За първи път в България: Първата частна банка
Симеон Златев е български политик, кмет на Русе и банкер, роден в Русе през 1834. Когато е на 28 години е изпратен на изгнание в Сивас, Мала Азия, поради присъединяване си в църковно-националните битки.
След заточението си учи в Табор и в Прага, а когато се завръща в България през 1875 става секретар на комерсиалната къща на Хаджи Атанас Петкович. Първият му мандат като кмет на града (от Либералната партия) стартира на 22 септември 1880 и завършва на 12 ноември 1881. В този интервал той подема самодейността и привиква учредително заседание за основаване на първата частна банка в България – Акционерно-спестително сдружение „ Гирдап “.
Централната постройка на банката в наши дни
На събранието са обсъждани разнообразни имена, само че банката в последна сметка е кръстена „ Гирдап “, тъй като доста от нейните членове са от махала (район) Гирдап.
За ръководител на Акционерно-спестителното сдружение е определен Симеон Златев. Деловодител е Стефан Малчев, а касиер – Христо Армянов, който дружно с брат си Коста Армянов (бъдещ заместник-кмет на Русе) е измежду видните русенски финансисти и търговци, които основават сдружението.
При учредяването си разполага с начален капитал от 750 лв., а до края на годината са продадени акции на стойност 6900 лв.. Сред акционерите са Георг Силаги, Михаил Силаги, Иван Хаджииванов и други. Пакетите с акции от 100 и 1000 лева се пазят и през днешния ден в Регионален Исторически Музей – Русе.
Първоначално сдружението има период на битие 5 години, само че след това този период е удължаван няколко пъти. В края на първичния период се построява и постройката на Управлението на банката в Русе като строителството продължава от 1896 до 1897 година, а планът е или на архитектите Стоян Золотов и Удо Рибау (по информация на краеведа доцент доктор Васил Дойков) или на инж. Самуил Данаилов, тогава още недипломиран (според арх. Мариана Георгиева). През 1913 година, мансардния етаж е повреден при пожар. При последвалото възобновяване по план на инж. Тонев вместо нова мансарда е надстроен цялостен трети етаж. Освен мансардата, изчезва и островърхата кула на ъгъла, само че часовникът й остава, както можем да забележим на фотографията нагоре. През 1964 – 1967 година са направени промени в интериора на постройката, след което тя се употребява от Градския национален съвет. Няколко десетилетия в партера е имало концертно бюро, а през днешния ден постройката се употребява от Сметната палата.
От самото начало на съществуването си, банка „ Гирдап “ е тясно обвързвана с Народнолибералната партия. В края на 19 и началото на 20 век смисъла и силата на банката нарастват извънредно доста поради стопанския напредък на страната по това време. Така през 1911 година нейният капитал към този момент е 2 милиона лв., а размерът на пласментите – 12 милиона лв.. За идната година облагата на банка „ Гирдап “ възлиза на 359 671,15 лв.. С тези числа тя към този момент е една от трите най-големи частни банки в България – другите са Българска комерсиална банка (БТБ) и свързаната с Дойче банк Българска кредитна банка (БКБ). Трябва да се означи, че частният банков бранш в страната е към момента относително дребен.
„ Гирдап “ отваря банкови клонове в София, Варна, Ямбол, Пазарджик и други градове в страната. Освен че се занимава с заеми и влогове, банката работи и като комерсиална централа. Чрез своите креации из цялата страна, банката управлява огромна част от банковите институции, производството и търговията на страната.
През Първата международна война (1914 – 1918 г.) поради връзките си с политиката „ Гирдап “ взе участие интензивно в всеобщото основаване на акционерни сдружения, изключително през 1917–1918 година. Голяма част от тях обаче се оказват безперспективни. Банката взе участие в предприятия като Първо българско за цимент акционерно сдружение „ Лев “ в Плевен, „ Мини Курило “, „ Модерен спектакъл “, Българска македонска банка. В тях обилни дялове имат и главните акционери на банката Бончо Боев, Иван Ковачев и Никола Ковачев.
Непосредствено преди банкрута се оказва, че половината активи на банката са заеми, отпуснати на нейни акционери и чиновници, членове на нейни управителни органи и политици от радославистката коалиция. Семейството на Ковачеви и Бончо Боев дължат 1/3 от всички активи. Освен това, огромна част от тези вътрешни заеми са обезпечени с акции на Българска македонска банка, Горска комерсиална банка, Банка „ България “ (управляваната от Васил Радославов) – все предприятия, също свързани с „ Гирдап “.
След края на войната тези обезпечения внезапно губят цената си. Така активите на банковия клон в София в размер на 67 милиона лв. са обезпечени с акции с номинал 24 милиона лв., чиято пазарна стойност през 1924 година остава едвам 1 милион лв..
Още през 1919 година Бончо Боев е интерниран в Берковица. Той прекарва 8 месеца в пандиза, обвинен в помагачество, само че е оневинен. На идната година Иван Ковачев е упрекнат поради заем, провиснал на видния радославист Никола Алтимирски, по Закона за съдене на виновниците за националните произшествия. През 1922 година Българската национална банка (БНБ ), най-големият заемодател на „ Гирдап “, закрива сметките на банката и измежду вложителите настъпва суматоха. Напрежението обаче се усилва, когато държавното управление заплашва да отчужди по занижена стойност постройката на банката в София на улица „ Славянска “ 5, на която наемател е Министерството на финансите, като слага банката пред банкрут. През 1923 година са изтеглени депозити за 38 000 000 лева, а доста полици на нейни длъжници са протестирани.
В този миг Българска народна банка заема позиция против оповестяването на банката в неплатежоспособност и почналото произвеждане е прекъснато. След 2 години Българска народна банка трансформира позицията си и на 3 февруари 1925 година Русенският областен съд афишира „ Гирдап “ в неплатежоспособност. Процедурите по ликвидацията се проточват чак до края на 30- те години.
…
Днес постройката на някогашната банка „ Гирдап “ е най-честото място за среща на русенци. Тя постоянно е наричана „ Часовникът “ поради часовниковата кула над входа.
