Защо комунизмът не издържа – твърде много идеология и оръжия
Сигурни сме, че има доста фенове на Съюз на съветските социалистически републики и концепцията, че някой е съумял да унищожи руския блок от вътрешната страна. Най-вероятно ще приказваме за греховете на Горбачов и опитите за опазване на надзор, само че би трябвало да разберем, че Студената война взима прекалено много и коства още повече на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да резервира позициите си.
И до през днешния ден слушаме митове за невероятния триумф и опциите, само че не би трябвало да забравяме, че проблемите са повече от един. Тук можем да приказваме за изоставаща стопанска система, несъответстваща политическа система, неприятни позиции от позиция на географията. През 80-те години на предишния век се приказва за мощни и напреднали триумфи, западът в действителност се опасява от евентуалният поход на Червената войска през цяла Европа, само че това не се случва.
Има два разновидността за победа – посредством фундаментални правила и опция за мощна конкуренция със запада или посредством разнообразни силови способи, в които Москва би трябвало да грабне преимуществото и да успее да се изправи против своите съперници. Това звучи елементарно на хартия, само че в никакъв случай не е елементарно на процедура.
Мнозина са се опитвали да изградят социо-политическите правила и да диктуват хода на света. Това е било развлечение на Маркс и още доста други обществени откриватели, които са очаквали, че в действителност работническата мощ и съсредоточената власт на една партия ще могат да стартират, да преминат и вероятно да завоюват Студената война. Човешкият запас е разполагаем, само че по-важното е потреблението му. Проблемът на тази система е, че постоянно употребява допустимо най-строгите правила, а те не работят позитивно. Ще открием, че анализаторите постоянно са посочвали това като главната пречка при опита за каквато и да било конкуренция.
Централното обмисляне няма да провали цялата система, само че оказва помощ за крайния резултат. Някои икономисти ще посочат, че тъкмо това ръководство може да предскаже с огромна акуратност работната мощ, да дава информация и да се релокира в избрани точки на обещано общество. Това постоянно може да включва даже местенето на столицата – с всички хора и запаси в нея. Такива са усещанията на множеството сходни ръководства по време на Втората Световна война. Наистина във военно време не можем да не видим триумфи.
Страната избира къде тъкмо да бъдат ориентирани вложенията, които се компенсират от други цивилни артикули, до момента в който се създават или основават други по-специални военни детайли и нововъведения. В спокойно време ще открием, че системата не работи чак толкоз добре, множеството служащи ще изискват по-добро отношение и заплати, както и право на отмора. Извадите ли патриотичния дух и желанието за победа, обществото просто стопира да работи и се концентрира най-вече върху себе си. Обратното може да се забележи от другата страна на завесата, където рестриктивните мерки се разпускат, множеството служащи ще желаят да се развиват, да се любуват на своята облага и да построяват семейство.
Те желаят да се самостоятелни, а не да бъдат част от следващия дълъг проект. Военните нововъведения не престават, само че има баланс и към цивилните. Именно те покачват качеството на живота. Съединени американски щати стартира да употребява силите на своята цивилна стопанска система и бързо продуцира повече артикули, в сравнение с Съюз на съветските социалистически републики. Това не ощетява по никакъв метод военната система, изключително откакто имаме удовлетворени служащи и задоволително място за иновация. Това е и тайната на американската фантазия – всеки може да я реализира, стига да канализира гения си в вярната посока. Отпуска се обществения напън, а с него се връчва и по-сериозна независимост – популацията може да пътува, може да се образова относително гратис и елементарно може да си разреши покрив над главата.
Социални спорове се раждат към войната във Виетнам, както и напрежението в демокрацията. Ракетите в Куба и убийствата на американски президент ще са детайли и храна за пропагандата на изтока, само че все пак ще открием, че Съединени американски щати се възвръща и самият натрапен стандарт не се трансформира доста. Съюз на съветските социалистически републики възнамерява най-различни сюжети за избягването на класовия спор, икономическата застоялост и други негативи, само че даже и тогава не могат да открият мащаба на вредите.
Кризата на запада ще пристигна не от икономическа позиция, а от опозиционна. Златните години на Съединени американски щати са сред 50-те и 60-те години на предишния век, когато всеки може да реализира всичко и да натрупа богатства. Ускорението стартира през 70-те години. От другата страна ще забележим, че Съюз на съветските социалистически републики непрекъснато заплашва за заличаване на запада, само че е изгубил чара си и силата си. Годините в крах, неравноправието в обществената система, политическата експанзия и стагнацията в стопанската система, те водят до бавното и несъмнено хапче за бездънен сън.
