Нежната надежда на футбола
Симона Петкова - момичето от града на хумора и сатирата Габрово. Не на смешка обаче, стартира от дребна да се занимава интензивно с футбол. На 16-годишна възраст за пръв път излиза на игрището с тим.
" Аз не съм момиче, което играеше с кукли. Бях непрекъснато с момчетата. Не се отличавах от тях. За мен скъпият подарък беше топката и най-много гуменките, с които играехме на цимента, тъй като тогава по мое време нямаше бутонки, както в този момент, а единствено гуменки ", споделя Петкова, връщайки се към спомените от детството.
" Гледах дербито " Левски " - ЦСКА и си припомням, че съм се прибирал от вън, с цел да виждам мача. Фенка бях на ЦСКА и за мен Христо Стоичков е един от старите футболисти, на които бих подражавала и бих взела за образец "
" Израстнала съм без татко и в беднотия. На 16 се реалокирах в София, с цел да играя футбол и да последвам моите фантазии. Наложи се да стартира работа, с цел да се устоявам. На цялостно работно време. В един миг ми пристигнаха допълнително тренировки, образованието, мачовете, напрежението и тялото ми не устоя - припаднах на касата на работа, което беше същински потрес. Тогава взех решение да работя на 4 часа, с цел да устоявам физически. Нямаше късмет да спра да играя футбол и да прекъсна образованието си "
" Бих споделила, че съм много смеличка. Искаш не искаш, животът те притиска. Ако искаш сигурност, може би не би трябвало да се занимаваш с футбол. За мен той е цел и фантазия, крепеше ме. Когато отида на терена и просперирам. Имам ужасно доста сила. Може би той ме избави да смогна с всички неща "
" Моят режим си го пиша аз, не съм ходила на диетолог. За мен е фикс идея. Храненето ми е доста прецизно. Не хапвам пържено, заобикалям газирано, алкохол, само че си разрешавам манджичките на мама ", споделя Симона.
Българката играе за втория в класирането в Серия " Б " на Италия - " Сан Марино ", и е единствената чужденка в тима.
" Сега нещата са малко по-добре. Тренирам доста в допълнение. Особено фикс идея са ми коремните мускули и за тях е малко необичайно. В съблекалнята знаят, че имаш коремна мускулатура и в следствие желаят да те попитат да вършим извършения дружно. Мисля, че това ми оказва помощ да се сближа доста по-бързо с девойките "
Младата българска футболистка рядко изключва мислите си от обичаната игра, само че когато го прави, то е с цел да се отдаде на другото си занимание.
" Моето занимание е четене на книги, пиша книги. Даже имам 2 оповестени. Чрез тях желае да покажа моята вероятност за живота. Книгите са доста положителни. Аз съм един ужасно положителен човек и се пробвам да вдъхновя и да стимулирам хората да бъдат малко по-положителни, малко по-щастлви, малко по-смели и да преследват фантазиите си "
Преди да играе в Италия, Симона Петкова се състезава в Англия за известния отбор " Уотфорд ". На Острова я одобряват по-топло и близостта с почитателите ѝ подхожда. Точно там намира и най-големите си фенове. Среща ги и на спомагателната си работа, а точно зад касата на верига за бургери.
" Даже съм давала подписи на работа, на касата. Така се случиха нещата, че ме разпознаха и идваха хора, които ми желаеха подписа. Беше огромен смях на работа. Всичко се одобри в доста позитивна тенденция, че някой е прочут. Ставаха смешки, майтапи. Беше доста приятна изненада ", споделя Петкова.
Женският футбол в международен мащаб търпи съществено развиване, а зрителският интерес е нараснал неведнъж. Разликата в заплащането сред дамите и мъжете обаче остава сериозна.
" Само в Америка се взимат идентични заплати. В Италия аз мога да кажа, че едно 10-15 пъти по-малко се взема при дамите. Дори и в " Ювентус " и " Милан " до ден сегашен не са разпознати като футболистки професионалистки. В Англия са доста напред. Вече са с професионални контракти, имат телевизионни права, девойките са към този момент разпознаваеми лица като футболистки. За мъжете е смешно да се чуе, че аз съм футболистка. Това си е подбив, насмешка, обидно ми е. Забелязвам, че множеството футболисти, изключително по-възрастните знаят за женския футбол и по този начин лека-полека дават публичност. Приемат обстоятелството, че дамите могат да играят футбол, гледат мачове, харесва им, викат девойки да играят с мъжете, с цел да видят, че и ние можем да ритаме топка "
У нас женският футбол е надалеч от равнището, което е достигнато на Запад.
" Женският футбол в България е на аматьорско равнище. Момичетата, както мен, вървят на работа, на учебно заведение и играят футбол от понеделник до петък. Тук е въпросът да си зададем за какво няма народен тим дами и по какъв начин би стимулирал едно дете, което излиза от девойките и би трябвало да играе при дами? Има състезание дами, само че няма народен тим. Как да мотивираш ти едно момиче да остане фокусирано и да дава всичко от себе си? Защо да не се даде късмет на дамите в случай, че виждаме, че мъжкият народен тим не се оправя доста добре? Нивото в България не е високо, макар че футболистите ни са " звезди ". Надявам се един ден и ние да успеем да достигнем тази популяризация, това самообладание. Ние желаеме всичко да се случи бързо. Няма, женският футбол ще се развие и след 5 години. Нещата ще са доста по-добре. Просто би трябвало да бъдем търпеливи "
Послание от Петкова за край: " Никога няма да не помни, че би трябвало да вярваш в себе си, да не те плашат компликациите и в случай че преследваш фантазиите си и правиш това, което ти харесва, ще се отворят вратите за теб един ден "
" Аз не съм момиче, което играеше с кукли. Бях непрекъснато с момчетата. Не се отличавах от тях. За мен скъпият подарък беше топката и най-много гуменките, с които играехме на цимента, тъй като тогава по мое време нямаше бутонки, както в този момент, а единствено гуменки ", споделя Петкова, връщайки се към спомените от детството.
