Сигурна съм, че да си жена и да отидеш да

Сигурна съм, че да си жена и да отидеш да гледаш футбол на стадион не е огромна работа. Просто прелестно прекарване, в множеството случай фамилно, неделно - или най-малко такива открити обичаи имат хората в много страни.

Ето за какво ми стана необичайно, когато споделих на мои близки, че ще вървя да виждам онлайн българското постоянно дерби и получих много забавни мнения, вариращи от потрес, през уплах, та чак до истински шок.

“Вземи си каска”, “Беше ми прелестно, че те познавах”, “Ама не те ли е боязън?”, “Моля те, пази се”, “Внимавай къде вървиш, сядаш, стъпваш, кой гледаш, по какъв начин го гледаш…”.

Чакайте малко, аз на мач ли отивам или ме изпращате на 10-годишна военна задача в Ирак? Ясно ми е, че има агитки, викащи хора, песнички и факли, само че толкоз ли е ужасно?

Thinkstock

Ами… отидох, видях и оживях. Няма да загатвам в бранша на кой тим съм била и за кой тим е била моята поддръжка, тук това няма никакво значение. Вярвам, че дамите във всички браншове, претърпяват сходни неща.

Началото постоянно е мъчно, смръщени полицайки те опипват, ровят ти из чантата, вадят ти тампоните, с цел да ги огледат по-добре. Но нищо, по-добре по този начин, най-малко сигурността е на равнище?

Най-сетне влизаш в стадиона, наподобява готино и някак величествено. Но идва казусът със седалките. Сега да сядам ли върху тези посивели от мърсотия столчета или не? Всички към мен започнаха да редят вестници и брошури върху местата си и разбрах, че и аз би трябвало да направя по този начин, с цел да не се изцапам.

Thinkstock

Седнах, обаче огромните мъжаги на реда пред мен, взеха решение, че са под прекомерно огромно напрежение и ще стоят прави по време на целия мач. Аз останах да увисвам някъде по средата - от тях не виждам нищо, само че пък в случай че се изправя, миловидният дядо за мен няма да вижда напълно нищо.

Останах седнала, а вратът ме заболя от опитите ми да проследявам топката от това състояние. Дядото зад мен реши да ми се отблагодари като почтително пълнеше врата ми с люспи от семки. Господинът похапваше слънчоглед с упоритостта на хамстер и повърхностно подхвърляше остатъците надолу към мен.

Иначе мъжките крясъци ги претърпях, а и ги разбрах изцяло. Съвсем в реда на нещата и атмосферата са, изключително когато тимът ти печели. От димките и факлите бях надалеч, тъй че О2 не ми липсваше. А дали бих отишла още веднъж на стадиона? Разбира, се.

Оказа се, че ми харесва това прекарване и в действителност бих завела детето си някой ден на стадиона, въпреки и в този момент да се мръщя на някакви дребни недостатъци. Не разбирам нищо от футбол, само че разбирам хората, които обичат да вървят и да поддържат тима си. Те са сплотени от някаква концепция, нещо, което можеш да срещнеш много рядко в днешно време.

Истината е, че е готино да гледаш мачове онлайн. Това, което не е готино е, че нямаме просвета за сходни събития. Стадионите са в окаяно положение, от дълго време не можеш да различиш цвета на седалките поради мърсотията, полепнала по тях, а какво остава да си помислиш да седнеш от горната страна.

Едни стърчат прави, други седят, децата и възрастните хора не могат да видят нищо.

Има какво да се промени, както във всяко нещо. Защото е извънредно време да не би трябвало да стоим на тръни, когато сме на мач, да не ни би трябвало каска и да не ни мислят за луди, когато отиваме да гледаме спорт, който би трябвало да сплотява хората, а не да поражда ненавист.

Защото на стадион се върви със знаме, а не с каска.