Очертанията на войната: Какво реално каза Китай на Путин
Си при Путин
Започвам напряко със събитието на седмицата – сигурен съм, че ще се съгласите с мен, че това бе визитата на китайският държавен глава Си Дзинпин в Москва. Господин Си от дълго време си е вкъщи, в Пекин, само че отзивите за вояжа му не престават и не стихват. При това главният резултат от него действително бе отсъствието на всевъзможен резултат . Но повече за това – по долу.
Иначе другите вести от фронтовите линии и към тях са си почти същите. Бахмут не пада, Авдеевка също. Руснаците дръпнаха още по-назад плъзгача на времевата линия и започнаха да изпращат на бойното поле танкове заченати в края на 40-те години на 20-ти век. Украйна също ще получи от американците танкове в по-напреднала възраст вместо нови с аромат на свежа багра и нова заводска опаковка последни модели, както в началото обещаваха от Белия Дом. Европа създаде дълготрайна тактика по производството и снабдяването на ЗСУ (украинските въоръжени сили) с по този начин дефицитните артилерийски боеприпаси, а в Русия публично си признаха, че войските им страдат от „ снаряден апетит “. Още няколко остарели руски самолета бяха изпратени от разнообразни точки на Източна Европа за украинските Военновъздушни сили. Това, обаче не попречи на войските на Киев да нанесат серия от изненадващи удари с нови, високотехнологични оръжия по агресорите. Направиха го в типично собствен жанр – когато и където минимум ги чакаха.
Нещо повече от среща на високо равнище
Преди време в едно телевизионно студио учудих водещата, когато заявих че действително ние нищо не знаем за сегашната руско-украинска война и нашето мнение за нея се образува най-много от това, което доближава до медиите. До ден-днешен при всяка възможост не преставам да не отстъпвам тази моя позиция. Считам себе си за откривател на отминали събития като една немалка част от времето си отстранявам на събирането и анализирането на документи свързани с тях. И нормално едвам откакто събера задоволително материали и доближи така наречен „ сериозна маса “ мога да върша някаква генерални заключения, които след това да предам на читателите си. Но конфликтът в Украйна е събитие в развиване, освен това извънредно динамично, и никой не може да каже какво тъкмо ще се случи на следващия ден. Още повече че отсъстват на практика всевъзможни документални свидетелства, върху които всеки уважаващ себе си откривател би стъпил. Именно за това се стремя да подобавам към сегашния спор извънредно внимателно с изрази като „ евентуално “, „ може би “ и „ дали “.
Воден от горните съображения, авансово бях решил, че коментарът ми за визитата на Си Дзинпин в Москва ще се основава най-вече на някакви „ твърди “ документални свидетелства, като формалните официални съобщения заявления и конференции. И ще сведа до най-малко външното въздействие от мненията на този или оня „ специалист “, за един по-консервативен и систематизиран разбор.
Какво знаем сигурно за височайшата аудиенция и какви заключения можем да създадем от това? Посещението бе оповестено публично най-малко седмица по-рано (някъде към 14 март) и, инцидентно или не, няколко дни по-късно интернационалният съд в Хага издаде заповед за арест на „ домакина “ Путин. (Като всеки съд, и този в Хага би трябвало да е самостоятелен и, надлежно, решенията му не би трябвало да служат като инструмент в световната политика, а единствено като неин коректор. С други думи, би било редно да приемем, че оповестеното решение за ареста на Путин и детският омбудсман Белова навръх 17 март е чиста случайност.) Това сложи Си Дзинпин в много деликатна позиция – той трябваше да посети държавен глава на друга суверенна страна, а се оказа че отива на посетители на търсен нарушител. Отмяна на пътуването би означавало, че Пекин надали не прекланя глава пред Запада, а това би било последното нещо, което световна мощ като КНР би желала да направи. Още повече, че тя не е измежду страните подписали така наречен Римски протокол и надлежно, той няма юридическа мощ върху интернационалната й политика. Голямата въпросителна в тази ситуация е дали господин Си би склонил на някое от съветските претенции, които той отхвърли, в случай че не беше въпросната заповед и новият международно-правен статут на неговия хазаин.
