![[Shutterstock] Общо 125 лекарства са отсъствали от пазара от 1](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_4063828.jpg)
Липсващите лекарства на кризата
[Shutterstock] Общо 125 медикаменти са отсъствали от пазара от 1 февруари до 15 април. Причините са индустриални и маркетингови, както и свръхпотребление на артикули, за които се допуска, че лекуват COVID-19. Здравното министерство забрани краткотрайно износа на 46 медикамента и спиртни разтвори. Споменаването на заплахата от дефицит на медикаменти по малкия екран беше задоволително за прокуратурата да повдигне обвиняване на ръководителя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова. Недостигът на медикаменти по индустриални и маркетингови аргументи обаче е ежедневие във фармацевтичния бранш. " Капитал " получи отговори от Изпълнителната организация по медикаменти (ИАЛ) по Закона за достъп до социална информация, съгласно които през интервала от 1 февруари до 15 април тази година от пазара са липсвали краткотрайно или непрекъснато общо 125 лекарствени позиции. Отделно от това Българската асоциация за развиване на паралелната търговия с медикаменти (БАРПТЛ) заяви, че по време на рецесията от 13 март до 5 май са получили на горещата си телефонна линия за пациенти общо 105 сигнала за изчезнали медикаменти.
Преди малко повече от седмица здравният министър издаде и заповед за възбрана на износа, с цел да предотврати спешна обстановка на дефицит на 46 медикаменти.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дефицитите на пандемията
Според настоящите разпореждания сега фармацевтичните компании уведомяват ИАЛ минимум два месеца преди краткотрайното или непрекъснато прекратяване на доставките. Така те са я уведомили за краткотрайно или непрекъснато прекъсване на общо 95 медикаменти, като показват за това индустриални или маркетингови аргументи. При част от медикаментите е посочено времето за връщане на продукта на пазара. Има обаче и лекарства, за които е написано, че доставките стопират до последващо съобщение и не е посочена точна дата.
Производителите имат опция да спрат доставките и заради непредвидими условия, като би трябвало да уведомят лекарствената организация до седем дни от момента, в който те се случат. По време на пандемията такива прекъсвания има на 16 медикаменти - антибиотици, противовирусни медикаменти, лекарства за сърдечно-съдови болести и други.
Отделно от това в средата на март ИАЛ насочи питане към фармацевтичните компании дали чакат недостиг на артикули от листата на Световната здравна организация за сериозни по време на рецесията 35 медикаменти - антибиотици, антивирусни и всеобщи лекарства, като също така ги запита дали чакат усложнения в доставките и производството и на други артикули. Само за една седмица през март производителите са подали 12 проблематични медикаменти. При медикаментите, предопределени за лекуване на коронавирусна зараза, е посочено, че има проблем с доставките поради увеличеното произвеждане за европейските страни. Има и прекратени продажби на антивирусен артикул до 30 април по индустриални аргументи. В листата участват и лекарства, за които краткотрайно няма стокова наличност. " Капитал " не разгласява листата на медикаментите, с цел да не провокира в допълнение търсене и презапасяване, както и поради това, че става въпрос за лекарства по лекарско наставление.
Защо има дефицит
Най-често окончателното евакуиране на медикаменти от България се обосновава с " маркетингова причина ". Годишно най-малко към 500 медикаменти престават да се продават в България, като част от тях нямат аналози. Под оправданието " маркетингова причина " се крие резултатът от рестриктивната лекарствена политика на България. За да може един медикамент да се продава в България, годишно са нужни най-малко към 100 хиляди лева, с цел да се поддържа досието му и с цел да кандидатства за покритие от здравната каса, здравното министерство и лечебните заведения. Отделно от това са разноските за депозиране, логистика и екип, който дава отговор за медикамента. В същото време по лекарствения закон България изисква най-ниската цена на равнище производител в Европейски Съюз, като европейските страни съпоставят цените си всеки ден в специфична система. Така постоянно се получава, че огромна фармацевтична компания се уговоря да продаде 1 млн. опаковки на немските здравни каси евтино. Без да има каквито и да било ангажименти за количества обаче, България незабавно понижава цената и у нас. Процесът се назовава ценово рефериране и защото България е доста дребен пазар със мощна регулация, новите медикаменти влизат със забавяне от най-малко 3-4 години спрямо останалите страни от Европейски Съюз, а доста остарели медикаменти престават да се създават или внасят, тъй като непрекъснатото понижаване на цената им престава да покрива индустриалните разноски.
Маркетингова причина по време на пандемията през тази година беше и презапасяването с някои лекарствени артикули и оттова - неналичието на някои от тях в аптеките, разясняват от бранша.
