Пловдивското училище „Найден Геров“с позиция след наказанията за случая с починалата ученичка
Синдикалната организация на учителите в учебно заведение „ Найден Геров “ изпрати отворено писмо до медиите, обвързвано с проблемите на учебното заведение и натискът, на който са подложени работещите там преподаватели.Публикуваме го без редакторска интервенция:
„ Вие сте четвъртата власт в нашата страна! Чрез Вас гласът на елементарните български жители би трябвало да се чува по наболели и съществени проблеми в обществото. От няколко месеца нашето учебно заведение е обект на ежедневен напън от медии, институции, общество. Достатъчно обществено известно стана за случилото се, само че към този момент се чува и вижда единствено едната страна. А нашият глас не пробива, а нашето мнение на процедура никой не го потърси, никой не го изиска.
Оставаме с усещането, че умишлено се концентрира в нашето учебно заведение за да се избегне разкриването на сериозните и тежки проблеми в българското обучение и освен в тази област! Сякаш сме изкупителна жертва за несвършената работа от държавните институции, от абдикирането от решаването на проблемите, от незаинтересоваността на страната да се намеси в интерес на обществото!
Да позволени са неточности от нас! Да, има пропуски! Да, морално укорителни са! Но!
В учебно заведение работят виновни и всеотдайни учители с доста години трудов и педагогичен опит.
Нашето учебно заведение е само по рода си в страната! Намира се в квартал „ Столипиново “, Пловдив с напълно ромско население. Нашите възпитаници са напълно от това малцинство, което живее в огромна степен изолирано, сегрегирано, капсуловано!
Механизмът за прибиране и задържане на учениците, подписан от няколко министерства, изрично не работи. Прословутите обходи от години се правят от учителите, а останалите институции като РУО, като община, като Министерство на вътрешните работи, като обществени служби не вземат участие. А би трябвало! Но се регистрират „ общи “ резултати.
Единствено учителите са на терен и всеки ден се сблъскват със съпротивата, с нежеланието, с проблемите на тези хора, които в доста случаи отхвърлят да пускат децата си на, крият ги, декларират че са в чужбина, а и не дребна част от тях отиват и се връщат от чужбина.
За тях образованието не е висша полезност. Ала за това не са отговорни единствено те, нито учителите. Напротив! Учителите в нашето учебно заведение (а и освен нашето) са тези, които са поели тежестта на медиатори, на обществени служащи, на другари, на съидейници в решаването на проблемите на тази общественост. И в този момент всички тези институции, които не извършват отговорностите си по Механизма, само че ревизират и правят оценка свършеното от нас!
Каква помощ е оказана от учителите от МОН, от РУО за справяне с проблемите? Никаква!
Колко са взетите ограничения на общината по задължението му за налагане на наказания на родители за недопускане на децата им в учебно заведение? Никакви?
Колко пъти се е самосезирала прокуратурата за ранните бракове в това общество? На пръсти се броят! Оправданието, (не това е в особеностите на културата на това население не е опрощение за безучастие.
Колко пъти е оказано подпомагане от страната за проблемите, които са общоизвестни?
Не е обвързване на учителите да обикалят по домовете на учениците си, с цел да ги докарат в учебно заведение. Задължение е на родителите! Но все пак учителите от нашето учебно заведение ежедневно са измежду хората за увещание на родителите и децата от изгодите на образованието!
Оставени сме сами да се оправяме с всички проблеми! Но сме нарочени единствено ние! Живеем и работим под напън в напрежение и неустановеност. За напълно малко време седем учители към този момент напуснаха! Работливи, виновни, всеотдайни сътрудници! Нашето учебно заведение не е единствено учебно заведение, то е обществена институция, то е медиатор то е и другар с съвсем 100 и двадесет годишна история за това население. Няма да е пресилено, в случай че заявим, че е едно от най-трудните във всевъзможен аспект учебно заведение за ръководство, работа и достижения!
С какво поддържа нормативната база в просветителната ни система образованието?
С какво сме подкрепени в ежедневната ни работа?
С какво сме подкрепени посредством образованието да интегрираме тези хора в обществото?
След този напън върху нас какво се случва?
Подобри ли се с нещо обстановката? Не. Напротив! Посещаемостта не се е нараснала! Даже понижава, мотивацията още повече пада! Почти всички възпитаници ще бъдат осъдени! Ще бъдат и са осъдени учители. Демотивират се и едните, и другите за учене и работа! Каква е задачата? да се закрие учебното заведение? И с какво това ще помогне на хората?
Ето за какво ние, учителите от Секретен сътрудник към КТ „ Подкрепа “ в СУ „ Найден Геров “-Пловдив,
заявяваме, че ще се борим за учебното заведение, за учениците си, за работата си, която е сложна, само че светла.
Ще използваме всички законово разрешени средства против големия напън на всички институции против нас. И заявяваме, че чакаме най-малкото диалог по проблемите на образованието ни, които не касаят единствено нас, и с общи и вярно взети решения да тръгнем по правилен път, тъй като по този начин, както се постъпва в този момент, не е вярното решение!
