Фискалният съвет: Бюджетът ще затъне в дефицити и ще напомпа инфлацията
Силното разхлабване на бюджета ще докара до трайни дефицити и ще помпа инфлацията. Това излиза от, който е съвещателен орган за фискалната политика. Той се състои от петима членове, които бяха определени от Народното събрание по време на ръководството на ГЕРБ и скоро следва промяната им. През последните години под председателството на някогашния народен представител от ГЕРБ Борис Грозданов съветът по този начин и не съумя да се утвърди като самостоятелна и авторитетна институция.
В сериозно мнение за съветът показва, че съгласно него няма нужда от " подобен сериозен фискален тласък върху стопанската система ". С изсипването на плануваните от финансовия министър разноски фискалната политика щяла да стане проциклична и да задълбочи инфлацията.
Съветът смята, че заложеният систематичен недостиг за 2022 година е прекомерно огромен.
Освен това огромна била заплахата да не се извърши заложеното стесняване на недостига през 2023 година и 2024 година, което ще вкара в България в процедура по свръхдефицит пред Европейската комисия. Очаква се следващата година Брюксел да смъкна дерогацията и да върне старите фискални правила за оптимално позволен недостиг от 3%.
Изрично се акцентира, че в случай че България не се вмести в недостига от 3% през 2023 година, осъществяването на заложените в договорите за Европейски Съюз " маастрихтски " критерии за влизане в еврозоната ще се провали, а с това и проектите за.
Фискалният съвет отбелязва също, че държавният дълг пораства прекомерно бързо. Припомня се, че от 2016 година до 2019 година той непрестанно намаляваше и доближи 20% от Брутният вътрешен продукт в годината преди пандемията. В края на 2022 година се чака той да доближи 26.3% от Брутният вътрешен продукт, а в края на 2024 година - 30.3% (близо 49 милиарда лева.).
Фискалният съвет има рецензии както във връзка с прекомерно " оптимистичната " прогноза за растежа тази година (4.8% от БВП), по този начин и във връзка с приходите в Бюджет 2022, излиза наяве още от мнението му.
По отношение на разноските съветът подчертава върху изненадващия растеж на финансовите разноски със 117% (тоест с 4.5 милиарда лева през 2022 г.) спрямо миналата година, който съгласно съвета е " упорит " от позиция на реализацията. Препоръчва се въвеждането на финансово бюджетиране, настрана от това на настоящите разноски.
" Фискалният съвет смята, че изпреварващият растеж на разноските по отношение на този на приходите ще окаже мощно изразен проинфлационен резултат предвид на макроикономическата обстановка и етапа на икономическия цикъл ", показват от съвета.
Членовете му смятат, че различен проинфлационен фактор е заложеното повишение на приходите.
Критикуван е и, с който новите ръководещи похарчиха част от остатъка за 2021 година за заплащане на пенсионните добавки от 60 лева за интервала януари – юни 2022 година, както и за енергийно подкрепяне.
" Фискалният съвет, смята, че потреблението на сметките за непознати средства като " каса " за отклонение на средства в един регистриран интервал, с които ще се покриват бъдещи разноски, зараждащи в различен регистриран интервал, е мощно порочно ", написа в мнението.
В сериозно мнение за съветът показва, че съгласно него няма нужда от " подобен сериозен фискален тласък върху стопанската система ". С изсипването на плануваните от финансовия министър разноски фискалната политика щяла да стане проциклична и да задълбочи инфлацията.
Съветът смята, че заложеният систематичен недостиг за 2022 година е прекомерно огромен.
Освен това огромна била заплахата да не се извърши заложеното стесняване на недостига през 2023 година и 2024 година, което ще вкара в България в процедура по свръхдефицит пред Европейската комисия. Очаква се следващата година Брюксел да смъкна дерогацията и да върне старите фискални правила за оптимално позволен недостиг от 3%.
Изрично се акцентира, че в случай че България не се вмести в недостига от 3% през 2023 година, осъществяването на заложените в договорите за Европейски Съюз " маастрихтски " критерии за влизане в еврозоната ще се провали, а с това и проектите за.
Фискалният съвет отбелязва също, че държавният дълг пораства прекомерно бързо. Припомня се, че от 2016 година до 2019 година той непрестанно намаляваше и доближи 20% от Брутният вътрешен продукт в годината преди пандемията. В края на 2022 година се чака той да доближи 26.3% от Брутният вътрешен продукт, а в края на 2024 година - 30.3% (близо 49 милиарда лева.).
Фискалният съвет има рецензии както във връзка с прекомерно " оптимистичната " прогноза за растежа тази година (4.8% от БВП), по този начин и във връзка с приходите в Бюджет 2022, излиза наяве още от мнението му.
По отношение на разноските съветът подчертава върху изненадващия растеж на финансовите разноски със 117% (тоест с 4.5 милиарда лева през 2022 г.) спрямо миналата година, който съгласно съвета е " упорит " от позиция на реализацията. Препоръчва се въвеждането на финансово бюджетиране, настрана от това на настоящите разноски.
" Фискалният съвет смята, че изпреварващият растеж на разноските по отношение на този на приходите ще окаже мощно изразен проинфлационен резултат предвид на макроикономическата обстановка и етапа на икономическия цикъл ", показват от съвета.
Членовете му смятат, че различен проинфлационен фактор е заложеното повишение на приходите.
Критикуван е и, с който новите ръководещи похарчиха част от остатъка за 2021 година за заплащане на пенсионните добавки от 60 лева за интервала януари – юни 2022 година, както и за енергийно подкрепяне.
" Фискалният съвет, смята, че потреблението на сметките за непознати средства като " каса " за отклонение на средства в един регистриран интервал, с които ще се покриват бъдещи разноски, зараждащи в различен регистриран интервал, е мощно порочно ", написа в мнението.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