Другата причина за дефицит са индустриалните проблеми - краткотрайна липса на субстанция, огромна поръчка за друга страна, проблем с машините. По време на рецесията с ковид се оказа, че производителите имат доста повишени поръчки на лекарства, които се употребяват за лекуване на коронавирусна зараза. Другото терзание беше от краткотрайното затваряне на производства в Китай и Индия, които са съществени производители на вещества за медикаменти. Един от проблемите, поради които от време на време липсват лекарства, е условието опаковките на медикаментите да са надписани на български, като в това време партидите за България са извънредно дребни.
Третата причина за дефицит е преустановяването на доставките за България на избрани медикаменти. Допреди затварянето на границите пациентите се доставяха с тях от прилежащите страни. По време на изключителното състояние, от една страна, границите бяха затворени, а в това време и в прилежащите страни се появи всеобщ недостиг, изключително на два медикамента - за ревматоиден артрит и лупус, за които се допуска, че може да имат резултат при лекуването на усложнена коронавирусна зараза.
" България е една от страните в Европейски Съюз, в които постоянно се следи краткотраен или непрекъснат дефицит на избрани медикаменти, като за благополучие рядко става въпрос за медикаменти без аналог ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, която сплотява показаните в България международни фармацевтични концерни.
Той добавя, че процесът на евакуиране на медикаменти вследствие на ценовата регулация е от дълги години и тези решения се взимат в продължение на месеци или години. " Изтеглянето на вложения се случва освен при медикаментите, а и в доста други сфери на бизнеса, в които компанията взема решение да не работи в България. Всички желаеме ниски цени, само че противоположната страна на ниските цени е дефицитът ", разяснява Денев.
Как да няма неналичия
Европейската комисия да вземем за пример разпрати насоки за превъзмогване на дефицита на медикаменти, в които отбелязва, че националното презапасяване и възбраните за експорт са в несъгласие с Договора за Европейски Съюз и би трябвало да бъдат анулирани. Отделно от това Европейска комисия предлага да се провеждат доставки на медикаменти по домовете, с цел да не се презапасяват болните или пък да не се заразят при скупчване в аптеките, както и ограничаване на продажбите до няколко опаковки.
В България тези ограничения не бяха въведени, в противен случай, здравното министерство издаде заповед за прекъсване на износа на 46 продукта до края на изключителното състояние. " Министърът стъпва на предложенията на ИАЛ. За мен тази заповед има за цел да понижи или да предотврати риска от предстоящ дефицит ", споделя Денев. Според него упованията на производители са били, че проблемите с неналичието на някои медикаменти ще се задълбочат, само че за благополучие заводите в Азия са възстановили бързо индустриалния си потенциал.
От БАРПТЛ обаче означават голям брой слаби места в причините за заповедта на здравния министър. " Няма информация за потреблението на артикули и какви наличия има от тях в търговците на едро и дребно. Едно от медикаментите е болничен артикул, записано преди месец, което към момента не е налично в България, и не е ясно на какво се основава изчислението, че този артикул е в дефицит ", разяснява Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на асоциацията. Тя добавя, че от неразрешените за експорт медикаменти единствено едно е с прекратен импорт и риск от дефицит.
" Как възбраната за експорт ще обезпечи пазара, на който лекарството към този момент липсва? Отново призоваваме за всички лекарствени артикули в риск да има процедури за бърз импорт и вътреобщностни доставки от Европейски Съюз от всички лицензирани търговци на едро ", споделя Маринкова.
Тя добавя, че 14% от сигналите за изчезнало лекарство с краткотрайно прекратени доставки от февруари тази година са изцяло обслужени с вноса му от други страни членки. Според асоциацията би трябвало да се разшири и обсегът на наредбата, която позволява лекуване на пациенти с нерегистрирани в България лекарства, а това най-често са изтеглени от страната медикаменти. В момента такива медикаменти могат да се внасят и ползват единствено в болница, само че нуждаещите се пациенти не могат да си ги купят от аптеките и да се лекуват с тях и вкъщи.
Преди малко повече от седмица здравният министър издаде и заповед за възбрана на износа, с цел да предотврати спешна обстановка на дефицит на 46 медикаменти.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Дефицитите на пандемията
Според настоящите разпореждания сега фармацевтичните компании уведомяват ИАЛ минимум два месеца преди краткотрайното или непрекъснато прекратяване на доставките. Така те са я уведомили за краткотрайно или непрекъснато прекъсване на общо 95 медикаменти, като показват за това индустриални или маркетингови аргументи. При част от медикаментите е посочено времето за връщане на продукта на пазара. Има обаче и лекарства, за които е написано, че доставките стопират до последващо съобщение и не е посочена точна дата.
Производителите имат опция да спрат доставките и заради непредвидими условия, като би трябвало да уведомят лекарствената организация до седем дни от момента, в който те се случат. По време на пандемията такива прекъсвания има на 16 медикаменти - антибиотици, противовирусни медикаменти, лекарства за сърдечно-съдови болести и други.
