Държавният Фонд за безопасно движение към МВР е куха структура,

Държавният Фонд за безвредно придвижване към Министерство на вътрешните работи е куха конструкция, през която минават стотици милиони левове, а ръководството му е определяно като „ фискален цинизъм “. Това се показва в разбор на Института за пътна сигурност.

Данните демонстрират, че във фонда влизат големи доходи от санкции, само че вместо да се влагат в ограничения за понижаване на злополуките, те остават блокирани в държавната хазна.

„ Вижда се, че постъпленията трайно порастват. Това е директно разследване от разширението на системите за видеоконтрол и автоматизираното издаване на електронни фишове. Министерство на вътрешните работи генерира сред 105 и 117 милиона лв. годишно единствено от този механизъм. Системата е превърната в „ промишленост “ – даже при стопански съмнения и политическа неустойчивост „ производството “ на санкции работи безотказно “, показват от ИПБ.

Растящите доходи обаче будят паника – превъзпитателният резултат на санкциите е най-малък, а нарушителите ги възприемат по-скоро като „ такса прекосяване “, скучен налог, който не ги прави по-съвестни и дисциплинирани.

През 2023 година, година на рекордно висока смъртност по пътищата, Министерство на вътрешните работи е употребило едвам 14,8% от средствата във фонда, като близо 85% остават блокирани.

„ Това е управнически парадокс. В частния бранш сходен неуспех на капиталова стратегия би довел до незабавна промяна на управлението. В обществения бранш обаче това се оправдава с бюрократични процедури и липса на планова подготвеност “, разясняват от института.

Забелязва се сдържан растеж на разноските – през 2024 година до 72 млн. лева, а през 2025 година до 89 млн. лева, само че средствата са ориентирани най-вече към ведомствени потребности, а не към обществото.

Успоредно с това фондът продължава да генерира остатък, който към 23 декември 2025 година надвишава 482 млн. лева Накратко – в края на предходната година фондът, основан да работи за безвредни пътища, разполага с близо половин милиард левове свободен запас, до момента в който на необезопасените пътища умират над 500 души годишно.

От фонда изясняват, че нямат достъп до парите – постъпленията се сливат в общата държавна хазна.

На процедура механизмът наподобява по този начин:

Шофьорът заплаща санкция – да вземем за пример 100 лева за превишена скорост.

Парите постъпват в преходна сметка на Министерство на вътрешните работи.

В края на деня Българска народна банка автоматизирано „ занулява “ сметката и трансферира средствата в централния бюджет, ръководен от Министерството на финансите.

Счетоводно санкциите са „ доход на фонда “, само че действително се смесват с други държавни доходи. Фондът се трансформира във виртуална конструкция, сблъсквайки ползите на Министерство на вътрешните работи и обществото – които желаят вложения в сигурност – с интереса на финансовото министерство, което употребява парите като буфер за маскиране на бюджетния недостиг. Така средствата остават замразени, вместо да бъдат вложени в безвредна инфраструктура и избавяне на човешки животи.

Инспектори на Сметната палата ревизират успеваемостта на фонда.

Одитът е провокиран от сигналите на ИПБ за „ застрашителните размери на войната по пътищата “. От института се надяват одитът да удостовери следните наблюдения:

Инвестициите в техника съвсем липсват, само че Министерство на вътрешните работи купува нови коли, което не води до спад на произшествията.

Разходите се вършат „ на парче “ и няма тактика за унищожаване на „ черните точки “ – местата с най-чести произшествия.

Държавата е натрупала 482 млн. лева от санкции, които употребява като прикрит бюджетен буфер, до момента в който инфраструктурата се разрушава. В разбора си ИПБ дефинира това като фискален цинизъм. Законът също съдържа „ капан “ – фондът няма оперативна и финансова автономия, което го трансформира в куха конструкция.

Препоръки на ИПБ:

Незабавно приемане на капиталова стратегия „ Безопасна инфраструктура “ и деблокиране на 482 млн. лева, ориентирани към АПИ и общините за съответни обекти (черни точки).

В закона да се заложи най-малко 50% от годишните доходи да се влагат в пасивна пътна сигурност (инфраструктура), а не в техника и заплати.

Осигуряване на достъп в действително време до придвижването на средствата във фонда.

Мораториум върху покупката на нови ведомствени коли с пари от фонда до осъществяване на разбор за съществуващия автопарк и неговата успеваемост.

Въвеждане на цивилен надзор – представители на Неправителствени организации да имат консултативен глас и достъп до документи в Управителния съвет на фонда.

Източник: Сега