![[Shutterstock] Още по темата Есен на училище Капитал K:ids 2018](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3308664.jpg)
Изтърканите подметки на модерното образование
[Shutterstock] Още по тематиката
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Бебето плувец
Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ
11 окт 2017
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
И не ти се караха?! – момичето не можеше да повярва, до момента в който приятелката му се подсмихваше щастливо.
Ми не! Казах ѝ: " Мамо, имам две вести – добра и неприятна, с коя да стартира? "
Тя си избра положителната, тогава я прегърнах: " Ами радвай се, майчице – жива съм, здрава съм, обичам те! А ето това е неприятната " - ѝ подадох бележника.
Спомних си за този подслушан диалог в метрото, до момента в който се разхождах из комплицираните глъбини на системите за оценяване. Биографията на оценката се оказа бездънен вир, в който от години се давят и деца, и възрастни.
Как да измерим знанията на ученика без стрес и субективизъм? Ако имаше един-единствен отговор на този въпрос и той беше верен, педагогиката би била една относително скромна дисциплинираност. За всяка страна тематиката за образованието е приоритет, само че на всички места се възприема по друг метод. Заради това и методите към образованието на деца и възрастни на обособените места по света са толкоз разнообразни. Само един бърз взор върху другите системи на оценяване, които владеят актуалното обучение, е в положение да ти докара неизлечимо главоболие. Букви, проценти, точки, скали от единица до 100... Там обаче, където същински ги е грижа за бъдещето на децата им, се появява все по-често и още една канара. И тя е обвързвана с отговорността да култивираш същински щастливи хора, разгърнали своя персонален капацитет и намерили своето място под слънцето.
Обучението е двустранен развой и оценката сама по себе си е нещо извънредно просто - изражение на размер от познания, които е придобил ученикът по даден образователен предмет в учебно заведение, или по този начин нужната ни " противоположна връзка ". Но оценяването постоянно е обвързвано и с критерии и известна индивидуалност, след които изскача най-логичният въпрос -
За какво би трябвало да учим – поради себе си или поради оценката на другите? Успешните просветителни модели и системи на оценяване все по-често не класифицират децата, а отделят време, с цел да опознаят същински техните качества.
Някои споделят, че положителните оценки в учебно заведение са причина за по-добре платена работа в бъдеще. Всъщност те дават възможност за намиране на такава, само че не и сигурна гаранция. Защото положителната работа постоянно е подплатена с гений, разпоредителност, положителни обществени умения и не на последно място – шанс. Точно по тази причина дете, изкарвало двойки от дебелоглав или тъй като в учебно заведение не му е било забавно, може напълно умерено да успее в живота, стига да откри своята мотивация. В най-продаваната си книга " Емоционалната просветеност " международно приетият психолог и публицист Даниъл Голман излага в детайли по какъв начин факторите, които способстват за щастливата, добре приспособена зрелост, не са безусловно положителните оценки или даже високият коефициент на просветеност. Всъщност редица изследвания демонстрират, че на практика няма връзка сред оценките в учебно заведение и триумфа в живота на възрастните.
Оценяване по научаване
Знаете ли какво е общото сред Рене Декарт, Уилям Шекспир, Галилей, Микеланджело и Платон? За разлика от нас никой от тези гениални хора не е получавал оценки по време на своето обучение. Никога! Всички те са ходили на учебно заведение, само че са имали учители, които напълно са работили само със система за " преминаване/неуспех ", или другояче казано – " научено/ненаучено ".
Моделът на образованието от най-ранните му години е модел на попечителство. Наставници били ловците, които вземали децата си на лов в праисторически времена, преминавайки през Междуречието на Тигър и Ефрат през 3000 година пр.н.е. Там организацията на учебното заведение била от фамилен вид (учителят бил именуван татко – той обучавал благодарение на по-напреднали възпитаници, наричани огромни братя, а обучаваните били наричани синове). Децата били изпращани на учебно заведение от най-ранно детство и учителят преценявал докога те да се образоват. Наставнически е и методът на преподаване, употребен в един неповторим и до през днешния ден американски университет, този във Вирджиния, Съединени американски щати, учреден през 1819 година от Томас Джеферсън.
Философията на тази методика на попечителство и менторство най-общо може да се показа по този начин: учителят и учениците се опознават един различен по време на процеса на образование. Те непрестанно поддържат връзка между тях, тъй че учителят има ясна визия за всяко дете и неговото схващане на материала. Учителят работи с него (или предизвиква децата да работят посред си), до момента в който не остане удовлетворен от резултатите или не откри, че детето е безнадеждно некомпетентно да бъде образовано. Последното се е случвало извънредно рядко, тъй като представлявало практическо самопризнание за безизходност и неуспех на самия преподавател.
А престижът на учителя бил водещ, по тази причина, когато ученикът завършвал, най-впечатляващото нещо, което можел да показа с бъдещия си шеф, не била междинната му оценка от дипломата или названието на реномирания университет, който приключва, а имената на преподавателите му. Учениците на великите учители постоянно се трансформират в известни и значими на собствен ред точно заради дълбочината, с която техните ментори са въплътили в тях познания, схващане, умения и гений.
Ето по този начин вдъхновяващо " менторски " вървят нещата хилядолетия наред, до момента в който през не толкоз далечната 1792 се появява един английски академик на име Уилям Фариш и прекатурва целия модел.
В името на една учителска заплата
Към края на XIX в. доста учебни заведения стартират да заплащат на учителите въз основа на броя на учениците им. Това дава концепция на професора по химия и естествена философия в Университета в Кеймбридж по какъв начин да увеличи своята заплата, като преподава на повече студенти за по-кратък интервал от време. Така Фариш вкарва първата идея за количествено оценяване на работата на студентите и на първия писмен академични изпит.
Любопитното е, че тази система за систематизиране и оценяване е взета " назаем " от обувните заводи, където са я употребявали като метод да се дефинира дали обувките, създавани на поточната линия, са с несъмнено качество. Системата била пример за установяване до каква степен служащите са си изработили надницата и дали обувките могат да бъдат продавани.
Този способ на подредба доста усилва заплатата на Уилям Фариш, като в това време понижава натовареността му и часовете, които би трябвало да отделя на своите възпитаници. Вече не било нужно и да се впуска в задълбочени наблюдения, с цел да разбере дали студентите схващат дадена тематика, тъй като класификационната система го правела вместо него. Ето по този начин Фариш ни подарява оценяването и измества целия център на досегашния учебен модел. Индивидуалните потребности на ученика и основната роля на учителя като подстрекател в процеса на познанието внезапно стават демоде.
Самочувствието, или да го назовем личностното чувство, нормално не се мери в учебно заведение. Даже от време на време наподобява, споделят най-отявлените съперници на настоящето обучение, че модерните учебни заведения са основани особено с цел да се сведе до най-малко това чувство. Те са машина за основаване на съвместими дребни роботи като неразделна част от индустриалното ни общество.
И какво излиза в действителност – в случай че феноменът на оценяването се основава на един заводски модел за обувки, ние и нашите деца сме едни най-обикновени подметки в образованието.
Успешните просветителни модели и системи на оценяване все по-често не класифицират децата, а отделят време, с цел да опознаят същински техните качества. За да може младежът след време самичък да се оцени, като си зададе три съществени въпроса: Какво направих добре? Къде открих предизвикателство? Какво да направя по друг метод?
Всяко дете заслужава да откри своя преподавател, а не поточната линия, където да изгуби себе си. И в случай че науката е слънце, колкото по-малко ги товарим с качествени или количествени оценки, толкоз по-слънчево може да става към тях.
Есен на учебно заведение
" Капитал K:ids 2018 " е за всичко в, към и отвън учебното заведение, което назоваваме образование
6 сеп 2018
Бебето плувец
Според треньора по ранно плуване Деница Чобанова в басейна децата и родителите им се учат на доверие, партньорство и взаимопомощ
11 окт 2017
Цели в прахуляк и драскотини
Децата и техните най-хубави другари – нарисувани, разказани и предпочетени измежду всички други
10 окт 2017 Статията е част от специфичното издание " K:ids ", което е подарък за всички, закупили вестник " Капитал " в интервала 7-13 септември.
И не ти се караха?! – момичето не можеше да повярва, до момента в който приятелката му се подсмихваше щастливо.
Ми не! Казах ѝ: " Мамо, имам две вести – добра и неприятна, с коя да стартира? "
Тя си избра положителната, тогава я прегърнах: " Ами радвай се, майчице – жива съм, здрава съм, обичам те! А ето това е неприятната " - ѝ подадох бележника.
Спомних си за този подслушан диалог в метрото, до момента в който се разхождах из комплицираните глъбини на системите за оценяване. Биографията на оценката се оказа бездънен вир, в който от години се давят и деца, и възрастни.
Как да измерим знанията на ученика без стрес и субективизъм? Ако имаше един-единствен отговор на този въпрос и той беше верен, педагогиката би била една относително скромна дисциплинираност. За всяка страна тематиката за образованието е приоритет, само че на всички места се възприема по друг метод. Заради това и методите към образованието на деца и възрастни на обособените места по света са толкоз разнообразни. Само един бърз взор върху другите системи на оценяване, които владеят актуалното обучение, е в положение да ти докара неизлечимо главоболие. Букви, проценти, точки, скали от единица до 100... Там обаче, където същински ги е грижа за бъдещето на децата им, се появява все по-често и още една канара. И тя е обвързвана с отговорността да култивираш същински щастливи хора, разгърнали своя персонален капацитет и намерили своето място под слънцето.
Обучението е двустранен развой и оценката сама по себе си е нещо извънредно просто - изражение на размер от познания, които е придобил ученикът по даден образователен предмет в учебно заведение, или по този начин нужната ни " противоположна връзка ". Но оценяването постоянно е обвързвано и с критерии и известна индивидуалност, след които изскача най-логичният въпрос -
За какво би трябвало да учим – поради себе си или поради оценката на другите? Успешните просветителни модели и системи на оценяване все по-често не класифицират децата, а отделят време, с цел да опознаят същински техните качества.
Някои споделят, че положителните оценки в учебно заведение са причина за по-добре платена работа в бъдеще. Всъщност те дават възможност за намиране на такава, само че не и сигурна гаранция. Защото положителната работа постоянно е подплатена с гений, разпоредителност, положителни обществени умения и не на последно място – шанс. Точно по тази причина дете, изкарвало двойки от дебелоглав или тъй като в учебно заведение не му е било забавно, може напълно умерено да успее в живота, стига да откри своята мотивация. В най-продаваната си книга " Емоционалната просветеност " международно приетият психолог и публицист Даниъл Голман излага в детайли по какъв начин факторите, които способстват за щастливата, добре приспособена зрелост, не са безусловно положителните оценки или даже високият коефициент на просветеност. Всъщност редица изследвания демонстрират, че на практика няма връзка сред оценките в учебно заведение и триумфа в живота на възрастните.
Оценяване по научаване
Знаете ли какво е общото сред Рене Декарт, Уилям Шекспир, Галилей, Микеланджело и Платон? За разлика от нас никой от тези гениални хора не е получавал оценки по време на своето обучение. Никога! Всички те са ходили на учебно заведение, само че са имали учители, които напълно са работили само със система за " преминаване/неуспех ", или другояче казано – " научено/ненаучено ".
Моделът на образованието от най-ранните му години е модел на попечителство. Наставници били ловците, които вземали децата си на лов в праисторически времена, преминавайки през Междуречието на Тигър и Ефрат през 3000 година пр.н.е. Там организацията на учебното заведение била от фамилен вид (учителят бил именуван татко – той обучавал благодарение на по-напреднали възпитаници, наричани огромни братя, а обучаваните били наричани синове). Децата били изпращани на учебно заведение от най-ранно детство и учителят преценявал докога те да се образоват. Наставнически е и методът на преподаване, употребен в един неповторим и до през днешния ден американски университет, този във Вирджиния, Съединени американски щати, учреден през 1819 година от Томас Джеферсън.
Философията на тази методика на попечителство и менторство най-общо може да се показа по този начин: учителят и учениците се опознават един различен по време на процеса на образование. Те непрестанно поддържат връзка между тях, тъй че учителят има ясна визия за всяко дете и неговото схващане на материала. Учителят работи с него (или предизвиква децата да работят посред си), до момента в който не остане удовлетворен от резултатите или не откри, че детето е безнадеждно некомпетентно да бъде образовано. Последното се е случвало извънредно рядко, тъй като представлявало практическо самопризнание за безизходност и неуспех на самия преподавател.
А престижът на учителя бил водещ, по тази причина, когато ученикът завършвал, най-впечатляващото нещо, което можел да показа с бъдещия си шеф, не била междинната му оценка от дипломата или названието на реномирания университет, който приключва, а имената на преподавателите му. Учениците на великите учители постоянно се трансформират в известни и значими на собствен ред точно заради дълбочината, с която техните ментори са въплътили в тях познания, схващане, умения и гений.
Ето по този начин вдъхновяващо " менторски " вървят нещата хилядолетия наред, до момента в който през не толкоз далечната 1792 се появява един английски академик на име Уилям Фариш и прекатурва целия модел.
В името на една учителска заплата
Към края на XIX в. доста учебни заведения стартират да заплащат на учителите въз основа на броя на учениците им. Това дава концепция на професора по химия и естествена философия в Университета в Кеймбридж по какъв начин да увеличи своята заплата, като преподава на повече студенти за по-кратък интервал от време. Така Фариш вкарва първата идея за количествено оценяване на работата на студентите и на първия писмен академични изпит.
Любопитното е, че тази система за систематизиране и оценяване е взета " назаем " от обувните заводи, където са я употребявали като метод да се дефинира дали обувките, създавани на поточната линия, са с несъмнено качество. Системата била пример за установяване до каква степен служащите са си изработили надницата и дали обувките могат да бъдат продавани.
Този способ на подредба доста усилва заплатата на Уилям Фариш, като в това време понижава натовареността му и часовете, които би трябвало да отделя на своите възпитаници. Вече не било нужно и да се впуска в задълбочени наблюдения, с цел да разбере дали студентите схващат дадена тематика, тъй като класификационната система го правела вместо него. Ето по този начин Фариш ни подарява оценяването и измества целия център на досегашния учебен модел. Индивидуалните потребности на ученика и основната роля на учителя като подстрекател в процеса на познанието внезапно стават демоде.
Самочувствието, или да го назовем личностното чувство, нормално не се мери в учебно заведение. Даже от време на време наподобява, споделят най-отявлените съперници на настоящето обучение, че модерните учебни заведения са основани особено с цел да се сведе до най-малко това чувство. Те са машина за основаване на съвместими дребни роботи като неразделна част от индустриалното ни общество.
И какво излиза в действителност – в случай че феноменът на оценяването се основава на един заводски модел за обувки, ние и нашите деца сме едни най-обикновени подметки в образованието.
Успешните просветителни модели и системи на оценяване все по-често не класифицират децата, а отделят време, с цел да опознаят същински техните качества. За да може младежът след време самичък да се оцени, като си зададе три съществени въпроса: Какво направих добре? Къде открих предизвикателство? Какво да направя по друг метод?
Всяко дете заслужава да откри своя преподавател, а не поточната линия, където да изгуби себе си. И в случай че науката е слънце, колкото по-малко ги товарим с качествени или количествени оценки, толкоз по-слънчево може да става към тях.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