Ивайло Динев: Гражданското общество в България винаги е било много силно и ефективно
Протестите против властта, които доведоха до оставка на държавното управление, бяха наречени митингите на новото Поколение Z. Младите обаче се трансфораха в лице на митингите и през 2013 година, когато беше окупиран Софийският университет. Един от водачите на студентите тогава беше Ивайло Динев, който през днешния ден е политолог и откривател в Центъра за източноевропейски и интернационалните проучвания.
„ Може би приликите са забавни. Радостно е, че още веднъж има ново потомство бунтари-идеалисти. Една страна има потребност младите да са такива и да мечтаят за по-добро бъдеще. Както от 1968 година във Франция желаят невъзможното, по този начин в България имаме традиция на студентски митинги и бунтари ", сподели той.
И дефинира и разликите. „ Ние тогава влязохме в един интервал - 2013 година имаше цяла година митинги и ние в края на годината окупирахме 19 университети. В следствие се фокусирахме върху СУ и протестиращите идваха пред него. Сега обстановката е малко по-различна, тъй като митингът внезапно стана доста всеобщ. Те излязоха по улиците и едвам в този момент виждам, че те вършат опити на самоорганизиране. Може би разликата е в политическия подтекст, в обществените мрежи. Ние бяхме тръгнали с група другари, внезапно станахме 300, в следствие хиляди ".
По думите му гражданското общество в България постоянно е било доста мощно и дейно и е водело до политически промени, само че по-скоро фасадни.
„ Дълбочинните систематични проблеми не са отговорност на митингите, а са отговорност на политическите партии, какво вършат те, откакто митингите смъкват държавното управление. Това към този момент не е отговорност на жителите. Гражданското общество има роля да глоби, само че политическите партии би трябвало да се вслушат в гласа на улицата и да канализират тази сила. За страдание, това не се случва и аз си мисля, че това не е от 2013 година до момента, а от началото на прехода до момента ", изясни Ивайло Динев.
бТВ, „ Тази неделя "
„ Може би приликите са забавни. Радостно е, че още веднъж има ново потомство бунтари-идеалисти. Една страна има потребност младите да са такива и да мечтаят за по-добро бъдеще. Както от 1968 година във Франция желаят невъзможното, по този начин в България имаме традиция на студентски митинги и бунтари ", сподели той.
И дефинира и разликите. „ Ние тогава влязохме в един интервал - 2013 година имаше цяла година митинги и ние в края на годината окупирахме 19 университети. В следствие се фокусирахме върху СУ и протестиращите идваха пред него. Сега обстановката е малко по-различна, тъй като митингът внезапно стана доста всеобщ. Те излязоха по улиците и едвам в този момент виждам, че те вършат опити на самоорганизиране. Може би разликата е в политическия подтекст, в обществените мрежи. Ние бяхме тръгнали с група другари, внезапно станахме 300, в следствие хиляди ".
По думите му гражданското общество в България постоянно е било доста мощно и дейно и е водело до политически промени, само че по-скоро фасадни.
„ Дълбочинните систематични проблеми не са отговорност на митингите, а са отговорност на политическите партии, какво вършат те, откакто митингите смъкват държавното управление. Това към този момент не е отговорност на жителите. Гражданското общество има роля да глоби, само че политическите партии би трябвало да се вслушат в гласа на улицата и да канализират тази сила. За страдание, това не се случва и аз си мисля, че това не е от 2013 година до момента, а от началото на прехода до момента ", изясни Ивайло Динев.
бТВ, „ Тази неделя "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