" Гледах дербито " Левски " - ЦСКА и си припомням, че съм се прибирал от вън, с цел да виждам мача. Фенка бях на ЦСКА и за мен Христо Стоичков е един от старите футболисти, на които бих подражавала и бих взела за образец "
" Израстнала съм без татко и в беднотия. На 16 се реалокирах в София, с цел да играя футбол и да последвам моите фантазии. Наложи се да стартира работа, с цел да се устоявам. На цялостно работно време. В един миг ми пристигнаха допълнително тренировки, образованието, мачовете, напрежението и тялото ми не устоя - припаднах на касата на работа, което беше същински потрес. Тогава взех решение да работя на 4 часа, с цел да устоявам физически. Нямаше късмет да спра да играя футбол и да прекъсна образованието си "
" Бих споделила, че съм много смеличка. Искаш не искаш, животът те притиска. Ако искаш сигурност, може би не би трябвало да се занимаваш с футбол. За мен той е цел и фантазия, крепеше ме. Когато отида на терена и просперирам. Имам ужасно доста сила. Може би той ме избави да смогна с всички неща "
" Моят режим си го пиша аз, не съм ходила на диетолог. За мен е фикс идея. Храненето ми е доста прецизно. Не хапвам пържено, заобикалям газирано, алкохол, само че си разрешавам манджичките на мама ", споделя Симона.
Българката играе за втория в класирането в Серия " Б " на Италия - " Сан Марино ", и е единствената чужденка в тима.
" Сега нещата са малко по-добре. Тренирам доста в допълнение. Особено фикс идея са ми коремните мускули и за тях е малко необичайно. В съблекалнята знаят, че имаш коремна мускулатура и в следствие желаят да те попитат да вършим извършения дружно. Мисля, че това ми оказва помощ да се сближа доста по-бързо с девойките "
Младата българска футболистка рядко изключва мислите си от обичаната игра, само че когато го прави, то е с цел да се отдаде на другото си занимание.
" Моето занимание е четене на книги, пиша книги. Даже имам 2 оповестени. Чрез тях желае да покажа моята вероятност за живота. Книгите са доста положителни. Аз съм един ужасно положителен човек и се пробвам да вдъхновя и да стимулирам хората да бъдат малко по-положителни, малко по-щастлви, малко по-смели и да преследват фантазиите си "
Преди да играе в Италия, Симона Петкова се състезава в Англия за известния отбор " Уотфорд ". На Острова я одобряват по-топло и близостта с почитателите ѝ подхожда. Точно там намира и най-големите си фенове. Среща ги и на спомагателната си работа, а точно зад касата на верига за бургери.
" Даже съм давала подписи на работа, на касата. Така се случиха нещата, че ме разпознаха и идваха хора, които ми желаеха подписа. Беше огромен смях на работа. Всичко се одобри в доста позитивна тенденция, че някой е прочут. Ставаха смешки, майтапи. Беше доста приятна изненада ", споделя Петкова.
Женският футбол в международен мащаб търпи съществено развиване, а зрителският интерес е нараснал неведнъж. Разликата в заплащането сред дамите и мъжете обаче остава сериозна.
" Само в Америка се взимат идентични заплати. В Италия аз мога да кажа, че едно 10-15 пъти по-малко се взема при дамите. Дори и в " Ювентус " и " Милан " до ден сегашен не са разпознати като футболистки професионалистки. В Англия са доста напред. Вече са с професионални контракти, имат телевизионни права, девойките са към този момент разпознаваеми лица като футболистки. За мъжете е смешно да се чуе, че аз съм футболистка. Това си е подбив, насмешка, обидно ми е. Забелязвам, че множеството футболисти, изключително по-възрастните знаят за женския футбол и по този начин лека-полека дават публичност. Приемат обстоятелството, че дамите могат да играят футбол, гледат мачове, харесва им, викат девойки да играят с мъжете, с цел да видят, че и ние можем да ритаме топка "
У нас женският футбол е надалеч от равнището, което е достигнато на Запад.
" Женският футбол в България е на аматьорско равнище. Момичетата, както мен, вървят на работа, на учебно заведение и играят футбол от понеделник до петък. Тук е въпросът да си зададем за какво няма народен тим дами и по какъв начин би стимулирал едно дете, което излиза от девойките и би трябвало да играе при дами? Има състезание дами, само че няма народен тим. Как да мотивираш ти едно момиче да остане фокусирано и да дава всичко от себе си? Защо да не се даде късмет на дамите в случай, че виждаме, че мъжкият народен тим не се оправя доста добре? Нивото в България не е високо, макар че футболистите ни са " звезди ". Надявам се един ден и ние да успеем да достигнем тази популяризация, това самообладание. Ние желаеме всичко да се случи бързо. Няма, женският футбол ще се развие и след 5 години. Нещата ще са доста по-добре. Просто би трябвало да бъдем търпеливи "
Послание от Петкова за край: " Никога няма да не помни, че би трябвало да вярваш в себе си, да не те плашат компликациите и в случай че преследваш фантазиите си и правиш това, което ти харесва, ще се отворят вратите за теб един ден "
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