Симптомите на паникатаката се проявяват още в юношеска възраст. Това

Симптомите на паникатаката се демонстрират още в юношеска възраст. Това положение е доста по-забележимо при дамите, в сравнение с при мъжете. Силният пол също страда от него, само че нормално се старае да не го демонстрира. От друга страна това подтискане в себе си може да усложни положението и с времето човек да развие страхова невроза, меланхолия или даже гранично положение на съществено психологично заяболяване.

Проблем при диагностицирането на паникатаката е, че пролявите й доста наподобяват соматични болести, да вземем за пример инфаркт, астма или друго заболяване.

Тийнейджър се е оплакал от дефицит на въздух, постоянно суха кашлица, стягане в региона на гърлото, от време на време даже втрисания. "Лечението " стартира с антибиотици, като при банално респираторно заболяване. След несполучливата терапия следват разнообразни проучвания, в това число и с ядрено-магнитен резонанс. Правят се и проби за алергии. Специалист по уши, нос, гърло открива, че в действителност става въпрос за паникатака. Предписва отмора, смяна на средата и следващи срещи с психотерапевт, което отстранява признаците, само че чак след шест месеца. Приблизително това е времето, за което те могат да отминат. В стресови обстановки обаче те още веднъж могат да се появят, само че за малко.

Това положение не е болест. Страхът е моторът на паникатаката. Той демонстрира здрава избавителна реакция на организма при съществуване на обстановка, която в очите на съответния човек се явява като заплаха.