не е индивидуален „ развален плод “. Това е сигнална лампа за система, която позволява хора с власт, оръжие и достъп до информация да работят като престъпен индивид.
Особено обезпокоително е, че следствието е траяло пет месеца. Пет месеца, в които хипотетична незаконна група, „ обслужвана “ от две регионални дирекции, е функционирала, до момента в който част от участниците ѝ са били точно тези, които по закон би трябвало да я преследват.
Това слага неизбежния въпрос: кой кого управлява в Министерство на вътрешните работи – системата чиновниците или чиновниците системата?
Фактът, че измежду арестуваните има служител на реда с над 13 години стаж по линия „ Наркотици “, е изключително индикативен. Това не е липса на опит, не е неточност от неумелост, а умишлено прекосяване от едната страна на закона.
В композиция с управителна позиция в районно ръководство, картината става още по-мрачна – приказваме за опция за чадър, приключване на информация и целеустремено възпрепятстване на следствия.
Да, Министерство на вътрешните работи реагира – шефът на Столична дирекция на вътрешните работи е изискал премахване на всички забъркани чиновници. Това е вярна, само че минимална и закъсняла реакция. Истинският въпрос не е дали ще бъдат отстранени, а по какъв начин са били позволени, по какъв начин са били проверявани и за какво вътрешният надзор не е сработил по-рано.
Обществото има право да знае дали става дума за изолирана група или за признак на по-дълбок проблем, при който Министерство на вътрешните работи от време на време „ създава “ престъпност, вместо да я лимитира. Защото когато полицията се трансформира в част от проведената престъпност, страната губи едно от главните си учредения за доверие.
И тук терминът „ ОПГ в Министерство на вътрешните работи “ не е медийна сензация, а тежка диагноза. Ако обвиняванията бъдат потвърдени в съда, това значи, че страната е имала вътрешен зложелател, облечен в униформа. А в случай че не бъдат – тогава ще би трябвало да се търси отговорност за това по какъв начин и за какво сходни обвинявания въобще са били вероятни.
И в двата случая въпросът остава същият: ОПГ в Министерство на вътрешните работи – случай или модел?
Отговорът на този въпрос ще покаже дали приказваме за пречистване или за следващата стихия в чаша вода.