Китайско домино
Изписа се и се изговори какво ли не по отношение на задачите на визитата на китайския държавен глава. Отчитайки че днешната „ огромна “ политика е обгърната в гъстата мъгла на спекулациите и недомлъвките, взех решение че в тази ситуация най-добре е да почерпя информация от един от така наречен първоизточници – официозът на Централен комитет на китайската компартия. Там на 18 март, събота, черно-на бяло бе написано, че това ще бъде „ аудиенция на мира “, че ще бъде обсъждан китайският проект за урегулиране на рецесията в Украйна, и че КНР няма да оказва действително никаква специфична помощ на Русия отвън обичайните търговски взаимоотношения. И в общи линии това беше.
В разпространето обобщение на формалния представител на китайското външно министерство най-често споменаваната дума бе „ мир “ и това изобщо не бе инцидентно. Войната в Украйна гълтам извънредно огромни финансови запаси на най-богатите страни на Западния свят, които при „ естествени “ условия биха били ориентирани другаде, в това число към Китай. Статистиката демонстрира, че през 2021 сегашните сътрудници на Киев от Европа плюс Съединени американски щати, Канада и Австралия са внесли китайски артикули за над трилион $, до момента в който делът на съветския внос е бил някъде към 67 милиарда. А Китай се бори с невиждана по мащабите си вътрешна рецесия, която в допълнение бе задълбочена от ковид-пандемията. Тя е и икономическа (намаляващо вътрешно ползване, очертаващ се колапс на имотния пазар), и обществена (свиващи се фамилни приходи, ниско възнаграждение, младежка безработица), и демографска (политиката „ по едно дете на семейство “ занапред ще си споделя думата). При тези условия всеки милиард $ отклонен от военни към бизнес цели би се оказал животворен за Пекин. А до момента в който касапницата в Украйна продължава това няма по какъв начин да се случи.
Китайският кротичък проект препоръчан по-рано тази година бе към този момент отритнат от Киев като лекомислен, най-много тъй като не планува евакуиране на съветските войски от окупираните територии. Това, обаче, не значи че през множеството време Си Дзинпин не е натискал домакина си да приключва към този момент това безумство. При неявяване на стенограми от диалозите на мен изключително мощно усещане ми направи държанието на двамата на публично публикуваните фрагменти и най-много така наречен „ език на тялото “. Първото, което се набиваше на очи е разликата в растежа. Противно на общоразпространените клишета за дребничките азиатци и руснаците-богатири, Си Дзинпин бе с към една глава по-висок от президента на РФ и физически доминираше над него във всяко едно отношение. Още по-контрастни бяха и позите, които двамата заемаха до момента в който седяха на столовете. Китаецът бе монолитно индиферентен и понякога хвърляше стоманени погледи на дребничкото създание до себе си. На мен ми приличаше на някой митичен змей, който се колебае кой е най-подходящият миг да изпепели нещастната жертва изпречила се на пътя му. Путин, пък, както постоянно става в последно време, се усещаше много некомофортно и очевидно бе извънредно раздразнителен. Едвам удържаше ръцете си, и от време на време тропаше с левия си крайник по този начин като че ли е барабанист на рок-група.
Хората, които са наясно с дипломатическия етикет и обичайните общително казани и неказани неща евентуално са обърнали внимание и на два други „ дребни “ обстоятелството. Първият бе, че на летището Си Дзинпин бе посрещнат не от Путин, а от някой от вицепремиерите в държавното управление на Мишустин, който в никакъв случай преди този момент не бях чувал и надлежно, не направих никакво изпитание да му запомня името. Знаещите мигновено изтълкуваха това като гаф. От Москва се пробваха да го замажат като се оправдаха, че „ по протокол не било наложително “ Путин да чака пред стълбичката на самолета. Може и по този начин да е, само че незабавно се появи контрааргумент –, че през предходната година в Казахстан персонално президентът на страната Тоакев очакваше китайският си сътрудник на светлочервената пътечка. А малко преди този момент, по същия метод бе показал уважението си и към Папа Франциск, който бе дошъл да вземе присъединяване във авторитетен набожен конгрес. Може би не е въпрос толкоз на протокол, колкото на на обикновено образование и мироглед?