Отделно от това в средата на март ИАЛ насочи питане към фармацевтичните компании дали чакат недостиг на артикули от листата на Световната здравна организация за сериозни по време на рецесията 35 медикаменти - антибиотици, антивирусни и всеобщи лекарства, като също така ги запита дали чакат усложнения в доставките и производството и на други артикули. Само за една седмица през март производителите са подали 12 проблематични медикаменти. При медикаментите, предопределени за лекуване на коронавирусна зараза, е посочено, че има проблем с доставките поради увеличеното произвеждане за европейските страни. Има и прекратени продажби на антивирусен артикул до 30 април по индустриални аргументи. В листата участват и лекарства, за които краткотрайно няма стокова наличност. " Капитал " не разгласява листата на медикаментите, с цел да не провокира в допълнение търсене и презапасяване, както и поради това, че става въпрос за лекарства по лекарско наставление.
Защо има дефицит
Най-често окончателното евакуиране на медикаменти от България се обосновава с " маркетингова причина ". Годишно най-малко към 500 медикаменти престават да се продават в България, като част от тях нямат аналози. Под оправданието " маркетингова причина " се крие резултатът от рестриктивната лекарствена политика на България. За да може един медикамент да се продава в България, годишно са нужни най-малко към 100 хиляди лева, с цел да се поддържа досието му и с цел да кандидатства за покритие от здравната каса, здравното министерство и лечебните заведения. Отделно от това са разноските за депозиране, логистика и екип, който дава отговор за медикамента. В същото време по лекарствения закон България изисква най-ниската цена на равнище производител в Европейски Съюз, като европейските страни съпоставят цените си всеки ден в специфична система. Така постоянно се получава, че огромна фармацевтична компания се уговоря да продаде 1 млн. опаковки на немските здравни каси евтино. Без да има каквито и да било ангажименти за количества обаче, България незабавно понижава цената и у нас. Процесът се назовава ценово рефериране и защото България е доста дребен пазар със мощна регулация, новите медикаменти влизат със забавяне от най-малко 3-4 години спрямо останалите страни от Европейски Съюз, а доста остарели медикаменти престават да се създават или внасят, тъй като непрекъснатото понижаване на цената им престава да покрива индустриалните разноски.
Маркетингова причина по време на пандемията през тази година беше и презапасяването с някои лекарствени артикули и оттова - неналичието на някои от тях в аптеките, разясняват от бранша.
Другата причина за дефицит са индустриалните проблеми - краткотрайна липса на субстанция, огромна поръчка за друга страна, проблем с машините. По време на рецесията с ковид се оказа, че производителите имат доста повишени поръчки на лекарства, които се употребяват за лекуване на коронавирусна зараза. Другото терзание беше от краткотрайното затваряне на производства в Китай и Индия, които са съществени производители на вещества за медикаменти. Един от проблемите, поради които от време на време липсват лекарства, е условието опаковките на медикаментите да са надписани на български, като в това време партидите за България са извънредно дребни.
Третата причина за дефицит е преустановяването на доставките за България на избрани медикаменти. Допреди затварянето на границите пациентите се доставяха с тях от прилежащите страни. По време на изключителното състояние, от една страна, границите бяха затворени, а в това време и в прилежащите страни се появи всеобщ недостиг, изключително на два медикамента - за ревматоиден артрит и лупус, за които се допуска, че може да имат резултат при лекуването на усложнена коронавирусна зараза.
" България е една от страните в Европейски Съюз, в които постоянно се следи краткотраен или непрекъснат дефицит на избрани медикаменти, като за благополучие рядко става въпрос за медикаменти без аналог ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании, която сплотява показаните в България международни фармацевтични концерни.
Той добавя, че процесът на евакуиране на медикаменти вследствие на ценовата регулация е от дълги години и тези решения се взимат в продължение на месеци или години. " Изтеглянето на вложения се случва освен при медикаментите, а и в доста други сфери на бизнеса, в които компанията взема решение да не работи в България. Всички желаеме ниски цени, само че противоположната страна на ниските цени е дефицитът ", разяснява Денев.
Как да няма неналичия
Европейската комисия да вземем за пример разпрати насоки за превъзмогване на дефицита на медикаменти, в които отбелязва, че националното презапасяване и възбраните за експорт са в несъгласие с Договора за Европейски Съюз и би трябвало да бъдат анулирани. Отделно от това Европейска комисия предлага да се провеждат доставки на медикаменти по домовете, с цел да не се презапасяват болните или пък да не се заразят при скупчване в аптеките, както и ограничаване на продажбите до няколко опаковки.
В България тези ограничения не бяха въведени, в противен случай, здравното министерство издаде заповед за прекъсване на износа на 46 продукта до края на изключителното състояние. " