![[Shutterstock] Статията е част от специалното издание K:ids, което е](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3308707.jpg)
Абитуриентски парламент
[Shutterstock] Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
Хубавото на учебното заведение е, че както има начало, по този начин има и край. И той е също толкоз прочувствен, колкото първия образователен ден. Дванайсетте години в учебно заведение минават толкоз бързо, колкото лишава на един развеселен випуск зрелостници да изброи от едно до дванайсет. Зад това време обаче стоят доста и разнообразни неща. Част от тях са практични - десетки обувки, спортни екипи, шапки, тетрадки, раници, дребни подаръчета, картички, костюми, счупени стъкла, неизядени обяди, ударени колена. Други са прочувствени - истории и страхове, рев и смях, другари и борби, неправди и сложни истини. И колкото и да не ви се има вяра на вас, които в този момент завършвате " тъпото даскало ", напълно скоро тъкмо то извънредно доста ще ви липсва
Решихме, че в едно списание, предопределено за възпитаници, не може да не отделим място и за тези, които преди малко са престанали да бъдат такива. Попитахме осем момчета и девойки от випуск 2018 няколко напълно елементарни неща - какво си спомнят от първия си образователен ден, по какъв начин правят оценка учебното заведение, какво биха споделили на един първолак и по какъв начин се виждат в края на оня дванайсетгодишен път, който преди малко са извървели. Отговориха ни прилежно и с пренебрежимо разтакаване в периода (все отново приказваме за младежи във почивка!), което както и да го погледнем, си е качество, усвоено в учебно заведение. По-важното обаче е друго - готини са ни децата! И има вяра, и то каква!
Илюстрация
Георги Николов
Увеличаване
Георги Николов
Смаляване
Георги Николов
Първите години от учебно заведение свързвам с опознаването за света и всичките му секрети. Бях късметлия, тъй като класната ми беше един от най-отдадените и добродушни хора, които съм срещал. Тя ме научи освен на елементарни сметки, само че и на това по какъв начин да се отнасяш с Другия. Всеки ден повтаряше какъв брой значимо е всички да се почитаме и по какъв начин " слънцето е едно за всички ".
Училището за мен вечно ще бъде един нужен инструмент, в който израстваме. Там сътворяваме връзки, без които е мъчно да се оправяме с компликациите в живота.
Прясно приключил, се връщам във всички тези моменти, през които минава всеки възпитаник. Сещам се за последния урок по физика за центростремителна мощ, от който нищо не разбрах. Или пък за всички кавги приятелите за всевъзможни нелепости. Тогава тези проблеми ми се костваха съдбовни. Сега съзнавам, че са част от пътя
Илюстрация
Косара Милчева
Увеличаване
Косара Милчева
Смаляване
Косара Милчева
Шести клас за мен бе най-безинтересната година! Познавах всички учители и възпитаници, програмата ми беше ясна, часовете протичаха еднообразно. А децата учат най-добре, когато им е забавно и се забавляват. Затова би трябвало да се работи над подбора на учители и да се вкарат повече действия съгласно ползите на децата.
Много препоръки ми бяха давани като дете, само че същинските заключения си ги направих сама. И на първокласничето ще кажа: особеното е забавно! Не се опитвай да подражаваш на останалите, бъди себе си и ще видиш по какъв начин всички ще те харесват.
А аз... аз несъмнено за тези дванадесет години пораснах в позитивна посока. " Тежките " условия ме накараха да загърбя пресилената невзискателност и да стана по-общителна и по-уверена в себе си. Сблъсквах се с разнообразни хора и обстановки, започнах да диференцирам какво ми харесва, да различавам положителните си страни, да върша неточности и по този начин изграждах себе си като персона.
Илюстрация
Виржиния Василева
Увеличаване
Виржиния Василева
Смаляване
Виржиния Василева
Родена съм на 15 септември. Когато стъпих в класната стая за пръв път, госпожата ме хвана за ръчичка и ме качи на една дребна сцена пред целия клас, представяйки ме на всички като рожденичка. Децата ми пляскаха, честитиха ми, а няколко даже ми подариха по нещо мъничко, макар че даже не се познавахме.
