Simon Pirani, Senior Visiting Research Fellow,OIES Публикация на OXFORD ENERGY

Simon Pirani, Senior Visiting Research Fellow,OIES

Публикация на OXFORD ENERGY COMMENT

На какъв стадий са договарянията за преноса на природен газ през Украйна? Какви са рисковете за Европа при положение на прекъсвани или на отчасти опазване на газовия пренос? Каква е ролята на Европейската комисия и какви са вероятните сюжети? На тези въпроси се пробва да отговори в своя изчерпателен разбор, оповестен от Оксфордския енергиен институт Somon Pirani. Становището на създателя е без значение и не ангажира Оксфордския институт за енергийни проучвания.

Започването на тристранни диалози сред Европейската комисия, Русия и Украйна във връзка с пренос на газ през Украйна от януари 2020 година се чака да бъдат обновени в края на месец май. Докато комерсиалната логичност за започването на договорености е явна, както за „ Газпром “, по този начин и за „ Нафтогаз Украйна “, то политическите фактори покачват риска от постигането на съглашение до 31 декември, когато изтича актуалният контракт за пренос.

Това може да докара до спирането на доставките, което преди всичко, ще засегне потребителите в Украйна и Югоизточна Европа. То може също по този начин да докара до по-голям политически риск, във връзка с бъдещето на газа на европейските енергийни пазари, до усилване на подозренията за ролята на Русия като благонадежден снабдител, а също по този начин и да аргументира позицията, че на газа не би трябвало да се гледа като енергиен запас, на който да се базира енергийният преход.

В основата на договарянията стаи това, че до момента в който " Газпром " продължава напъните си да диверсифицира преноса през Украйна, построява два съществени различни маршрута - „ Северен поток 2 “ и „ Турски поток “, които сигурно няма да бъдат изцяло подготвени до края на тази година и надали ще стартират да работят до 2021-2022 година

Строителството на „ Северен поток 2 “, което е значително приключено в съветските, финландските, немските и шведските териториални води, се забавя от датските регулаторни органи. По искане на датската енергийна организация, Nord Stream 2 AG подаде заявление за трети различен маршрут през изключителната икономическа зона на Дания, като в това време дефинира настояването като " умишлен опит за закъснение на завършването на плана ". Решението на Брюксел от 15 април за разширение на обсега на Третата газова инструкция за тръбопроводи, тръгващи отвън Европейски Съюз, може също да попречва Nord Stream 2. Освен това тръбопроводът EUGAL от Германия до Чешката република, който ще транспортира към половината от 55 милиарда куб. м, няма да бъде приключен най-рано до края на 2020 година

Изграждането на морската част на двете тръби на „ Турски поток “, както и сухоземното продължение на първата тръба до турската част е приключено. Но продължаването на втората част от „ потока “ към България, Сърбия и Унгария няма да бъде пуснато в употреба до 2021 година

Ето по тази причина се допуска, че търсенето на съветски газ в Европа се чака да е на равнище от 50-90 милиарда куб. и ще има потребност от украинския пренос, само че това ще се промени внезапно през 2022 година. След това, в случай че „ Северен поток 2 “ и „ Турски поток “ проработят с цялостен потенциал, част от украинския директен потенциал евентуално ще бъде желан за „ Газпром “, само че той към този момент няма да бъде от значително значение

Позициите на страните

Русия: На последната сесия на тристранните договаряния в Брюксел на 21 януари съветската делегация (i) е предложила сегашният контракт за пренос сред " Газпром " и " Нафтогаз " да бъде продължен до 2020 г.; (ii) предложи преустановяване на правния спор сред фирмите (вицепрезидентът на Европейска комисия Марош Шефчович, който председателстваше срещата, съобщи, че правосъдните каузи са " голямо затруднение " за Русия; " мъчно е да се реализира добър контракт дълготрайно, когато те към момента се борят със законни искове “); и (iii) прикани за преустановяване на регулаторните спънки за директните тръбопроводи за диверсификация.

Украйна: мениджърите на " Нафтогаз " предложиха " Газпром " да резервира 60 милиарда куб. м годишно директен потенциал за 10 години; още 30 милиарда кубични метра годишно да дават за други товародатели (например европейски вносители или купувачи на съветски газ от Централна Азия или отвън „ Газпром “); заплащането да се прави посредством запазване на потенциал и цени за вход и излаз, вместо цените за дистанции в сегашния контракт.