Очакваме и медиите да отразят обективно и заслужено истината! Защото до момента не бяхме потърсени да споделим своята позиция! Ние чакаме разсъдък и воля от всички да стигнем до верните решения и вярната посока! Обществото ни има право да чуе истината, цялата истина! “.
„ Вие сте четвъртата власт в нашата страна! Чрез Вас гласът на елементарните български жители би трябвало да се чува по наболели и съществени проблеми в обществото. От няколко месеца нашето учебно заведение е обект на ежедневен напън от медии, институции, общество. Достатъчно обществено известно стана за случилото се, само че към този момент се чува и вижда единствено едната страна. А нашият глас не пробива, а нашето мнение на процедура никой не го потърси, никой не го изиска.
Оставаме с усещането, че умишлено се концентрира в нашето учебно заведение за да се избегне разкриването на сериозните и тежки проблеми в българското обучение и освен в тази област! Сякаш сме изкупителна жертва за несвършената работа от държавните институции, от абдикирането от решаването на проблемите, от незаинтересоваността на страната да се намеси в интерес на обществото!
Да позволени са неточности от нас! Да, има пропуски! Да, морално укорителни са! Но!
В учебно заведение работят виновни и всеотдайни учители с доста години трудов и педагогичен опит.
Нашето учебно заведение е само по рода си в страната! Намира се в квартал „ Столипиново “, Пловдив с напълно ромско население. Нашите възпитаници са напълно от това малцинство, което живее в огромна степен изолирано, сегрегирано, капсуловано!
Механизмът за прибиране и задържане на учениците, подписан от няколко министерства, изрично не работи. Прословутите обходи от години се правят от учителите, а останалите институции като РУО, като община, като Министерство на вътрешните работи, като обществени служби не вземат участие. А би трябвало! Но се регистрират „ общи “ резултати.
Единствено учителите са на терен и всеки ден се сблъскват със съпротивата, с нежеланието, с проблемите на тези хора, които в доста случаи отхвърлят да пускат децата си на, крият ги, декларират че са в чужбина, а и не дребна част от тях отиват и се връщат от чужбина.
За тях образованието не е висша полезност. Ала за това не са отговорни единствено те, нито учителите. Напротив! Учителите в нашето учебно заведение (а и освен нашето) са тези, които са поели тежестта на медиатори, на обществени служащи, на другари, на съидейници в решаването на проблемите на тази общественост. И в този момент всички тези институции, които не извършват отговорностите си по Механизма, само че ревизират и правят оценка свършеното от нас!
Каква помощ е оказана от учителите от МОН, от РУО за справяне с проблемите? Никаква!
Колко са взетите ограничения на общината по задължението му за налагане на наказания на родители за недопускане на децата им в учебно заведение? Никакви?
Колко пъти се е самосезирала прокуратурата за ранните бракове в това общество? На пръсти се броят! Оправданието, (не това е в особеностите на културата на това население не е опрощение за безучастие.
Колко пъти е оказано подпомагане от страната за проблемите, които са общоизвестни?
Не е обвързване на учителите да обикалят по домовете на учениците си, с цел да ги докарат в учебно заведение. Задължение е на родителите! Но все пак учителите от нашето учебно заведение ежедневно са измежду хората за увещание на родителите и децата от изгодите на образованието!
Оставени сме сами да се оправяме с всички проблеми! Но сме нарочени единствено ние! Живеем и работим под напън в напрежение и неустановеност. За напълно малко време седем учители към този момент напуснаха! Работливи, виновни, всеотдайни сътрудници! Нашето учебно заведение не е единствено учебно заведение, то е обществена институция, то е медиатор то е и другар с съвсем 100 и двадесет годишна история за това население. Няма да е пресилено, в случай че заявим, че е едно от най-трудните във всевъзможен аспект учебно заведение за ръководство, работа и достижения!
С какво поддържа нормативната база в просветителната ни система образованието?
С какво сме подкрепени в ежедневната ни работа?
С какво сме подкрепени посредством образованието да интегрираме тези хора в обществото?
След този напън върху нас какво се случва?
Подобри ли се с нещо обстановката? Не. Напротив! Посещаемостта не се е нараснала! Даже понижава, мотивацията още повече пада! Почти всички възпитаници ще бъдат осъдени! Ще бъдат и са осъдени учители. Демотивират се и едните, и другите за учене и работа! Каква е задачата? да се закрие учебното заведение? И с какво това ще помогне на хората?
Ето за какво ние, учителите от Секретен сътрудник към КТ „ Подкрепа “ в СУ „ Найден Геров “-Пловдив,
заявяваме, че ще се борим за учебното заведение, за учениците си, за работата си, която е сложна, само че светла.
Ще използваме всички законово разрешени средства против големия напън на всички институции против нас. И заявяваме, че чакаме най-малкото диалог по проблемите на образованието ни, които не касаят единствено нас, и с общи и вярно взети решения да тръгнем по правилен път, тъй като по този начин, както се постъпва в този момент, не е вярното решение!
Очакваме и медиите да отразят обективно и заслужено истината! Защото до момента не бяхме потърсени да споделим своята позиция! Ние чакаме разсъдък и воля от всички да стигнем до верните решения и вярната посока! Обществото ни има право да чуе истината, цялата истина! “.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