Социалната независимост и дейната роля в обществената система ще даде още едно преимущество за софтуерен и стопански напредък – детайл, който ще липсва в изтока. Нека не се лъжем, че когато един инженер на изток стартира да твори или да сътвори по-добра технология, той автоматизирано споделя своя триумф с всички над него – това може да е основният инженер, неговият шеф, партийният местен водач, а след него и цялата партия. Накрая изобретателят се прибира с нещо сходно на лампа и орден, до момента в който сътрудниците над него се подреждат с долари и западни артикули.
Чували сте задоволително такива образци. Американецът с концепция има свободата да я трансформира в бизнес, с който да устоя идващите генерации и даже да го завещае и наследява. Обезличаването на изток е и повода да забележим опитите за бягство, отводът да се употребяват всевъзможни нови хрумвания – значимото е денят да мине и различен да пристигна след него. Синергията в стопанската система и обществения живот ще разрешат на Съединени американски щати да се възползва от всички богатства, до момента в който източните идеали и безконечната война против капитализма ще изморяват всеки. Рано или късно ще се прокрадне качеството, което в действителност няма да може да се пренебрегва, само че никой не се интересува от тези обстоятелства.
Двете страни ще осъзнаят, че толерансът към гражданските и политически свободи могат да изкарат някаква уязвимост – руската система може да се оправи с вътрешните спорове, в сравнение с американската система.
За да се реши този проблем, американците ще употребяват стопанската система и подсилването на всички редици. Точно затова ще забележим и понижаване на бедността. Отварят се икономическите ограничавания и вносът на по-ценни артикули ще запълни нужната нисша за още по-добро развиване.
Ако революционните модели са имали резултат върху пост-колониалния свят, то в този момент стопанската система има всички сили, с цел да бъде прецизен и приключен запас. Съветската политическа и икономическа система ще настояват, че са водачи и водят в огромното съревнование, само че истината е друга – те изостават доста в огромната картина.
Какво да приказваме за войната? Единственият добър миг за разлюляване на НАТО ще пристигна в първите 2 десетилетия след Втората Световна война. Това е било времето за деяние. Коалицията е към момента слаба и няма по какъв начин да реагира, само че по-късно ще забележим, че нещата още веднъж се трансформират.
Генералната атака през западна Европа ще докара до бърз, само че и временен триумф. Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не потегля, тъй като проектите за атомната бомба към момента принадлежат единствено и само на Съединени американски щати. В оня миг липсва всевъзможен запас за война, а тъкмо той може да унищожи Съюз на съветските социалистически републики от вътрешната страна.
По-добрата преценка и оценка можеше да достави нужните преимущества и бърза война за Европа, от която най-вероятно и в този момент нямаше да има възобновяване. Един огромен проблем е, че германците, французите и италианците, няма да желаят да се задържат доста под комунистическия ботуш, а това приказва за още няколко революции.
Китай се отхвърля от концепцията за строга политика през 70-те години и залага на стопанската система. Не се вършат някакви съществени промени, само че ще видим, че най-малко има шансове за развиване – нужният детайл, който отпуска напрежението към партията. Тези стъпки би трябвало да подскажат на Съюз на съветските социалистически републики вярната посока, само че това продължава да не се случва.
Има и още един детайл – намесата на Съединени американски щати. Да си представим, че тази страна не се намесва в Европа, то най-вероятно Москва щеше да оправи връзките си с Париж. След това щяхме да забележим, че напрежението и към Съединени американски щати да се редуцира, а с това и вложенията във военната промишленост, което ще се отрази върху останалата стопанска система. Измъкването от прегръдките на военната промишленост ще докара до земетресения в стопанската система и още веднъж ще забележим обществената неустойчивост, както и напрежение към вътрешните детайли. Всичко това не може да бъде пренебрегнато, тъй като гневът на обществото ще е ориентирано към руските закони и политики.
Икономиката не може да реши проблемите на грешките – такива са позволени във Виетнам. Това ще усили времето за отхвърлянето на комунизма и социализма в Китай, само че въпреки това Китай ще стигне самичък до това умозаключение, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики ще продължава да прави грешките си една след друга. Дори и откакто виждаме началото на края през 80-те години, никой не има вяра, че режимът ще рухне. Надеждата, че успеха е близо, продължава да крепи мнозина, само че не носи толкоз положителни резултати, колкото им се желае.
И най-после виждаме, че нищо не е същото. Високият брой сметки не може да се осребри с идеология и едната страна губи, инвестирайки прекалено много във военната си промишленост, надявайки се, че идеологията ще продължи да върти мишките в хамстера, само че това не стига. Свободата е в ключа на всичко.