Украинското държавно управление и представителите на „ Нафтогаз “ не престават да считат, че процесът по разделянето на активите сдружението ще приключи към края на тази година, като тогава услугите ще се оферират от ново юридическо лице - само че процесът на обособяване може да отнеме доста повече време. Въпреки че това не се преглежда като евентуален затруднение при договарянията с „ Газпром “, въпреки всичко, на някакъв стадий може да се трансформира в усложняващ фактор.

Европейска комисия: Вицепрезидентът Шефчович съобщи, че „ главният приоритет “ на Комисията (EК) е да обезпечи дълготраен контракт за пренос, който да обгръща „ минимум 10 години “. Няма индикации, че Комисията прави предлагането в сходство с регулаторните правила на Европейски Съюз – посредством търгове за потенциал. Това би довело до образуване на открит сезон в Украйна, с аукциони на годишни траншове за потенциал за идващите 15 години, което ще откри равнището на търсене на потенциал и ще разреши определянето на цена.

Трудно е да се признае съветското предложение за разширение на съществуващия директен контракт като сериозна преговорна позиция, защото " Газпром " е в средата на арбитражни процедури, които имат за цел да го анулират. От друга страна, предложенията на Украйна и Европейска комисия за огромен десетгодишен контракт са сложни за координиране с известното условие за директни услуги, които през 2020 година може да са на по-високи равнища, само че след това евентуално ще спаднат внезапно.

Предложения от двете страни за обвързване на договарянията с преход след 2020 година с разрешаването на арбитража също наподобява проблематично. Стокхолмският трибунал е насрочил съвещания за април-май 2021 година по два случая, които би трябвало да бъдат прегледани дружно: молбата на „ Газпром “ за отменяне на директния контракт и настояването на „ Нафтогаз “ за 11,58 милиарда $ неплатени директни такси.

Докато " Газпром " приканва за преустановяване на всички случаи с неуточнени средства, изпълнителният шеф на " Нафтогаз " Юрий Витренко съобщи, че огромна част от исковете на „ Нафтогаз “ ще бъдат оттеглени, в случай че преносът продължи след 2020 година при положение, че " Газпром " изплати компенсацията в размер на 2,56 милиарда $ на " Нафтогаз ". „ Газпром “ не заплати компенсацията; „ Нафтогаз “ е предприе правни дейности във Англия, Нидерландия и някои други юрисдикции, с цел да се опита да си ги възстанови; " Газпром " подаде тъжба против решението, което би трябвало да бъде изслушано в Швеция през октомври тази година. Накратко, арбитражният развой понастоящем е в цялостна невъзможност.

Докато и Русия, и Украйна не престават да споделят, че ще бъде реализирано съглашение, обхващащо преноса след 2020 година, в случай че не през месец май, то през октомври, съветския заместник-министър на енергетиката Анатолий Яновски и някои източноевропейски страни се приготвят за спиране на преноса през януари 2020 година Взетите ограничения включват:

Унгария се контракти с " Газпром " през март 2019 година за закупуване и предпазване на природен газ за газовите си потребности през 2020 година Вероятно в отговор на това подразделението на „ Нафтогаз “ - „ Укртрансгаз “ разгласи, че ще бъдат предоставени за предпазване 12 милиарда куб.м за енергийната сигурност на страните от Европейски Съюз ”, а украински търговец тества опцията за експорт на дребни количества за Унгария. (през последните години Унгария е внесла 5.5-7 милиарда куб м / г съветски газ и неотдавна разшири потенциала за предпазване до 6.3 милиарда куб.м )

Българският енергиен министър Теменужка Петкова съобщи, че " Газпром износ " е уведомил България, че ще прекрати превозването на съветски газ през Трансбалканския маршрут - от Украйна през Молдова, Румъния и България към Турция от януари 2020 година „ Газпром “ отхвърли това, макар че представителят му призна, че с въвеждането в употреба на „ Турски поток “, газ ще бъде доставян на клиентите „ през нова система “.Във всеки случай Молдова, Румъния и България са измежду най-уязвимите страни, в случай че Украйна прекъсне преноса.

" Нафтогаз " твърди, че " Газпром " написа на клиентите, като ги предизвестява за вероятни спирания на преноса.

