Конфискуваното имущество на евреите – има ли неразказана история
Силвия Авдала,
Редом с другите експонати, които вършат опит да опишат историята на еврейската общественост в Македония в Музея на Холокоста в Скопие има и редичка от необичайно изглеждащи части хартия. Това, съгласно описанието били пликове с описи на иззето имущество, отнето по време на престоя им в тютюневия склад, през 1943 г дни преди влаковете да потеглят към Треблинка.
Надписите са: 2,365 лева, един златен часовник, една спестовна брошура, 500 лева, 15 лири- турски, злато, един часовник – дамски, 722 лева и тнт …. Има посочени имена и семейства на притежателите – например Йосиф Соломон Комфорти.
Музеят не дава пояснение по какъв начин се е сдобил с тях. На табелката до пликовете в детайли се споделя по какъв начин имуществото е било предадено в специфична сметка в Българска национална банка и вечно попаднало у „ българския фашистки окупатор “.
Подобна концепция преследва и Музея „ Яд Вашем “, където в експозицията за България са показани платнени торбички със същото наличие, които са надписани и запечатани с восъчни печати. И двете експозиции обаче
описват единствено половината история,
а останалата част е следната:
България фактически се явява админ в териториите на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Предаденото движимо имущество е подадено в обособени сметки в Българска народна банка. Първо тъй като това са непознати жители, и България няма проект какво да прави с имуществото им. И второ – тъй като самостоятелните сметки са алтернатива да си го приберат като се върнат. Това е и смисълът на надписаните и запечатани с восък торбички. През февруари 1946 година Българска народна банка предава с протокол иззетото имущество на Югославия, според чл.11 от Съглашението за помирение.
Дали обаче може да се каже, че пликовете в скопския Музей на Холокоста са достоверни – не, не може. Хартията е изненадващо бяла, чиста и
няма по какъв начин да е на 80 години
Освен това – пликовете са надписани с писалка. За тези които не знаят – тя е пусната в всеобщо произвеждане чак в средата на 50-те години, доста след визираните събития.
Редом с другите експонати, които вършат опит да опишат историята на еврейската общественост в Македония в Музея на Холокоста в Скопие има и редичка от необичайно изглеждащи части хартия. Това, съгласно описанието били пликове с описи на иззето имущество, отнето по време на престоя им в тютюневия склад, през 1943 г дни преди влаковете да потеглят към Треблинка.
Надписите са: 2,365 лева, един златен часовник, една спестовна брошура, 500 лева, 15 лири- турски, злато, един часовник – дамски, 722 лева и тнт …. Има посочени имена и семейства на притежателите – например Йосиф Соломон Комфорти.
Музеят не дава пояснение по какъв начин се е сдобил с тях. На табелката до пликовете в детайли се споделя по какъв начин имуществото е било предадено в специфична сметка в Българска национална банка и вечно попаднало у „ българския фашистки окупатор “.
Подобна концепция преследва и Музея „ Яд Вашем “, където в експозицията за България са показани платнени торбички със същото наличие, които са надписани и запечатани с восъчни печати. И двете експозиции обаче
описват единствено половината история,
а останалата част е следната:
България фактически се явява админ в териториите на Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Предаденото движимо имущество е подадено в обособени сметки в Българска народна банка. Първо тъй като това са непознати жители, и България няма проект какво да прави с имуществото им. И второ – тъй като самостоятелните сметки са алтернатива да си го приберат като се върнат. Това е и смисълът на надписаните и запечатани с восък торбички. През февруари 1946 година Българска народна банка предава с протокол иззетото имущество на Югославия, според чл.11 от Съглашението за помирение.
Дали обаче може да се каже, че пликовете в скопския Музей на Холокоста са достоверни – не, не може. Хартията е изненадващо бяла, чиста и
няма по какъв начин да е на 80 години
Освен това – пликовете са надписани с писалка. За тези които не знаят – тя е пусната в всеобщо произвеждане чак в средата на 50-те години, доста след визираните събития.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