Симон дьо Бовоар е сред мислителите, белязали ХХ век. Отгледана

Обществото се интересува от индивида, само докато има полза от него ~ Симон дьо БОВОАР

Симон дьо Бовоар е измежду мислителите, белязали ХХ век. Отгледана в доста набожно семейство, само че трансформирала се рано в атеистка, тя се опълчва твърдо на брака, който преглежда като буржоазна институция не по-малко отвратителна от проституцията, защото легитимира мъжкото владичество, и развива възгледите си към свободата и автономията на индивидите и по-специално на дамите. Защитава концепцията, че отношението сред мъжете и дамите е обществена структура. Потисничеството на дамата и женската равноправност е тематика, която може да се открие във всички нейни произведения. Учи философия в Сорбоната, където се среща с огромния френски публицист и мъдрец екзистенциалист Жан-Пол Сартр, с който поддържа съвсем митична любовна връзка чак до гибелта му.

Как избираш един мъж пред различен? Често пъти се озоваваш с някой до края на живота си, единствено тъй като си го срещнала, когато си била на деветнадесет.

В деня, в който ще бъде допустимо за дамата да обича не от уязвимост, а от мощ, не с цел да избяга от себе си, а с цел да откри себе си, не да се унижи, а да се отбрани - на този ден любовта ще стане за нея, както и за мъжа, източник на живот, а не на смъртна заплаха.

Нито един мъж не би се съгласил да стане жена, само че всички те желаят да има дами. „ Да благодарим на Господа, че е сътворил дамите “. „ Природата е добра, тъй като е дарила мъжете с дами. “ В тези и сходни изречения мъжът за кой ли път с доверчивост декларира, че неговото наличие на този свят е неминуем факт, негово право, до момента в който наличието на дамата е елементарна случайност, обаче доста щастлива.

Когато един човек бъде оставен в положение на непълноценност, той ще бъде незначителен.

Много дами са способни да обичат единствено в случай че самите те са обичани. И назад, с цел да се влюбят, от време на време им е задоволителна единствено малко демонстрация на обич. Момичето гледа на себе си през очите на мъжа.

Никой няма да повярва какъв брой сълзи могат да поберат женските очи.

Въпреки всевъзможните отзиви, любовта напълно не заема толкоз огромно място в живота на една жена. Съпругът й, децата, домът, удоволствията, тщестлавието, светските и полови отношение, издигането по обществената стълба значат за нея доста повече.

Не заради това, че можем да даваме живот, а заради това, че можем да рискуваме живота си, сме се издигнали над животните. Затова превъзходството при човечеството е обещано не на пола, който носи живот, а на този, който убива.

Дълбоко в душата си мъжът желае битката на половете да си остане за него игра, до момента в който в това време дамата слага на карта своята орис.

Странният абсурд се заключава в това, че чувственият свят, обкръжаващ мъжа, се състои от мекост, деликатност и привлекателност, с една дума – той живее в женски свят; до момента в който в това време дамата се бие в суровия и нечовечен свят на мъжете.

Удоволствието от секса при дамата е тип магическо заклинание; изисква изцяло отдаване; в случай че думите или придвижванията са противоположни на магията, то заклинанието се скапва.

Всяка влюбена жена ще се припознае в Русалката на Андерсен, която заменила своята опашка за крайници, макар, че търпяла болки при всяка крачка.

Всяка същински влюбена жена в по-голяма или по-малка степен е параноик.

Ако любовта е задоволително мощна, упованието се трансформира в благополучие.

Да се броят човешките жертви, да се съпоставя тежестта на една сълза с тежестта на капка кръв, е невероятно начинание.

На това споделям същинска благотворителност: даваш всичко свое и въпреки всичко като че ли това не ти коства нищо.

Голотата стартира от лицето, безсрамието – от думите.

Ако животът се състои единствено в това да бъде поддържан, то живеенето стартира да се трансформира единствено в неумиране.

Животът – това е отношение към света. Правейки избора си на отношение към света, индивидуумът самичък дефинира себе си.

Откъснах се от безвредния уют на сигурния и предначертан живот поради любовта си към истината – и истината ме възнагради.

Хората желаят новото, само че без риск, занимателното – с гаранция за стабилност, и достолепията – на занижена цена.

Самопознанието не е гаранция за благополучие, само че е от страната на щастието и може да окуражи постигането му.

Това е най-големият грях – прегрешението на неизвършеното.

Какво е възрастният ли? Просто пораснало дете.

Писателството е специалност, която придобиваш..., занимавайки се с писателстване.

Сам си носиш тази нежна структура, наречена личен живот, а заканите нямат брой.

В лицето на непреодолимите условия, инатът е нелепост.

Да действаш поради самото деяние, би било чиста машинация.

За да не се трансформира старостта в нелепа подигравка на нашия живот, съществува единствено едно средство – гонене на цели, които да придават смисъл на нашето битие.

Моят живот препускаше трагично към своя край. И в това време изтичаше постепенно, толкоз постепенно, час по час, минута по минута. Човек постоянно би трябвало да изчака до момента в който захарта се разтвори, паметта се разпадне, белезите от раните изчезнат, слънцето залезе, нещастието избледнее и се изпари.

Всички идоли, които човек е основал, колкото и ужасяващи да са, в действителност са му подчинени, тъй като постоянно е в негова власт да ги унищожи.