„ Нафтогаз “ възнамерява да усили размера на съхранявания в Украйна газ до най-малко 20 милиарда куб м до началото на отоплителния сезон през ноември 2019 година (в съпоставяне с 17,2 милиарда куб м през ноември 2018 година и 16-20 милиарда куб м през предходните четири години). Мениджърите също по този начин обявиха, че техническият личен състав се приготвя да ръководи транспортната система в противоположна посока (т.е. от запад на изток) при нужда.

Нивото на тези подготовки демонстрира, че фирмите и държавните управления не са толкоз сигурни, че ще бъде подписана договорка.

Политически фактори

Основните спънки пред постигането на съглашение за преноса след 2020 година са по-скоро политически, в сравнение с търговски. Президентските избори в Украйна доведоха най-малко до няколко месеца неяснота; реакцията от страна на Русия бе усилване на спора.

Володимир Зеленски, комедиант без предходен политически опит, завоюва втория кръг на президентските избори на 21 април с голяма преднина от 73%, против 25% за президента Петро Порошенко. Това сподели надълбоко продължаващото неодобрение от страна на политическата класа заради спада на стандарта на живот (включително и от резултата на по-високите цени на енергията), корупцията и въздействието, което оказва военния спор.

Консенсусът съгласно наблюдаващите е, че конкуренцията за позициите на въздействие в ръководството на Зеленски може да стартира в този момент, сред (i) западните реформатори, в това число някогашния министър на стопанската система Aivarus Abromavicius и някогашния финансов министър Oleksandr Daniliuk, които бяха в предизборния екип на Зеленски; (ii) други политици; и (iii) олигархични групи, по-специално тези на Igor Kolomoisky,, който има телевизионния канал, в който е работил Зеленски.

Според конституцията на Украйна, Народното събрание има основна роля при образуването на държавно управление и назначението на министър-председател; нов президент може действително единствено да промени държавното управление, като разгласи предварителни парламентарни избори; Зеленски до момента не е показал, че ще го направи. (Конституцията планува, че президентът може да разпусне Народното събрание когато и да е до 27 май; встъпването в служба би трябвало да се организира до 3 юни.) Президентът има право да назначава министри на външните работи и защитата, както и ръководителя на Съвета за национална сигурност. Но най-вероятно вниманието в този момент ще се насочи към парламентарните избори през октомври, което ще даде и състава на идващото държавно управление. Зеленски има намерение да образува политическа партия, която да оспори изборите, само че също така не е ясно каква мощ или коалиция на силите ще надделее.

Отговорът на съветското държавно управление на изборите беше (i) да подчертае своята поддръжка за политиката, съгласувана с държавното управление на Янукович преди 2014 година и (ii) да удостовери поддръжката за сепаратистките сили, които управляват елементи от Донецк и Луганск в източната част на Украйна. Подкрепата за политиците, съгласувани с Янукович, пристигна преди първия тур на президентските избори. На 21 март съветският министър председателят Дмитрий Медведев и изпълнителният шеф на " Газпром " Алексей Милър се срещнаха с Юрий Бойко, украински претендент за президент от опозиционния блок, който политически наследи Партията на районите на Янукович и неговия политически съдружник Виктор Медведчук. Участниците предложиха реанимация на руско-украинския консорциум от 2002 година за ръководство на газотранспортната система и директни продажби на газ с 25% отстъпка за крайните консуматори.

Потвърждение на поддръжката за сепаратистките сили в Донецк и Луганск пристигна преди всичко с оповестяването на 18 април - три дни преди втория тур на президентските избори - с нов кръг наказания против Украйна, започващи на 1 юни, в това число възбрана за експорт за Украйна на недопечен нефт и нови ограничавания върху износа на петролни артикули (най-вече дизелово гориво) и върху вноса на украински машини. Това беше тълкувано от наблюдаващи в Русия и Украйна като обръщение към новия президент за твърдата позиция на Русия във връзка с военния спор.

На 24 април, три дни след избирането на Зеленски, президентът Путин подписа декрет, опростяващ процедурата, с която жителите на така наречен „ републики “ Донецк и Луганск могат да аплайват за съветско поданство. Подобни ограничения бяха приложени и към жителите на Абхазия и Южна Осетия, отделилите се региони на Грузия, преди войната сред Русия и Грузия през 2008 година Мерките бяха интерпретирани както от Киев, по този начин и от Москва, като наново потвърждаване на съветската „ агресия” от 2014 година насам, във връзка с поддръжката за реинтеграцията на украинските “републики”.

