Сила на духа, изключителна воля, силен характер и страхотна издръжливост. Всичко

Сила на духа, изключителна воля, мощен темперамент и страхотна устойчивост. Всичко това го показва 26-годишния Георги Атанасов, с цел да приключи известния Mararthon des Sables от 252,8 км в Сахара, считан за най-опасния и сложен ултрамаратон в света.

Георги прекара 9 дни в пустинята, бягайки в 7 поредни от тях на температури около 60 градуса по Целзий, и носейки на тил всичките си запаси за своя престой.

Така той се трансформира в първия варненец, най-младия българин и четвъртия подобен, който приключва тази тежка конкуренция.

В нейното последно издание вземат участие към 750 души, само че над 100 от тях не стигат до финала. По традиция първи  завършва мароканец, който дружно с брат си си разменят успехите през последните години.

„ Петел “ разбра, че месец преди надпреварата Георги получава нелепа травма и присъединяване му е сложено под въпрос.

В последна сметка той отпътува за мароканския град Уарзазате, където е сборния пункт на участниците, без да има упования, че ще се подреди измежду първите 10, които си разпределят наградния фонд.

Моята цел беше да завърша, да видя дали ще имам задоволително сили, по какъв начин ще протече самото съревнование и какъв брой е натоварването, и да срещна нови хора, призна пред „ Петел “ Георги.

По време на шестте стадия той бяга със своите запаси на тил – храна и вода, спален чувал и постеля за спане. Според регламента всичко това си го обезпечава самичък, а от уредниците получава само вода.

Тя е от 5 литра след всеки стадий – за варене на храна и пиянство, и по 1,6 литра през всеки 10-12 км на стадий, в случай че, несъмнено, си влезнал в контролното време и не си изнемощял.

След първите два стадия от 31,1 и 40,8 км всичко за Георги се развива обикновено, до момента в който не идва третия и най-дълъг стадий от 85,3 км, който е нощен и в който варненецът се сблъсква със суровите условия в пустинята.

Имаше огромни пясъчни дюни и откакто часовникът ми не мери километрите, 4-5 души се озовахме в пресъхнало езеро, описа той.

При температура 55 градуса, която се усещаше като 60, жегата изсмукваше силата, а няма по какъв начин да спреш, добави Георги.

Но беше пък забавно прекарване. Часове наред бягах, без да виждам никой, с изключение на животинчета – скорпиони, бръмбари, змии и диви камили. Чувах ясно и воя на койоти, призна още мъжът.

Не по-малко трагично се оказва и бягането в четвъртия стадий от 43,1 км, след който е застигнат от пясъчна буря.

Такава го удря и след петия стадий от 31,4 км.

Страшничко си бе в лагера, навесите паднаха и две вечери не сме спали, защото спалния чувал се пълнеше с пясък. Хвърчаха и движимости на хората, и настана безпорядък, добавя Атанасов.

Въпреки всички инциденти той преодолява и последния стадий от 21,1 км, преди да се насочи удовлетворен от свършената работа към хотела.

По време на бягането Георги употребява маратонки с гети, въпреки това да не му оказва помощ кой знае какъв брой, защото непрекъснато се пълнят с пясък.

Всяка вечер пък си източва мазолите и ги цялостни с йод, а на сутринта сменя превръзките и стартира да тича по новото трасе.

Храната му включва най-вече паста, пиле с къри, пюрета и мюсли, а при тичане се зарежда, като смесва водата с таблетки с електролит.

В Мароко студентът по хидростроителство се среща с още един самоуверен мъж като него и двамата към този момент обмислят да вземат участие в ултрамаратон от 250 км в амазонската джунгла следващата година.

Междувременно Георги си слага и други цели, които са свързани с триатлони и нанагорнище на високи върхове.