За Путин, за който настойчиво се твърди, че е почнал да се образува като персона в „ сенчестата “ част на тогавашния Ленинград, не му е за пръв път да се прави на значим пред високопоставени непознати особи. Спомнете си фотосите на гротескно дългата маса в Кремъл или по какъв начин не вдигал телефона при позвънявания от страна на Шолц и Макрон. Пак тук може да се напомнят и непрекъснатите подмятания и дори закани за потребление на нуклеарно оръжие както при диалози на четири очи, по този начин и при обществени изяви. Очевидно самопровъзгласилият се за последовател на делото на Петър Първи кремълски деспот не осъзнава, че е прекомерно остарял с цел да се държи като уличник. Е, този път Си Дзинпин му го върна тъпкано.
Именно с гореказаното е обвързвана и втората преживелица, която бе избрана като гаф. При публично сниманите тостове, до момента в който отпиваха от бялото вино, Путин пожела на госта си здраве, триумфи и така нататък Си Дзинпин, обаче, не обели и дума и не пожела никому нищо. Вероятно това беше неговият изискан метод да каже „ върви по дяволите “.
Иначе, въпросните договаряния най-вероятно не доведоха до нищо. Както към този момент загатнах, няма налични стенограми, само че за резултатите от срещата можем да съдим от публично подписаните съглашения. Те са общо четиринайсет и са кое от кое по-незначителни: (1) Съвместно заявление, че взаимоотношенията сред двете страни навлизат „ в нова ера “; (2) План за развиване на основните посоки в двустранното икономическо сътрудничество; (3) Съглашение за взаимно създаване на телевизионни продукции; (4) Протокол за основаване на основи на нов „ механизъм “ за постоянни срещи сред премиер-министрите на двете страни; (5) Меморандум за задълбочаване на съдействието в региона на панаирите и изложбите с икономическа насоченост; (6) Меморандум за задълбочаване на съдействието в региона на дърводобива; (7) Меморандум за задълбочаване на съдействието в региона на соевата промишленост; (8) Меморандум за задълбочаване на промишленото и инфраструктурното съдействието в в преференциални региони в Далечния изток; (9) Протокол за съдействие в областта на науката и висшето образование; (10) Меморандум за съдействието в областта на отбраната на правата на потребителите в двете държави; (11) Меморандум за съдействието в областта на ръководството на държавни предприятия; (12) Комплексна стратегия за дълготрайно съдействие в областта на нуклеарната енергетика; (13) Меморандум за съдействие сред двете национални телевизии; (14) Споразумение за обмяна на информация и съдействие сред държавните осведомителни организации на двете страни.
Какво в действителност (не се) случи?
Както си му е реда, след края на формалната аудиенция бе публикувано, от което стана ясно, че сегашните управления на двете страни кардинално са за мир, не харесват НАТО и Съединени американски щати, ненавиждат наказания и няма да позволен „ цветни революции “ както на тяхна територия, по този начин и в централна Азия като цяло. Последното, с оглед моментния политически профил на КНР и РФ, не би трябвало да учудва никого.
