[Shutterstock] София е само на четири години, а вече говори

[Shutterstock] София е единствено на четири години, а към този момент приказва два езика, схваща трети и учи четвърти. Тя е родена в Германия, а родителите й са българка и американец, които беседват между тях на британски, а всеки поотделно приказва на детето на родния си език.

В Германия София посещава немска детска градина от 2-годишна и единствено за няколко месеца стартира да схваща езика и да употребява някои думи. Тя свързва немския език с детската среда и даже когато е в България, в наличието на други деца стартира да приказва на немски. Когато София навършва три, прекарва няколко месеца в България, където съумява да проговори свободно на майчиния си език. След това обаче фамилията отпътува за Съединени американски щати, а събитията постановат момиченцето да е разграничено физически от майка си в продължение няколко месеца. Оказва се, че София учи бързо, само че и бързо не помни и след единствено три месеца едноезична среда тя избира по-лесния метод - да поддържа връзка единствено на британски.

" През трите месеца, в които бяхме разграничени, постоянно се чувахме по телефона, само че забелязах по какъв начин детето има все по-малък интерес да ми дава отговор на български ", споделя Ива, майката на София.

" След като към този момент бяхме дружно, аз настойчиво настоявах да ми дава отговор на български, преструвайки се, че не разбирам какво ми споделя, когато приказва на британски и виждам прогрес, само че тя по този начин и не споделя цели фрази на български, единствено обособени думи. Веднъж, когато й направих забележка и желаех да ми отговори на български , тя троснато ми сподели: No mama, I want to talk normal! Тъй като, когато дойде в Щатите, тя говореше най-вече на български, допускам, че в детската градина не са я разбирали и е допустимо да са й споделили да приказва обикновено, т.е. на британски. В детската градина тя учи и испански и постоянно използва думи, които ние не разбираме, само че я насърчаваме да приказва. "

В глобализирания свят, в който живеем, все по-често се раждат деца от смесени връзки, чиито родители са с друг майчин език. В случая на София, майка й приказва на български, татко й на немски, а езиците, на които тя учи и се социализира са британски и испански.
По тематиката за многоезичните деца са правени доста проучвания и изводите мъчно могат да бъдат систематизирани. Едно е несъмнено - децата имат изрично преимущество пред възрастните при усвояването на нов език.

До седмата си година децата са безусловно като попивателни, процесът на учене е неволен и те не проучват получената информация. След седемгодишна възраст образователният развой се трансформира, натрупването на познания става умишлено, информацията се селектира, проучва и се свързва с друга към този момент " отлежала " информация. Въпреки множеството проучвания по тематиката към момента не може да се заключи дали въвеждането на повече от два езика в ранна детска възраст е напълно позитивно или крие риск от някои отрицателни последици. Според немската професорка по педагогика Юлия Фестман, профилирана в многоезичното образование, превключването сред два езика е комплициран умствен развой, който задейства избрани механизми на мозъка, сходни на тези, които използваме при шофиране. Според нея, в случай че двуезичието е комплицирано упражнение за мозъка, то многоезичето е още по-комплексно и развива по-добре когнитивните умения на децата.

" Честото потребление на разнообразни езици поддържа мозъка във форма ", счита и Мадалена Круз Ферейра, авторка на блога beingmultilingual.blogspot.de

Освен явните преимущества за едно хлапе, което може да поддържа връзка свободно на разнообразни езици, проучванията демонстрират, че многоезичните деца са по-креативни, приспособяват се по-лесно към нова среда и развиват гъвкаво мислене. Според Сузан Барон-Хауверт, авторка на книгите " Езикови тактики за двуезични фамилии " (Language Strategies for Bilingual Families) и " Двуезични деца ", паралелното въвеждане на няколко езика може да докара до известно закъснение в процеса на проговаряне на децата.

Колин Бейкър, създател на книгата " Основи на билингвистичното обучение и билингвизъм " (Foundations of Bilingual Education and Bilingualism) също смята многоезичието за огромен плюс, само че твърди, че е по-скоро несигурно спрямо двуезичието, защото е евентуално някои от езиците да не се развият задоволително добре. Ето за какво Бейкър предлага на родителите да наблегнат на езика, на който детето ще учи в учебно заведение.

Лоума Саден Бухана е писателка и блогър, която от личния си опит като многоезично дете и майка на деца, възпитавани в многоезична среда, концентрира проучванията си върху методите на преподаване у дома. Според авторката има три съществени метода да научите децата на другите езици, които звучат към тях:

- Да им се приказва единствено на един език, до момента в който не го усвоят изцяло, а по-късно да се вкара втори.
- Всеки от околните да приказва на детето на един избран език - съгласно Бухана това може да забави малко процеса на проговаряне
- Да се приказва на разнообразни езици съгласно обстановката - авторката не предлага този способ, защото това може да обърка детето.

