![[Shutterstock] Само от началото на 2017 г. до този момент](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3084977.jpg)
Цар Нос
[Shutterstock] Само от началото на 2017 година до този миг в света са се появили близо 1400 нови парфюма, вписани в директорията на един от най-важните уеб сайтове по тематиката – Basenotes, а за последните пет години този брой надвишава 9500, което включва десетки новопоявили се марки. И въпреки всичко къде са те? Не и в най-близкия мол, където ще ни посрещнат общо взето същите имена и бестселъри, с които от дълго време сме привикнали. Пак тях ще забележим и в случай че разгърнем случайно списание и прочетем съвет и тази есен " да се обвием " в следващата чувствена ванилия (Shalimar на " Герлен " от 1925 г.).
Работата е там, че главната част от това зашеметяващо количество се пада на така наречен нишови парфюми – думата на деня, чието определение непрекъснато се мени и размива. Том Форд
Може би никой дизайнер не е свързал толкоз името си със смели ходове в парфюмерията, колкото Том Форд. Като креативен шеф в Yves Saint Laurent той пръв намерено вкарва нотката уд в западния свят с аромата M7 през 2002, когато още никой не подозира последвалата уд фикс идея.
Култовите му аромати от Black Orchid до Noir For Men са предизвикани доста повече от класиките, пречупени през хипермодерна, само че налична интерпретация. И до момента в който сега всички огромни фешън къщи основават своите извънредни сбирки под натиска на неизбежна теденция, неговaта Private Blend серия значително дефинира тази наклонност, въодушевена от автентичен интерес към парфюма и в това време с по американски ослепително маркетингово осъществяване.
Впоследствие десетки нови парфюми на други марки – дизайнерски или не, ще извикват асоциации с неговите Tuscan Leather, Oud Wood, Tobacco Vanille, Neroli Portofino. Том Форд е най-яркият образец за това, че креативната идея е не по-малко значима от майсторството на самия парфюмерист. Изчерпал единичните имена на нотки в заглавията, последният му парфюм се назовава просто Fucking Fabulous.
Да се върнем 20 години обратно. Броят годишно доближава най-вече 300 парфюма, те идват най-много от фешън марки и са подплатени с тежък маркетинг и реклама. Брандовете, отдадени само на основаване на парфюми, се броят на пръстите на ръцете и включват стогодишни колоси като Guerlain и Caron. Нишовата парфюмерия е всеобщо непозната, а с цел да се сдобием с нишов парфюм, би трябвало да отидем в специфичен бутик: Creed и Penhaligon`s в Англия, Diptyque, Annicк Goutal и L`Artisan Parfumeur във Франция, Etro в Италия. Те не се появяват в реклами, а за всеобщата публика точно рекламите с известни модели са единственият ориентир.
Интернет трансформира разпоредбите
С онлайн извършването на покупки и изобилието от информация интернет последователно демократизира затворения свят на бутиците и разреши достъп до " нишата ". Не по-малко значима е и появяването на конгреси, блогове и обществени мрежи, където продуктите стартират да се разясняват, съпоставят и правят оценка, а авторската нишова парфюмерия печели нови фенове от целия свят. Появява се едно ново потомство ценители, за които парфюмът не е просто аксесоар и които към този момент свободно приказват езика на ароматите – нотки, конструкция, продължителност. (Това се вижда и в българската мрежа, където разделът " Парфюмни размишления и пристрастености " в уеб страницата Bg-mamma към този момент надвишава 10 000 страници.) По-любопитните към този момент има по какъв начин да научат името на индивида, основал един или различен парфюм, прочут до напълно наскоро единствено в професионалните кръгове. Така новото хилядолетие ражда своите звезди " носове ", които излизат от анонимността си тъкмо както това се случва през 90-те години със супермоделите.
С други думи, парфюмерията от ден на ден стартира да се цени като едно от изкуствата. През 2000 година креативният шеф Фредерик Мал, самичък израснал измежду най-големите имена в тази сфера, основава своята марка Editions de Parfums, където като върху кориците на книжна поредност над заглавието стои името на създателя. Вече напълно публично този статут удостовери и Министерството на културата на Франция, което за пръв път в историята през 2012 година отличи петима парфюмеристи с ордена " Кавалер на изкуството и литературата ".
" Четенето " на това ново изкуство към този момент не борави просто с термини като съблазън и неустоимост. За разлика от деликатно премислените прессъобщения, ревютата в интернет преливат от персонални мемоари, асоциации и най-много достоверни човешки страсти, задействани от аромата. Този нов интерес е съвместен: множеството от в този момент одобрените нишови къщи се раждат в предното десетилетие и опитват с всевъзможни необикновени до този миг комбинации от нотки.
Сред тях тамянът заема изключително място като детайл, който всеобщите парфюми постоянно са избягвали и по тази причина незабавно бива разпознат като " нишов ". Използван още в Древен Египет и ред други цивилизации за ритуални цели, използването на тамян и други смоли за горене най-силно акцентира възвърнатото духовно измерение на парфюма – и на неговия собственик. Култови остават Avignon на Comme des Garçons, Cardinal на Heeley, Encens Flamboyant на Annick Goutal.
Големите марки не закъсняват с реакцията си на променената обстановка. Отговорът се състои в основаване на лични серии от висок клас, подплатени с деликатен маркетинг, тъй че по едно и също време да се вписват в нишовите трендове, без да поемат риска на опита. Тогава се появяват Hermessence на Hermès, Armani Prive, Estée Lauder Private Collection и след това, чак до ден сегашен, десетки " частни " и " специфични " от всеки един дизайнер, като последните към този момент са Burberry Bespoke, Ralph Lauren Luxury Collection, Boucheron La Collection, Bottega Veneta Parco Paladiano Collection.
От по-масовите артикули на марките ги отличават по-високото качество и цена, лимитирано разпространяване и без изключение – еднотипни шишета за цялата серия, с вариации само в цветовете – нещо, което до този миг е било запазена марка на чисто нишовите компании. В звук с наклонността даже най-старата функционираща френска марка Guerlain уеднакви огромна част от шишетата в главната си сбирка.
В този клас не важат досегашните правила на маркетинга, тези аромати постоянно излизат по пет и повече едновременно, тъй че в епохата на все по-сегментирани усети за всеки да се откри по нещо. И с цел да няма комплициране, този висок клас нормално се концентрира върху композиции с една отличителна и задоволително позната нотка в центъра - ирис, пачули, бергамот, амбра, роза. Редкостта и произходът на материала преобладават над оригиналността, по тази причина бергамотът не е просто бергамот, а бергамот от Калабрия, пачули от Индонезия, ирисът е флорентински, а лавандулата е от Грас.
Миризма на пари
Трансформациите при огромните марки ни демонстрират, че за относително малко време от странна птица нишовата парфюмерия се е трансформирала в обещаваща бизнес тактика. Още от 2005 година статистиките демонстрират, че ползата към този род прогресивно нараства за сметка на мейнстрийм продуктите, което постанова още веднъж да преосмислим дефинициите си: с все по-нарастващата си известност и относително лесна досегаемост нишовото се трансформира в новия мейнстрийм. Как тогава да разпознаваем нещо извънредно?
Отговорът е – с цената. Освен огромните марки, през днешния ден съвсем всички пионери на нишовата парфюмерия имат своя по-скъпа сбирка, един тип " ниша в нишата " - Natura Fabularis при L`Artisan Parfumeur, Les Absolus при Annick Goutal, Section d`Or при Serge Lutens, като да вземем за пример за последната цената е 450 евро, или четири пъти повече от главната сбирка. Има обаче и доста нови компании като Roja Dove, Xerjoff, Stephane Humbert Lucas и Puredistance, които още с появяването си се нареждат в клас сред 400 и 1800, което единствено преди 10 години би било по-скоро куриозно изключение. Serge Lutens
Ориенталският род в парфюмерията има дълга история, само че единствено за парфюмите на Serge Lutens се твърди, че го пренаписват, и то таман по времето, когато стартира тотално да излиза от мода. А по време на взрива на акватичните леки ухания при започване на 1990-те се раждат класики като Ambre Sultan.
Роден през Втората международна война, претърпял тежко детство и интензивно пътешествал в Мароко и Япония, Серж Лютенс е един от дребното в този отрасъл, който намерено приказва за личните си мемоари и контузии като ентусиазъм за парфюмите си – поетични, от време на време и мъчителни. За него парфюмът е средство за укрепване на вътрешната ни същина, към него посягаме по специфичен мотив.
Този метод на вглеждане в себе си е вероятен единствено за нишовата парфюмерия и е в цялостен контрастност със " самоуверените мъже " и " дръзките и сексапилни дами " в мейнстрийм рекламите. В тази връзка Лутенс споделя: " Попитайте един парфюм от какъв пол е. Кой може да каже дали дъбът е мъж или жена, дали една роза е " той " или " тя "? Парфюмът е артикул, ориентиран към сетивата, не към избран пол. "
Емблематичен с плътните си и многопластови творения, марката от няколко години изненадва почитателите си с нова серия леки и чисти парфюми, напомнящи за изгладени ризи и планински въздух – сякаш за следващ път да покаже, че не се вмества в избрания и че към този момент се връща оттова, накъдето занапред са се запътили всички.Този пазарен сегмент обаче към този момент не е толкоз ориентиран към ценителите на парфюма като изкуство, а чисто и просто към обичайните консуматори на първокласни артикули от всички сфери, които ценят редкостта на материала, традицията и майсторството на направата, повече от оригиналността или характерната страст, която извиква. Парфюмеристът Роджа Дав да вземем за пример постоянно акцентира в диалози с клиенти какъв брой цветове е трябвало да бъдат откъснати, с цел да се сътвори някоя скъпа есенция: за един кг розово масло те са 300 000. Марката Xerjoff предлага бутилки от муранско стъкло или орнаментирани с ръчно полирани камъни. Точно както при скъпите виновност и храни, постоянно дебело се акцентира и произходът на дадена съставна част.
Има нещо гнило в Азия
До наскоро ултимативната миризма " на скъпо " беше съставката уд (Oud, Oudh, Aoud), добивана от агаровото дърво, което пораства в Югоизточна Азия и Индия и което, инфектирано с един характерен тип мухъл Phialophora parasitica, отделя гъста смола с бездънен дървесносладък мирис.
Бумът на уда отмина, както и ексклузивността му.
Добиваният уд е привършен, дървото към този момент е заплашен тип и сега няма всеобща или нишова марка, която да не употребява синтетичните заместители.
Така или другояче, в наши дни всяка марка го има, като стартираме от Zara и стигнем до последния парфюм на Frederic Malle – The Night, струващ 1040 евро за 100 мл. Много типичен дизайнерски бестселъри получават своята уд версия, като да вземем за пример Alien на Mugler или Boss Bottled. Миризмата му е безпогрешно разпознаваема и без изпитание господства останалите съставки в която и да е комбинация, което в едно общество на лукса го трансформира в незабележим, само че прецизен знак на статус – като огърлица или повърхностно затулен Rolex Amouage
Създаден от султана на Оман още през 1983, с цел да възроди античното арабско изкуство на парфюма, този бранд, чието име значи " вълна ", залага тактика, която едвам през последните години става честа процедура в най-луксозната ниша: да поканиш известно в сектора име и да му дадеш да избира най-хубавите съставки, без да ограничаваш бюджета. Дълги години Amouage са майстори на така наречен attar – съсредоточени парфюми без алкохол, обичайни за тази част на света. Под управлението на новия си креативен шеф Кристофър Чонг през 2006 година Amouage се ребрандира изцяло и излиза на интернационалния пазар, където сигурно играе значима роля в процеса на преплитане на Изтока и Запада, на което сме очевидци сега. Amouage е хиперлуксозна марка, само че и обвързана със мощна артистична идея без фукане с качеството и произхода на материалите.
Самият баритон и буен обожател на операта, Чонг оприличава парфюма на комплицирана музикална комбинация: " Операта черпи от живота, само че е по-голяма от него ", споделя той за списание Neue Luxury като образец за мащаба, който желае да придаде на парфюмите си с иконични названия като Epic, Myths, Honour и Fate. И въпреки като цяло да се свързва с обилен и тежък източен жанр, марката не се опасява да поеме нови направления. В по този начин наречения " Втори цикъл " на Amouage тематиките са по-човешки и персонални, а съставките – олекотени.
Допреди няколко години е представена като една от най-скъпите парфюмни марки, до момента в който понастоящем цената от 370 евро за 100 мл към този момент остава в границите на новото обикновено.
Работата е там, че главната част от това зашеметяващо количество се пада на така наречен нишови парфюми – думата на деня, чието определение непрекъснато се мени и размива. Том Форд
Може би никой дизайнер не е свързал толкоз името си със смели ходове в парфюмерията, колкото Том Форд. Като креативен шеф в Yves Saint Laurent той пръв намерено вкарва нотката уд в западния свят с аромата M7 през 2002, когато още никой не подозира последвалата уд фикс идея.
Култовите му аромати от Black Orchid до Noir For Men са предизвикани доста повече от класиките, пречупени през хипермодерна, само че налична интерпретация. И до момента в който сега всички огромни фешън къщи основават своите извънредни сбирки под натиска на неизбежна теденция, неговaта Private Blend серия значително дефинира тази наклонност, въодушевена от автентичен интерес към парфюма и в това време с по американски ослепително маркетингово осъществяване.
Впоследствие десетки нови парфюми на други марки – дизайнерски или не, ще извикват асоциации с неговите Tuscan Leather, Oud Wood, Tobacco Vanille, Neroli Portofino. Том Форд е най-яркият образец за това, че креативната идея е не по-малко значима от майсторството на самия парфюмерист. Изчерпал единичните имена на нотки в заглавията, последният му парфюм се назовава просто Fucking Fabulous.
Да се върнем 20 години обратно. Броят годишно доближава най-вече 300 парфюма, те идват най-много от фешън марки и са подплатени с тежък маркетинг и реклама. Брандовете, отдадени само на основаване на парфюми, се броят на пръстите на ръцете и включват стогодишни колоси като Guerlain и Caron. Нишовата парфюмерия е всеобщо непозната, а с цел да се сдобием с нишов парфюм, би трябвало да отидем в специфичен бутик: Creed и Penhaligon`s в Англия, Diptyque, Annicк Goutal и L`Artisan Parfumeur във Франция, Etro в Италия. Те не се появяват в реклами, а за всеобщата публика точно рекламите с известни модели са единственият ориентир.
Интернет трансформира разпоредбите
С онлайн извършването на покупки и изобилието от информация интернет последователно демократизира затворения свят на бутиците и разреши достъп до " нишата ". Не по-малко значима е и появяването на конгреси, блогове и обществени мрежи, където продуктите стартират да се разясняват, съпоставят и правят оценка, а авторската нишова парфюмерия печели нови фенове от целия свят. Появява се едно ново потомство ценители, за които парфюмът не е просто аксесоар и които към този момент свободно приказват езика на ароматите – нотки, конструкция, продължителност. (Това се вижда и в българската мрежа, където разделът " Парфюмни размишления и пристрастености " в уеб страницата Bg-mamma към този момент надвишава 10 000 страници.) По-любопитните към този момент има по какъв начин да научат името на индивида, основал един или различен парфюм, прочут до напълно наскоро единствено в професионалните кръгове. Така новото хилядолетие ражда своите звезди " носове ", които излизат от анонимността си тъкмо както това се случва през 90-те години със супермоделите.
С други думи, парфюмерията от ден на ден стартира да се цени като едно от изкуствата. През 2000 година креативният шеф Фредерик Мал, самичък израснал измежду най-големите имена в тази сфера, основава своята марка Editions de Parfums, където като върху кориците на книжна поредност над заглавието стои името на създателя. Вече напълно публично този статут удостовери и Министерството на културата на Франция, което за пръв път в историята през 2012 година отличи петима парфюмеристи с ордена " Кавалер на изкуството и литературата ".
" Четенето " на това ново изкуство към този момент не борави просто с термини като съблазън и неустоимост. За разлика от деликатно премислените прессъобщения, ревютата в интернет преливат от персонални мемоари, асоциации и най-много достоверни човешки страсти, задействани от аромата. Този нов интерес е съвместен: множеството от в този момент одобрените нишови къщи се раждат в предното десетилетие и опитват с всевъзможни необикновени до този миг комбинации от нотки.
Сред тях тамянът заема изключително място като детайл, който всеобщите парфюми постоянно са избягвали и по тази причина незабавно бива разпознат като " нишов ". Използван още в Древен Египет и ред други цивилизации за ритуални цели, използването на тамян и други смоли за горене най-силно акцентира възвърнатото духовно измерение на парфюма – и на неговия собственик. Култови остават Avignon на Comme des Garçons, Cardinal на Heeley, Encens Flamboyant на Annick Goutal.
Големите марки не закъсняват с реакцията си на променената обстановка. Отговорът се състои в основаване на лични серии от висок клас, подплатени с деликатен маркетинг, тъй че по едно и също време да се вписват в нишовите трендове, без да поемат риска на опита. Тогава се появяват Hermessence на Hermès, Armani Prive, Estée Lauder Private Collection и след това, чак до ден сегашен, десетки " частни " и " специфични " от всеки един дизайнер, като последните към този момент са Burberry Bespoke, Ralph Lauren Luxury Collection, Boucheron La Collection, Bottega Veneta Parco Paladiano Collection.
От по-масовите артикули на марките ги отличават по-високото качество и цена, лимитирано разпространяване и без изключение – еднотипни шишета за цялата серия, с вариации само в цветовете – нещо, което до този миг е било запазена марка на чисто нишовите компании. В звук с наклонността даже най-старата функционираща френска марка Guerlain уеднакви огромна част от шишетата в главната си сбирка.
В този клас не важат досегашните правила на маркетинга, тези аромати постоянно излизат по пет и повече едновременно, тъй че в епохата на все по-сегментирани усети за всеки да се откри по нещо. И с цел да няма комплициране, този висок клас нормално се концентрира върху композиции с една отличителна и задоволително позната нотка в центъра - ирис, пачули, бергамот, амбра, роза. Редкостта и произходът на материала преобладават над оригиналността, по тази причина бергамотът не е просто бергамот, а бергамот от Калабрия, пачули от Индонезия, ирисът е флорентински, а лавандулата е от Грас.
Миризма на пари
Трансформациите при огромните марки ни демонстрират, че за относително малко време от странна птица нишовата парфюмерия се е трансформирала в обещаваща бизнес тактика. Още от 2005 година статистиките демонстрират, че ползата към този род прогресивно нараства за сметка на мейнстрийм продуктите, което постанова още веднъж да преосмислим дефинициите си: с все по-нарастващата си известност и относително лесна досегаемост нишовото се трансформира в новия мейнстрийм. Как тогава да разпознаваем нещо извънредно?
Отговорът е – с цената. Освен огромните марки, през днешния ден съвсем всички пионери на нишовата парфюмерия имат своя по-скъпа сбирка, един тип " ниша в нишата " - Natura Fabularis при L`Artisan Parfumeur, Les Absolus при Annick Goutal, Section d`Or при Serge Lutens, като да вземем за пример за последната цената е 450 евро, или четири пъти повече от главната сбирка. Има обаче и доста нови компании като Roja Dove, Xerjoff, Stephane Humbert Lucas и Puredistance, които още с появяването си се нареждат в клас сред 400 и 1800, което единствено преди 10 години би било по-скоро куриозно изключение. Serge Lutens
Ориенталският род в парфюмерията има дълга история, само че единствено за парфюмите на Serge Lutens се твърди, че го пренаписват, и то таман по времето, когато стартира тотално да излиза от мода. А по време на взрива на акватичните леки ухания при започване на 1990-те се раждат класики като Ambre Sultan.
Роден през Втората международна война, претърпял тежко детство и интензивно пътешествал в Мароко и Япония, Серж Лютенс е един от дребното в този отрасъл, който намерено приказва за личните си мемоари и контузии като ентусиазъм за парфюмите си – поетични, от време на време и мъчителни. За него парфюмът е средство за укрепване на вътрешната ни същина, към него посягаме по специфичен мотив.
Този метод на вглеждане в себе си е вероятен единствено за нишовата парфюмерия и е в цялостен контрастност със " самоуверените мъже " и " дръзките и сексапилни дами " в мейнстрийм рекламите. В тази връзка Лутенс споделя: " Попитайте един парфюм от какъв пол е. Кой може да каже дали дъбът е мъж или жена, дали една роза е " той " или " тя "? Парфюмът е артикул, ориентиран към сетивата, не към избран пол. "
Емблематичен с плътните си и многопластови творения, марката от няколко години изненадва почитателите си с нова серия леки и чисти парфюми, напомнящи за изгладени ризи и планински въздух – сякаш за следващ път да покаже, че не се вмества в избрания и че към този момент се връща оттова, накъдето занапред са се запътили всички.Този пазарен сегмент обаче към този момент не е толкоз ориентиран към ценителите на парфюма като изкуство, а чисто и просто към обичайните консуматори на първокласни артикули от всички сфери, които ценят редкостта на материала, традицията и майсторството на направата, повече от оригиналността или характерната страст, която извиква. Парфюмеристът Роджа Дав да вземем за пример постоянно акцентира в диалози с клиенти какъв брой цветове е трябвало да бъдат откъснати, с цел да се сътвори някоя скъпа есенция: за един кг розово масло те са 300 000. Марката Xerjoff предлага бутилки от муранско стъкло или орнаментирани с ръчно полирани камъни. Точно както при скъпите виновност и храни, постоянно дебело се акцентира и произходът на дадена съставна част.
Има нещо гнило в Азия
До наскоро ултимативната миризма " на скъпо " беше съставката уд (Oud, Oudh, Aoud), добивана от агаровото дърво, което пораства в Югоизточна Азия и Индия и което, инфектирано с един характерен тип мухъл Phialophora parasitica, отделя гъста смола с бездънен дървесносладък мирис.
Бумът на уда отмина, както и ексклузивността му.
Добиваният уд е привършен, дървото към този момент е заплашен тип и сега няма всеобща или нишова марка, която да не употребява синтетичните заместители.
Така или другояче, в наши дни всяка марка го има, като стартираме от Zara и стигнем до последния парфюм на Frederic Malle – The Night, струващ 1040 евро за 100 мл. Много типичен дизайнерски бестселъри получават своята уд версия, като да вземем за пример Alien на Mugler или Boss Bottled. Миризмата му е безпогрешно разпознаваема и без изпитание господства останалите съставки в която и да е комбинация, което в едно общество на лукса го трансформира в незабележим, само че прецизен знак на статус – като огърлица или повърхностно затулен Rolex Amouage
Създаден от султана на Оман още през 1983, с цел да възроди античното арабско изкуство на парфюма, този бранд, чието име значи " вълна ", залага тактика, която едвам през последните години става честа процедура в най-луксозната ниша: да поканиш известно в сектора име и да му дадеш да избира най-хубавите съставки, без да ограничаваш бюджета. Дълги години Amouage са майстори на така наречен attar – съсредоточени парфюми без алкохол, обичайни за тази част на света. Под управлението на новия си креативен шеф Кристофър Чонг през 2006 година Amouage се ребрандира изцяло и излиза на интернационалния пазар, където сигурно играе значима роля в процеса на преплитане на Изтока и Запада, на което сме очевидци сега. Amouage е хиперлуксозна марка, само че и обвързана със мощна артистична идея без фукане с качеството и произхода на материалите.
Самият баритон и буен обожател на операта, Чонг оприличава парфюма на комплицирана музикална комбинация: " Операта черпи от живота, само че е по-голяма от него ", споделя той за списание Neue Luxury като образец за мащаба, който желае да придаде на парфюмите си с иконични названия като Epic, Myths, Honour и Fate. И въпреки като цяло да се свързва с обилен и тежък източен жанр, марката не се опасява да поеме нови направления. В по този начин наречения " Втори цикъл " на Amouage тематиките са по-човешки и персонални, а съставките – олекотени.
Допреди няколко години е представена като една от най-скъпите парфюмни марки, до момента в който понастоящем цената от 370 евро за 100 мл към този момент остава в границите на новото обикновено.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