А в този момент е редно да загатна и какво не се случи на срещата в Москва. Ами не се случи това, от което Путин има най-голяма потребност сега – гарантиране на някакви свежи парични потоци, доставка на съставни елементи за оръжейната индустрия (най-вече чипове и микросхеми) и всевъзможни оръжия и муниции. И до момента в който за последните, той явно е бил отсечен много от дълго време (никой в Китай не желае да си докара наказания в толкоз сложен за тях момент), то извънредно огромни очаквания бяха възлагани не евентуална газова договорка с Пекин . Става въпрос за създаване на газопровод през Монголия, по който в Китай да бъдат доставяни до 50 милиарда куб.м метра газ годишно (известен като „ Силата на Сибир – 2 “). Такъв размер се равнява на към една трета до една четвърт от това което до неотдавна Русия изнасяше за Западна Европа, освен това очевидно на китайците новите размери газ са били препоръчани на много занижени цени. И все пак, Си Дзинпин отхвърли договорката. Той по този начин или другояче си получава на ниска цена газ когато му потрябва и в каквито размери му е нужно, защо му е на индивида да се обвързва дълготрайно с някой, който безусловно е притиснат в ъгъла. За Путин, пък, неуспехът на газовата договорка е несъмнено извънредно огромен удар, тъй като сега той незабавно се нуждае от огромни суми в брой и наподобява на някой, който обезверено се пробва да пласира картина на Ван Гог с цел да си заплати битовите сметки.
Другото, което Путин не получи (и в никакъв случай няма да получи) е най-малко някаква, даже частична, легитимация на дейностите си в Украйна. А че се е опитал да се снабди с такива – за мен няма никакво подозрение. Във въпросното взаимно официално съобщение, съветската страна, да вземем за пример, декларира, че смята Тайван за неотменна част от Китай и не признава под никаква форма независимостта на острова. (т.е. в прав текст бе декларирано, че КНР може да си атакува Тайван колкото си желае и когато си изиска, а от Русия няма дори да изразят някакъв фиктивен митинг.) От Пекин, обаче, по никакъв метод не реагираха на препоръчаното рамо и не излязоха с реципрочно публично мнение във връзка с събитията в Украйна. Напротив, с всички собствен дейности досега от там показват, че са изрично срещу протичащото се безумство и желаят то да бъде прекъснато колкото се може по-скоро. В случай, че не ви е известно, до ден сегашен Китай не е признал нито анексията на Крим, нито „ референдумите “ за присъединението „ освободените “ през предходната година територии към РФ . Освен това при всяко гласоподаване на резолюция порицаваща Русия като агресор техният представител в Организация на обединените нации минава метър с безразличното „ въздържал се “, а не натиска аленият бутон „ срещу “ като „ съдружниците “ на Кремъл от Сирия, Еритрея и така нататък Ако има нещо, което Си Дзинпин сигурно е споделил на Путин под една или друга форма в Москва то е - „ Спри проклетата война! “
И най-после, за какво отделих толкоз време на една, въпреки всичко значима, само че никога решаваща среща на високо равнище сред ръководители на две авторитетни страни? Ами тъй като от доста месеци у нас избрани фенове на явлението рашизъм настойчиво популяризират мантрата, че надали не на следващия ден от отдалечен Китай ще се притекат на помощ на „ братска нам Русия “ против изконния зложелател – „ украинските нацисти “ и техните помагачи, „ западните неофашисти “ и „ американските империалисти “. Ще се устремят през Сибир на запад едни безпределно дълги ешелони с оръжия и друга помощ, а за какво не и идеологически вярно настроени китайски войски да се появят на украинския фронт? А може би китайските приятели ще ударят империалистите от Съединени американски щати там, където най-вече ги боли, в тихоокеанският район? Вероятно първо в Тайван а след това и на други места? Въобще, директната интервенция на Китай в интерес на Русия е под номер две в листата на кристалночистите фантазии на всички родни путинофили. Май е ненужно да ви споделям коя е фантазия номер едно в него... Да посрещат съветски танкове на Орлов мост, несъмнено. Е, както към този момент от дълго време стана ясно, тя няма да стане действителност. Що се отнася до фантазия Номер 2, то при започване на седмицата господин Си Дзинпин сподели тежката си дума, а тя е 绝不 (Jué bù).Което би трябвало да се преведе като „ няма метод “, „ в никакъв случай “ или простичкото - „ на куково лято “.
Започвам напряко със събитието на седмицата – сигурен съм, че ще се съгласите с мен, че това бе визитата на китайският държавен глава Си Дзинпин в Москва. Господин Си от дълго време си е вкъщи, в Пекин, само че отзивите за вояжа му не престават и не стихват. При това главният резултат от него действително бе отсъствието на всевъзможен резултат . Но повече за това – по долу.
Иначе другите вести от фронтовите линии и към тях са си почти същите. Бахмут не пада, Авдеевка също. Руснаците дръпнаха още по-назад плъзгача на времевата линия и започнаха да изпращат на бойното поле танкове заченати в края на 40-те години на 20-ти век. Украйна също ще получи от американците танкове в по-напреднала възраст вместо нови с аромат на свежа багра и нова заводска опаковка последни модели, както в началото обещаваха от Белия Дом. Европа създаде дълготрайна тактика по производството и снабдяването на ЗСУ (украинските въоръжени сили) с по този начин дефицитните артилерийски боеприпаси, а в Русия публично си признаха, че войските им страдат от „ снаряден апетит “. Още няколко остарели руски самолета бяха изпратени от разнообразни точки на Източна Европа за украинските Военновъздушни сили. Това, обаче не попречи на войските на Киев да нанесат серия от изненадващи удари с нови, високотехнологични оръжия по агресорите. Направиха го в типично собствен жанр – когато и където минимум ги чакаха.
Нещо повече от среща на високо равнище
Преди време в едно телевизионно студио учудих водещата, когато заявих че действително ние нищо не знаем за сегашната руско-украинска война и нашето мнение за нея се образува най-много от това, което доближава до медиите. До ден-днешен при всяка възможост не преставам да не отстъпвам тази моя позиция. Считам себе си за откривател на отминали събития като една немалка част от времето си отстранявам на събирането и анализирането на документи свързани с тях. И нормално едвам откакто събера задоволително материали и доближи така наречен „ сериозна маса “ мога да върша някаква генерални заключения, които след това да предам на читателите си. Но конфликтът в Украйна е събитие в развиване, освен това извънредно динамично, и никой не може да каже какво тъкмо ще се случи на следващия ден. Още повече че отсъстват на практика всевъзможни документални свидетелства, върху които всеки уважаващ себе си откривател би стъпил. Именно за това се стремя да подобавам към сегашния спор извънредно внимателно с изрази като „ евентуално “, „ може би “ и „ дали “.
Воден от горните съображения, авансово бях решил, че коментарът ми за визитата на Си Дзинпин в Москва ще се основава най-вече на някакви „ твърди “ документални свидетелства, като формалните официални съобщения заявления и конференции. И ще сведа до най-малко външното въздействие от мненията на този или оня „ специалист “, за един по-консервативен и систематизиран разбор.
Какво знаем сигурно за височайшата аудиенция и какви заключения можем да създадем от това? Посещението бе оповестено публично най-малко седмица по-рано (някъде към 14 март) и, инцидентно или не, няколко дни по-късно интернационалният съд в Хага издаде заповед за арест на „ домакина “ Путин. (Като всеки съд, и този в Хага би трябвало да е самостоятелен и, надлежно, решенията му не би трябвало да служат като инструмент в световната политика, а единствено като неин коректор. С други думи, би било редно да приемем, че оповестеното решение за ареста на Путин и детският омбудсман Белова навръх 17 март е чиста случайност.) Това сложи Си Дзинпин в много деликатна позиция – той трябваше да посети държавен глава на друга суверенна страна, а се оказа че отива на посетители на търсен нарушител. Отмяна на пътуването би означавало, че Пекин надали не прекланя глава пред Запада, а това би било последното нещо, което световна мощ като КНР би желала да направи. Още повече, че тя не е измежду страните подписали така наречен Римски протокол и надлежно, той няма юридическа мощ върху интернационалната й политика. Голямата въпросителна в тази ситуация е дали господин Си би склонил на някое от съветските претенции, които той отхвърли, в случай че не беше въпросната заповед и новият международно-правен статут на неговия хазаин.