Ако родителите приказват на един език, нормално се концентрират върху първия способ, защото домашната среда на детето е едноезична, а вторият език се развива, откакто детето тръгне на детска градина или на учебно заведение.

При родители, които приказват разнообразни майчини езици, най-често срещан е вторият способ, само че от ден на ден признават, че несъзнателно или принуждавани от събитията употребяват третия способ.

Нина отглежда двете си деца Виктор (7) и Оливия (4) в триезична среда, комбинирайки първия и втория способ. Децата беседват с татко си и бавачката на испански, а в учебно заведение поддържат връзка на британски и испански.

Нина приказва с децата си на български, само че когато е в компанията на бавачката да вземем за пример, тя им приказва на испански, а от време на време и на британски. Тя признава, че това постоянно ги обърква, защото децата са наясно, че майка им схваща и трите езика и тя би трябвало да им припомня да се обръщат към нея на български. Интересно е, че децата знаят навръх кой език да се обръщат към всекиго, а когато усетят, че някой им приказва на даден език със мощен акцент, те не дават отговор. " Често наши съседи американци, от вежливост, се пробват да поздравят децата на испански и да завържат обикновен диалог. В тези случаи децата чуват доста мощен американски акцент, чували са същия комшия да си приказва на съвършен британски преди и се объркват за какво се обръща към тях на испански. Никога до момента не са отговаряли в сходен случай назад на испански, а след първичното комплициране и безмълвие отговорят на британски, тъй като знаят, че това е езикът на индивида ", споделя Нина.

Този вид езикова " дискриминация " разказва и авторката Шаи Лей Уанг в книгата си " Израствайки с три езика " (Growing up with three languages). Книгата е енциклопедия на многоезичието и разкрива в елементи значими детайли от възпитанието на децата и компликациите, свързани със комплицираната езикова среда. Според авторката изключително значим е интервалът, когато детето стартира предучилищните си занимания, защото тогава се дефинира дали то ще резервира майчиния си език или ще избра по-лесния вид - да се показва на езика на заобикалящата го среда. Точно тогава родителите би трябвало да бъдат най-настоятелни, употребявайки майчиния език във всички вероятни обстановки, само че като внимават детето да не стартира да асоциира езика единствено с досадно обвързване. Игри, песни и при опция контакти с други деца, говорещи майчиния език, биха стимулирали детето да употребява интензивно съответния език .

Учебната система играе значима роля в езиковото образование на децата, изключително в страни с няколко публични езика, като Люксембург да вземем за пример, където наред с локалния люксембургски публични са немският и френският.

Милена отглежда дребния Александър в Люксембург, където детето с изключение на майчиния български език схваща и немски, на който му приказва татко му, а в детската градина слуша френски. В Люксембург има варианти за частни или държавни учебни заведения, като частните са най-вече едноезични, а държавните триезични (немски, френски, английски) с всекидневен люксембургски. Милена споделя: " Учебната система в държавните учебни заведения е много подложена на критика, тъй като има доста деца, на които един от езиците им е сложен, не се оправят с предметите, които учат на този език и изостават в учебно заведение. "

Именно заради тази причина единствено преди няколко месеца Законът за субсидиране на детските градини и образователните заведения в Люксембург е изменен и през днешния ден всички детски градини (частни и държавни), които покриват минимума да бъдат най-малко двуезични, получават основна финансова помощ от страната. " Благодарение на това усъвършенстване в закона доста родители биват финансово улеснени и заплащат по-ниски такси за детски градини и учебни заведения. По този метод има доста повече фамилии, които могат да си разрешат децата им да имат пряк достъп до многоезичие и по–успешно справяне в учебно заведение ", споделя Милена.

В България българският е единственият формален език, само че от ден на ден деца стартират да учат непознат език още от най-ранна възраст. Според професора по филология в Политехническия университет в Мадрид Хесус Карденьоса за деца с едноезична фамилна среда е целесъобразно да се образоват на родния си език и едвам след десетата годишнина да се вкарват предмети на непознат език.
Всяка обстановка е самостоятелна и всяко дете учи със своя лична скорост. Важното е родителите да знаят по какъв начин да стимулират децата си и да осъзнават, че старания и дисциплинираност се изискват най-много от тях самите.