Изводът от тези събития не е, че руско-украинските връзки наложително ще се влошат още повече. Или, че договорка за пренос на газ е невъзможна. Малко евентуално е връзките да се подобрят единствено заради резултата от президентските избори в Украйна. Има ли задоволително мощни претекстове за подписване на договорка? За Украйна целта сигурно е да се максимизират приходите от пренос преди приключването на плановете за диверсификация. За Русия обаче може да има прелъщение договарянията да се част от по-голяма стратегическа борба с Европа за вноса на газ. Разбира се, това беше отражение на съветските оферти от договарянията през януари, за обвързване на съглашението с уреждането на арбитражните каузи и разрешаването на регулаторни спънки пред диверсификационните тръбопроводи. Тези спънки не престават да се следят само че преследването на този метод може да се отрази неподходящо, поради енергийната политика на Европа.

Сценарии за януари 2020 година

От гореизложеното следва, че има три вероятни сюжета за януари 2020 г.:

1) Подписване на съглашение. Ако всички страни имат намерение да реализират съглашение, те могат да се надяват да създадат това преди два значими периода: парламентарните избори в Украйна на 27 октомври и приключването на мандата на Европейска комисия на 31 октомври. По времето, когато ново служебно държавно управление на Украйна и новите чиновници на Европейска комисия работят, времето за договаряния ще е малко. Според създателя, друга значима стъпка за постигането на съглашение ще бъде разискването на по-краткосрочни, по-малки количества и по-гъвкави условия, в сравнение с например десетгодишен контракт, който се отнася за 60 милиарда куб м природен газ.

2)
2) Без сключване на съглашение, като Газпром продължава да нагнетява количества в украинската мрежа за доставка до европейски консуматори. Украйна ще има ясни отговорности по Energy Charter Treaty да доставя тези количества на изходни точки, а неспазването им ще докара до спиране на доставките. Прецедент за сходна обстановка е доставката на газ от „ Газпром “ за грузинските газопроводи за доставка до Армения. Между 1 януари и 12 март тази година, тези доставки продължиха при липса на контракт за пренос: предходното съглашение изтече, а новият контракт към момента е в развой на договаряния. Наблюдателите от Москва считат, че този сюжет е малко евентуален.

3) Неподписване на съглашение и прекъсване на газовите потоци през украинската система. Очевидна спирането на доставките ще бъде решение на управлението на „ Газпром “. Следва обаче да се напомни, че при " газовата война " от януари 2009 година това решение в прав текст не бе взето. При липса на контракти за доставка или пренос „ Газпром “ спря доставките на газ за Украйна, само че продължи да доставя количествата за европейските си клиенти; След това „ Нафтогаз “ извади от тези количества газа за компресорните си станции за газопроводите; „ Газпром “ твърди, че тези количества са откраднати; Доставките бяха фрапантно понижени, а по-късно бяха изцяло спрени.

Това би била и една евентуална последица от всяко спиране и на доставките през 2020 година

Заключение:

Независимо дали е реализирано съглашение до 31 декември, няма подозрение, че огромният пренос на съветски газ през Украйна към Европа завършва. Много евентуално е до 2022 година и „ Северен поток 2 “, и „ Турски поток “ да работят с цялостен потенциал. Ще има някакво условие за остатъчен пренос през Украйна, който ще е според главно от равнището на търсенето на съветски газ в Европа и сезонните фактори. Оперативният потенциал на украинската тръбопроводна система ще би трябвало да бъде намален; южният украински газопроводен кулоар, който минава през Молдова и по на линията на Трансбалканския газопровод е най-добре да стане реверсивен. Този факт се признава в капиталовите проекти на „ Нафтогаз “. Украинската енергийна политика би спечелила от това да признае бързо, че директният бизнес би трябвало да бъде сгънат, а напъните да бъдат ориентирани към диверсифициране от импорт на газ към локални енергийни източници. От позиция на съветската политика, тласъкът за реализиране на положително съглашение за пренос след 2020 година е въпрос освен на гарантирането на способността на „ Газпром “ да се конкурира най-ефективно на европейския пазар, само че и в по-широк смисъл - да подсигурява мястото на газа в европейския енергиен микс през идващите години.

The contents of thispaper are the author’s soleresponsibility. They do not necessarily represent the views of theOxford Institute for Energy Studies or any of its Members

С незначителни съкращения

https://www.oxfordenergy.org/wpcms/wp-content/uploads/2019/05/Russia-Ukraine-transit-talks-the-risks-to-gas-in-Europe.pdf