Китайско домино
Изписа се и се изговори какво ли не по отношение на задачите на визитата на китайския държавен глава. Отчитайки че днешната „ огромна “ политика е обгърната в гъстата мъгла на спекулациите и недомлъвките, взех решение че в тази ситуация най-добре е да почерпя информация от един от така наречен първоизточници – официозът на Централен комитет на китайската компартия. Там на 18 март, събота, черно-на бяло бе написано, че това ще бъде „ аудиенция на мира “, че ще бъде обсъждан китайският проект за урегулиране на рецесията в Украйна, и че КНР няма да оказва действително никаква специфична помощ на Русия отвън обичайните търговски взаимоотношения. И в общи линии това беше.
В разпространето обобщение на формалния представител на китайското външно министерство най-често споменаваната дума бе „ мир “ и това изобщо не бе инцидентно. Войната в Украйна гълтам извънредно огромни финансови запаси на най-богатите страни на Западния свят, които при „ естествени “ условия биха били ориентирани другаде, в това число към Китай. Статистиката демонстрира, че през 2021 сегашните сътрудници на Киев от Европа плюс Съединени американски щати, Канада и Австралия са внесли китайски артикули за над трилион $, до момента в който делът на съветския внос е бил някъде към 67 милиарда. А Китай се бори с невиждана по мащабите си вътрешна рецесия, която в допълнение бе задълбочена от ковид-пандемията. Тя е и икономическа (намаляващо вътрешно ползване, очертаващ се колапс на имотния пазар), и обществена (свиващи се фамилни приходи, ниско възнаграждение, младежка безработица), и демографска (политиката „ по едно дете на семейство “ занапред ще си споделя думата). При тези условия всеки милиард $ отклонен от военни към бизнес цели би се оказал животворен за Пекин. А до момента в който касапницата в Украйна продължава това няма по какъв начин да се случи.
Китайският кротичък проект препоръчан по-рано тази година бе към този момент отритнат от Киев като лекомислен, най-много тъй като не планува евакуиране на съветските войски от окупираните територии. Това, обаче, не значи че през множеството време Си Дзинпин не е натискал домакина си да приключва към този момент това безумство. При неявяване на стенограми от диалозите на мен изключително мощно усещане ми направи държанието на двамата на публично публикуваните фрагменти и най-много така наречен „ език на тялото “. Първото, което се набиваше на очи е разликата в растежа. Противно на общоразпространените клишета за дребничките азиатци и руснаците-богатири, Си Дзинпин бе с към една глава по-висок от президента на РФ и физически доминираше над него във всяко едно отношение. Още по-контрастни бяха и позите, които двамата заемаха до момента в който седяха на столовете. Китаецът бе монолитно индиферентен и понякога хвърляше стоманени погледи на дребничкото създание до себе си. На мен ми приличаше на някой митичен змей, който се колебае кой е най-подходящият миг да изпепели нещастната жертва изпречила се на пътя му. Путин, пък, както постоянно става в последно време, се усещаше много некомофортно и очевидно бе извънредно раздразнителен. Едвам удържаше ръцете си, и от време на време тропаше с левия си крайник по този начин като че ли е барабанист на рок-група.
Хората, които са наясно с дипломатическия етикет и обичайните общително казани и неказани неща евентуално са обърнали внимание и на два други „ дребни “ обстоятелството. Първият бе, че на летището Си Дзинпин бе посрещнат не от Путин, а от някой от вицепремиерите в държавното управление на Мишустин, който в никакъв случай преди този момент не бях чувал и надлежно, не направих никакво изпитание да му запомня името. Знаещите мигновено изтълкуваха това като гаф. От Москва се пробваха да го замажат като се оправдаха, че „ по протокол не било наложително “ Путин да чака пред стълбичката на самолета. Може и по този начин да е, само че незабавно се появи контрааргумент –, че през предходната година в Казахстан персонално президентът на страната Тоакев очакваше китайският си сътрудник на светлочервената пътечка. А малко преди този момент, по същия метод бе показал уважението си и към Папа Франциск, който бе дошъл да вземе присъединяване във авторитетен набожен конгрес. Може би не е въпрос толкоз на протокол, колкото на на обикновено образование и мироглед?
За Путин, за който настойчиво се твърди, че е почнал да се образува като персона в „ сенчестата “ част на тогавашния Ленинград, не му е за пръв път да се прави на значим пред високопоставени непознати особи. Спомнете си фотосите на гротескно дългата маса в Кремъл или по какъв начин не вдигал телефона при позвънявания от страна на Шолц и Макрон. Пак тук може да се напомнят и непрекъснатите подмятания и дори закани за потребление на нуклеарно оръжие както при диалози на четири очи, по този начин и при обществени изяви. Очевидно самопровъзгласилият се за последовател на делото на Петър Първи кремълски деспот не осъзнава, че е прекомерно остарял с цел да се държи като уличник. Е, този път Си Дзинпин му го върна тъпкано.
Именно с гореказаното е обвързвана и втората преживелица, която бе избрана като гаф. При публично сниманите тостове, до момента в който отпиваха от бялото вино, Путин пожела на госта си здраве, триумфи и така нататък Си Дзинпин, обаче, не обели и дума и не пожела никому нищо. Вероятно това беше неговият изискан метод да каже „ върви по дяволите “.
Иначе, въпросните договаряния най-вероятно не доведоха до нищо. Както към този момент загатнах, няма налични стенограми, само че за резултатите от срещата можем да съдим от публично подписаните съглашения. Те са общо четиринайсет и са кое от кое по-незначителни: (1) Съвместно заявление, че взаимоотношенията сред двете страни навлизат „ в нова ера “; (2) План за развиване на основните посоки в двустранното икономическо сътрудничество; (3) Съглашение за взаимно създаване на телевизионни продукции; (4) Протокол за основаване на основи на нов „ механизъм “ за постоянни срещи сред премиер-министрите на двете страни; (5) Меморандум за задълбочаване на съдействието в региона на панаирите и изложбите с икономическа насоченост; (6) Меморандум за задълбочаване на съдействието в региона на дърводобива; (7) Меморандум за задълбочаване на съдействието в региона на соевата промишленост; (8) Меморандум за задълбочаване на промишленото и инфраструктурното съдействието в в преференциални региони в Далечния изток; (9) Протокол за съдействие в областта на науката и висшето образование; (10) Меморандум за съдействието в областта на отбраната на правата на потребителите в двете държави; (11) Меморандум за съдействието в областта на ръководството на държавни предприятия; (12) Комплексна стратегия за дълготрайно съдействие в областта на нуклеарната енергетика; (13) Меморандум за съдействие сред двете национални телевизии; (14) Споразумение за обмяна на информация и съдействие сред държавните осведомителни организации на двете страни.
Какво в действителност (не се) случи?
Както си му е реда, след края на формалната аудиенция бе публикувано, от което стана ясно, че сегашните управления на двете страни кардинално са за мир, не харесват НАТО и Съединени американски щати, ненавиждат наказания и няма да позволен „ цветни революции “ както на тяхна територия, по този начин и в централна Азия като цяло. Последното, с оглед моментния политически профил на КНР и РФ, не би трябвало да учудва никого.
А в този момент е редно да загатна и какво не се случи на срещата в Москва. Ами не се случи това, от което Путин има най-голяма потребност сега – гарантиране на някакви свежи парични потоци, доставка на съставни елементи за оръжейната индустрия (най-вече чипове и микросхеми) и всевъзможни оръжия и муниции. И до момента в който за последните, той явно е бил отсечен много от дълго време (никой в Китай не желае да си докара наказания в толкоз сложен за тях момент), то извънредно огромни очаквания бяха възлагани не евентуална газова договорка с Пекин . Става въпрос за създаване на газопровод през Монголия, по който в Китай да бъдат доставяни до 50 милиарда куб.м метра газ годишно (известен като „ Силата на Сибир – 2 “). Такъв размер се равнява на към една трета до една четвърт от това което до неотдавна Русия изнасяше за Западна Европа, освен това очевидно на китайците новите размери газ са били препоръчани на много занижени цени. И все пак, Си Дзинпин отхвърли договорката. Той по този начин или другояче си получава на ниска цена газ когато му потрябва и в каквито размери му е нужно, защо му е на индивида да се обвързва дълготрайно с някой, който безусловно е притиснат в ъгъла. За Путин, пък, неуспехът на газовата договорка е несъмнено извънредно огромен удар, тъй като сега той незабавно се нуждае от огромни суми в брой и наподобява на някой, който обезверено се пробва да пласира картина на Ван Гог с цел да си заплати битовите сметки.
Другото, което Путин не получи (и в никакъв случай няма да получи) е най-малко някаква, даже частична, легитимация на дейностите си в Украйна. А че се е опитал да се снабди с такива – за мен няма никакво подозрение. Във въпросното взаимно официално съобщение, съветската страна, да вземем за пример, декларира, че смята Тайван за неотменна част от Китай и не признава под никаква форма независимостта на острова. (т.е. в прав текст бе декларирано, че КНР може да си атакува Тайван колкото си желае и когато си изиска, а от Русия няма дори да изразят някакъв фиктивен митинг.) От Пекин, обаче, по никакъв метод не реагираха на препоръчаното рамо и не излязоха с реципрочно публично мнение във връзка с събитията в Украйна. Напротив, с всички собствен дейности досега от там показват, че са изрично срещу протичащото се безумство и желаят то да бъде прекъснато колкото се може по-скоро. В случай, че не ви е известно, до ден сегашен Китай не е признал нито анексията на Крим, нито „ референдумите “ за присъединението „ освободените “ през предходната година територии към РФ . Освен това при всяко гласоподаване на резолюция порицаваща Русия като агресор техният представител в Организация на обединените нации минава метър с безразличното „ въздържал се “, а не натиска аленият бутон „ срещу “ като „ съдружниците “ на Кремъл от Сирия, Еритрея и така нататък Ако има нещо, което Си Дзинпин сигурно е споделил на Путин под една или друга форма в Москва то е - „ Спри проклетата война! “
И най-после, за какво отделих толкоз време на една, въпреки всичко значима, само че никога решаваща среща на високо равнище сред ръководители на две авторитетни страни? Ами тъй като от доста месеци у нас избрани фенове на явлението рашизъм настойчиво популяризират мантрата, че надали не на следващия ден от отдалечен Китай ще се притекат на помощ на „ братска нам Русия “ против изконния зложелател – „ украинските нацисти “ и техните помагачи, „ западните неофашисти “ и „ американските империалисти “. Ще се устремят през Сибир на запад едни безпределно дълги ешелони с оръжия и друга помощ, а за какво не и идеологически вярно настроени китайски войски да се появят на украинския фронт? А може би китайските приятели ще ударят империалистите от Съединени американски щати там, където най-вече ги боли, в тихоокеанският район? Вероятно първо в Тайван а след това и на други места? Въобще, директната интервенция на Китай в интерес на Русия е под номер две в листата на кристалночистите фантазии на всички родни путинофили. Май е ненужно да ви споделям коя е фантазия номер едно в него... Да посрещат съветски танкове на Орлов мост, несъмнено. Е, както към този момент от дълго време стана ясно, тя няма да стане действителност. Що се отнася до фантазия Номер 2, то при започване на седмицата господин Си Дзинпин сподели тежката си дума, а тя е 绝不 (Jué bù).Което би трябвало да се преведе като „ няма метод “, „ в никакъв случай “ или простичкото - „ на куково лято “.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