За мен същинският проблем в учебното заведение не е материалът, а отношението на учителя. Ако преподавателят не демонстрира възторг, няма по какъв начин да ме накара да чувам.
А на първолачето бих споделила да се любува на всеки миг и да не се панира от грешките си! И колкото и дразнещи да са някои неща, които би трябвало да прави, да ги извършва, тъй като, има вяра или не, скоро ще му бъдат от огромна изгода. И най-много да хапва като хората, тъй като като порасне, може да няма време за някоя вкусна принцеска с кайма!
Всъщност към момента не мога да осъзная, че септември няма да се върна при приятелите си в учебно заведение. Вълнувам се за това какво ми следва оттук насетне, само че и си признавам, че изпитвам и лек боязън, тъй като ме чакат огромни промени
Илюстрация
Калина Йорданова
Увеличаване
Калина Йорданова
Смаляване
Калина Йорданова
Първият ми образователен ден беше огромна прочувствена въртележка, тъй като бях доста въодушевена, само че и ме беше леко боязън.
Не мисля, че в миналото съм имала миг в учебно заведение, който мога да дефинира като незанимателен. Винаги съм желала да изучавам и съм намирала нещо, което да ме грабне във всеки предмет. Точно този интерес би трябвало да се поддържа от учителите, по тази причина е добре да се стремят да преподават по завладяващ метод.
В момента, даже и преди малко приключила, бих споделила, че едни от най-хубавите години от живота стартират с началото на учебно заведение. Затова ще съветвам един първолак да се приготви за запознанства, страсти, мемоари и учене, несъмнено. Аз към този момент с носталгия си припомням моите училищен години. Въпреки това съм сигурна, че ми предстоят страхотни неща и ги чакам с първата ми година в университет.
Илюстрация
Рада Копрева
Увеличаване
Рада Копрева
Смаляване
Рада Копрева
От първия си образователен ден помня, че помолих мама да ми направи косата " като на нимфа ". Помня дънковата си пола, една огромна навалица в двора на учебното заведение, един поп, който раздаваше гадна питка, и доста усмихнати и ревящи родители. Първите години в учебно заведение несъмнено бяха най-забавни и най-спокойни - междучасията бяха по-дълги, отговорностите по-малки и времето там ми се струваше повече прелестно, в сравнение с трудно.
Първолаците би трябвало да знаят, че учебното заведение в действителност е нещо суперзабавно и там ще си намерят правилни другари вечно. Важно е да знаят и че те сами избират по какъв начин да се усещат по отношение на домашните, ранното ставане и всички други отрицателни страни на това да си в учебно заведение. Приемайте го с усмивка, тъй като на мен към този момент мъничко ми липсва. Израстването от това да си на 6 и на 18 е гигантско и може би най-важното в живота на един човек. Аз станах по-отговорна, по-дейна, още по-любопитна, по-отворена, по-свободна, по-добра. Сега сте вие!:)
Илюстрация
Мария Грозданова
Увеличаване
Мария Грозданова
Смаляване
Мария Грозданова
В първия си образователен ден бях обезпокоена от неизвестността. Обаче първите ми години в учебно заведение бяха безгрижни, радостни и цялостни с прелестни мемоари. Срещнах чудесни другари, с които беше занимателно. Колкото и да съм се ядосвала на системата, не е имало миг, в който да ми е било безинтересно. Винаги е имало най-малко един преподавател, който да ме насърчи да мисля отвън рамката, и в действителност да съм заинтригувана в дадения предмет.
А на един първолак ще кажа да не бърза да пораства, тъй като отговорностите и постъпките на по-големите не са толкоз занимателни, колкото игрите с другари на открито.
Дванадесет години са много дълъг интервал от време. Аз бях дребно пухкаво момиченце, което разчита главно на въображението си, с цел да си изясни света. Сега нещата не са доста по-различни, като се изключи че станах малко по-висока и знам повече за хората и света.
Илюстрация
Момчил Миланов
Увеличаване
Момчил Миланов
Смаляване
Момчил Миланов
Предишната нощ съвсем не можех да дремя. В класната стая познавах единствено две деца от детската ми градина и бях уплашен като за първи образователен ден, само че големите фунии със сладки неща ме предразположиха към по-нататъшното ми обучение.
