Силата, която внася логика във Вселената, ни казва: Внимавайте, Титаник

Силата, която внася логичност във Вселената, ни споделя: Внимавайте, Титаник се задава! Вие сте в Титаник и Титаник е във вас. Сами си подготвяте съдбовния транспортен съд и съдбовния айсберг и сами ще ги срещнете, движени от нуклеарното гориво на алчността. Това написа в собствен разбор коментатора Красимир Димовски. Ето по какъв начин не престават неговите разсъждения, които са като музика за всеки обожател с остроумните, любопитни и задълбочени разбори:

 Ако измежду всички дни на годината има един популярен ден, той осмисля времето.

Ако измежду всички смърти във Вселената има едно възкресение, то осмисля вярата.

А смисълът на времето е да бъде движено от вярата. Иначе то ще спре. Ще поеме към предишното. Или ще престане да съществува. Безвремието е гибел и гибелта е безвремие.

Затова Възкресението е единственото наше избавление.

Корабите заслужават да умрат като кораби

Корабите би трябвало да умрат като кораби. Те са си го заслужили.

Ако тази мисъл на милостивия Крапивин е някаква разтуха за „ Титаник “, да го споменем: титаничният лайнер потъва преди 113 години и се трансформира в титанична метафора за титанична крах. Нагонът на човечеството към огромно съзидание и огромна съсипия е осъществен.

Самият транспортен съд е проекция на планетата, върху която индивидите плават с билет за вечността, населявайки разнообразни палуби и каюти, съгласно цената на билетите: от 4350 $ за апартамент до 60 и 40 $ за втора и трета класа. На борда има млади и остарели, женени и разведени, двойки в меден месец. И естествено – оркестър, който се чува с друг интензитет, според от мястото, което заемаш на планетарната палуба.

Разбира се, ледените води след това гълтам с ледено равнодушие и телата, които са се хранели с яйца по аржентьойски, консоме „ Фермие “, пиле по мерилендски или печени овнешки пържоли, и телата, отгладували билета си. А дъното на океана посреща равнопоставено идващите от горната страна тела във фракове и тела в дрипи. Рибите също не демонстрират никакъв интерес към най-великото откритие на човечеството – сипещите се към тях банкноти и монети.

Най-твърдоглавото създание

Ако във Вселената има някаква движеща мощ, която внася логичност в хаоса, евентуално ни е пратила потъването на „ Титаник “, с цел да ни предизвести.

Спрете се, кротнете се, не бъдете толкоз алчни, самонадеяни, несправедливи, жестоки, не крадете, не убивайте, не пожелавайте… и по този начин нататък. Тоест спазвайте десетте заповеди, дето бяха пратени две хиляди години по-рано.

Тази мощ може и да движи вселената, само че очевидно демонстрира доверчивост към най-твърдоглавото си създание – индивида. Този, който не се вразумява от предизвестието с цялата мощ на разсъдъка си.

Предчувствие за Атлантида

Напротив, единствено две години след потъването на великото си техническо създание спретва непознато до тогава в историята потапяне. Потапя в кръв паланки, села, градове, мегаполиси и страни, обобщавайки бедствието като Първа международна.

След двайсетина години следва и Втора, където кървавото потапяне придобива индустриални мащаби. А след още две десетилетия едвам не потапя цялата цивилизация, сътворявайки една нуклеарна рецесия. След което следват едни напъни на осъзнаване.

Ако обаче силата, която внася логичност в хаоса, е хранела очаквания, че тези напъни ще дадат резултат, очевидно е лишена от логичност. Напъните просто стигат до точката на затихване, в която модерният хомо сапиенс одобри спокойния океан за даденост, а свръхтехнологичния си свят – за непотопяем.

Последва ново предизвестие: пандемия налазва със средновековна неприязън двадесет и първи век. А в допълнение – и злополучие, за което си въобразявахме, че е окончателно затворено сред кориците на историята – война посред Европа. С всичките характерности и на Втората, и на Първата, и на средновековната… И без предусещане за Атлантида.

Ние сме Титаник и Титаник е в нас

Силата, която внася логичност във Вселената, ни споделя: Внимавайте, Титаник се задава! Вие сте в Титаник и Титаник е във вас. Сами си подготвяте съдбовния транспортен съд и съдбовния айсберг и сами ще ги срещнете, движени от нуклеарното гориво на алчността.

Безгрижни като в coffeeshops

Чуваме ли я? Едва ли. Струва ми се, че човечеството гледа като министър на Тръмп след тежък работен ден, прави си селфита като нехаен екскурзиант пред сгърчените гипсови фигури в Помпей и като отстъпник на самия себе си пуши трева в coffeeshops в Амстердам. И се самоубеждава, че е безсмъртно.

Човечеството е напушено. То мазохистично поема дима на самоунищожението и издишва дима на самоуспокоението.

Човечеството незабавно се нуждае от очовечаване!

А Великден е даден, с цел да поемем дима от свещите на прозрението: един Титаник ще бъде финален, в случай че не се смирим.

Човечеството незабавно се нуждае от очовечаване! Това ни го сподели преди две хиляди години и Спасителят от Галилея. Или най-малко опита, преди да го разпнем.

Корабите би трябвало да умират като кораби и хората като хора, заслужили са го. Незаслужено е да се самоунищожим в неправилен апокалипсис, оставяйки пред прага на пъкъла вярата, която да движи времето.

А в безвремието няма възкресение, няма и спасители, тъй като няма да има кого да избавят.

Автор: Красимир Димовски

Източник: Марица

Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News