Отначало имах компликации в това да схвана, че мнението ми не всеки път е вярно. Тогава си хванах и първото гадже, което съгласно тогавашните ми разбирания си беше огромна отговорност. Извеждах я на сантиментални разходки из коридорите, купувах ѝ по някой бонбон " Линд " и се държахме за ръце (сега не е по-различно)!
Безинтересно ми ставаше само когато виждах липса на възторг и предпочитание от страна на учителя. Всеки е добър в разнообразни неща и има разнообразни ползи, само че преподавателят е главен, когато става въпрос за интерес към предмета.
Бих споделил на един първолак, че цялостен живот е по този начин и в това няма нищо ужасно!
В учебно заведение започнах да оценявам хората към мен. Разбрах и че всичко, което е хубаво и стойностно, изисква старания, освен приказки.
Илюстрация
Калоян Дановски
Увеличаване
Калоян Дановски
Смаляване
Калоян Дановски
На церемонията за първия ми образователен ден пях пред цялото учебно заведение. Помня че бях доста разчувствуван. Преди да стартира учебно заведение, бях доста уплашен, тъй като си мислех, че ще е като в затвор. Затова първоначално бях извънредно усърден възпитаник, до момента в който не осъзнах, че имам доста повече независимост да се развличам с другари.
Винаги съм мислел, че образователната стратегия не е задоволително забавна или практична, изключително в първите няколко години. За децата е по-полезно да имат на практика опит, а освен да седят и да слушат доктрина.
Бих споделил на първолачето, че учебното заведение постоянно ще е значимо, само че по-важно от него си ти. Преследвай ползите си и прави това, което те вълнува и те прави благополучен, а не това което ти споделят, че би трябвало да правиш.
Въпреки че не съм склонен с доста от практиките в образованието, като преди малко приключил единственото, което усещам към учебното заведение, е признателност за знанията и опциите, които ми е предоставило. В първи клас бях свенлив, беше ми мъчно да приказвам с другите деца и да си намирам другари, само че в този момент съм доста по-общителен и по-уверен. За благополучие в някои връзки съм същият - към момента се дръзвам, крещя, скачам и си играя с " Лего ".
Хубавото на учебното заведение е, че както има начало, по този начин има и край. И той е също толкоз прочувствен, колкото първия образователен ден. Дванайсетте години в учебно заведение минават толкоз бързо, колкото лишава на един развеселен випуск зрелостници да изброи от едно до дванайсет. Зад това време обаче стоят доста и разнообразни неща. Част от тях са практични - десетки обувки, спортни екипи, шапки, тетрадки, раници, дребни подаръчета, картички, костюми, счупени стъкла, неизядени обяди, ударени колена. Други са прочувствени - истории и страхове, рев и смях, другари и борби, неправди и сложни истини. И колкото и да не ви се има вяра на вас, които в този момент завършвате " тъпото даскало ", напълно скоро тъкмо то извънредно доста ще ви липсва
Решихме, че в едно списание, предопределено за възпитаници, не може да не отделим място и за тези, които преди малко са престанали да бъдат такива. Попитахме осем момчета и девойки от випуск 2018 няколко напълно елементарни неща - какво си спомнят от първия си образователен ден, по какъв начин правят оценка учебното заведение, какво биха споделили на един първолак и по какъв начин се виждат в края на оня дванайсетгодишен път, който преди малко са извървели. Отговориха ни прилежно и с пренебрежимо разтакаване в периода (все отново приказваме за младежи във почивка!), което както и да го погледнем, си е качество, усвоено в учебно заведение. По-важното обаче е друго - готини са ни децата! И има вяра, и то каква!
Илюстрация
Георги Николов
Увеличаване
Георги Николов
Смаляване
Георги Николов
Първите години от учебно заведение свързвам с опознаването за света и всичките му секрети. Бях късметлия, тъй като класната ми беше един от най-отдадените и добродушни хора, които съм срещал. Тя ме научи освен на елементарни сметки, само че и на това по какъв начин да се отнасяш с Другия. Всеки ден повтаряше какъв брой значимо е всички да се почитаме и по какъв начин " слънцето е едно за всички ".
Училището за мен вечно ще бъде един нужен инструмент, в който израстваме. Там сътворяваме връзки, без които е мъчно да се оправяме с компликациите в живота.
Прясно приключил, се връщам във всички тези моменти, през които минава всеки възпитаник. Сещам се за последния урок по физика за центростремителна мощ, от който нищо не разбрах. Или пък за всички кавги приятелите за всевъзможни нелепости. Тогава тези проблеми ми се костваха съдбовни. Сега съзнавам, че са част от пътя
Илюстрация
Косара Милчева
Увеличаване
Косара Милчева
Смаляване
Косара Милчева
Шести клас за мен бе най-безинтересната година! Познавах всички учители и възпитаници, програмата ми беше ясна, часовете протичаха еднообразно. А децата учат най-добре, когато им е забавно и се забавляват. Затова би трябвало да се работи над подбора на учители и да се вкарат повече действия съгласно ползите на децата.
Много препоръки ми бяха давани като дете, само че същинските заключения си ги направих сама. И на първокласничето ще кажа: особеното е забавно! Не се опитвай да подражаваш на останалите, бъди себе си и ще видиш по какъв начин всички ще те харесват.
А аз... аз несъмнено за тези дванадесет години пораснах в позитивна посока. " Тежките " условия ме накараха да загърбя пресилената невзискателност и да стана по-общителна и по-уверена в себе си. Сблъсквах се с разнообразни хора и обстановки, започнах да диференцирам какво ми харесва, да различавам положителните си страни, да върша неточности и по този начин изграждах себе си като персона.
Илюстрация
Виржиния Василева
Увеличаване
Виржиния Василева
Смаляване
Виржиния Василева
Родена съм на 15 септември. Когато стъпих в класната стая за пръв път, госпожата ме хвана за ръчичка и ме качи на една дребна сцена пред целия клас, представяйки ме на всички като рожденичка. Децата ми пляскаха, честитиха ми, а няколко даже ми подариха по нещо мъничко, макар че даже не се познавахме.
За мен същинският проблем в учебното заведение не е материалът, а отношението на учителя. Ако преподавателят не демонстрира възторг, няма по какъв начин да ме накара да чувам.
А на първолачето бих споделила да се любува на всеки миг и да не се панира от грешките си! И колкото и дразнещи да са някои неща, които би трябвало да прави, да ги извършва, тъй като, има вяра или не, скоро ще му бъдат от огромна изгода. И най-много да хапва като хората, тъй като като порасне, може да няма време за някоя вкусна принцеска с кайма!
Всъщност към момента не мога да осъзная, че септември няма да се върна при приятелите си в учебно заведение. Вълнувам се за това какво ми следва оттук насетне, само че и си признавам, че изпитвам и лек боязън, тъй като ме чакат огромни промени
Илюстрация
Калина Йорданова
Увеличаване
Калина Йорданова
Смаляване
Калина Йорданова
Първият ми образователен ден беше огромна прочувствена въртележка, тъй като бях доста въодушевена, само че и ме беше леко боязън.
Не мисля, че в миналото съм имала миг в учебно заведение, който мога да дефинира като незанимателен. Винаги съм желала да изучавам и съм намирала нещо, което да ме грабне във всеки предмет. Точно този интерес би трябвало да се поддържа от учителите, по тази причина е добре да се стремят да преподават по завладяващ метод.
В момента, даже и преди малко приключила, бих споделила, че едни от най-хубавите години от живота стартират с началото на учебно заведение. Затова ще съветвам един първолак да се приготви за запознанства, страсти, мемоари и учене, несъмнено. Аз към този момент с носталгия си припомням моите училищен години. Въпреки това съм сигурна, че ми предстоят страхотни неща и ги чакам с първата ми година в университет.
Илюстрация
Рада Копрева
Увеличаване
Рада Копрева
Смаляване
Рада Копрева
От първия си образователен ден помня, че помолих мама да ми направи косата " като на нимфа ". Помня дънковата си пола, една огромна навалица в двора на учебното заведение, един поп, който раздаваше гадна питка, и доста усмихнати и ревящи родители. Първите години в учебно заведение несъмнено бяха най-забавни и най-спокойни - междучасията бяха по-дълги, отговорностите по-малки и времето там ми се струваше повече прелестно, в сравнение с трудно.
Първолаците би трябвало да знаят, че учебното заведение в действителност е нещо суперзабавно и там ще си намерят правилни другари вечно. Важно е да знаят и че те сами избират по какъв начин да се усещат по отношение на домашните, ранното ставане и всички други отрицателни страни на това да си в учебно заведение. Приемайте го с усмивка, тъй като на мен към този момент мъничко ми липсва. Израстването от това да си на 6 и на 18 е гигантско и може би най-важното в живота на един човек. Аз станах по-отговорна, по-дейна, още по-любопитна, по-отворена, по-свободна, по-добра. Сега сте вие!:)
Илюстрация
Мария Грозданова
Увеличаване
Мария Грозданова
Смаляване
Мария Грозданова
В първия си образователен ден бях обезпокоена от неизвестността. Обаче първите ми години в учебно заведение бяха безгрижни, радостни и цялостни с прелестни мемоари. Срещнах чудесни другари, с които беше занимателно. Колкото и да съм се ядосвала на системата, не е имало миг, в който да ми е било безинтересно. Винаги е имало най-малко един преподавател, който да ме насърчи да мисля отвън рамката, и в действителност да съм заинтригувана в дадения предмет.
А на един първолак ще кажа да не бърза да пораства, тъй като отговорностите и постъпките на по-големите не са толкоз занимателни, колкото игрите с другари на открито.
Дванадесет години са много дълъг интервал от време. Аз бях дребно пухкаво момиченце, което разчита главно на въображението си, с цел да си изясни света. Сега нещата не са доста по-различни, като се изключи че станах малко по-висока и знам повече за хората и света.
Илюстрация
Момчил Миланов
Увеличаване
Момчил Миланов
Смаляване
Момчил Миланов
Предишната нощ съвсем не можех да дремя. В класната стая познавах единствено две деца от детската ми градина и бях уплашен като за първи образователен ден, само че големите фунии със сладки неща ме предразположиха към по-нататъшното ми обучение.
Отначало имах компликации в това да схвана, че мнението ми не всеки път е вярно. Тогава си хванах и първото гадже, което съгласно тогавашните ми разбирания си беше огромна отговорност. Извеждах я на сантиментални разходки из коридорите, купувах ѝ по някой бонбон " Линд " и се държахме за ръце (сега не е по-различно)!
Безинтересно ми ставаше само когато виждах липса на възторг и предпочитание от страна на учителя. Всеки е добър в разнообразни неща и има разнообразни ползи, само че преподавателят е главен, когато става въпрос за интерес към предмета.
Бих споделил на един първолак, че цялостен живот е по този начин и в това няма нищо ужасно!
В учебно заведение започнах да оценявам хората към мен. Разбрах и че всичко, което е хубаво и стойностно, изисква старания, освен приказки.
Илюстрация
Калоян Дановски
Увеличаване
Калоян Дановски
Смаляване
Калоян Дановски
На церемонията за първия ми образователен ден пях пред цялото учебно заведение. Помня че бях доста разчувствуван. Преди да стартира учебно заведение, бях доста уплашен, тъй като си мислех, че ще е като в затвор. Затова първоначално бях извънредно усърден възпитаник, до момента в който не осъзнах, че имам доста повече независимост да се развличам с другари.
Винаги съм мислел, че образователната стратегия не е задоволително забавна или практична, изключително в първите няколко години. За децата е по-полезно да имат на практика опит, а освен да седят и да слушат доктрина.
Бих споделил на първолачето, че учебното заведение постоянно ще е значимо, само че по-важно от него си ти. Преследвай ползите си и прави това, което те вълнува и те прави благополучен, а не това което ти споделят, че би трябвало да правиш.
Въпреки че не съм склонен с доста от практиките в образованието, като преди малко приключил единственото, което усещам към учебното заведение, е признателност за знанията и опциите, които ми е предоставило. В първи клас бях свенлив, беше ми мъчно да приказвам с другите деца и да си намирам другари, само че в този момент съм доста по-общителен и по-уверен. За благополучие в някои връзки съм същият - към момента се дръзвам, крещя, скачам и си играя с " Лего ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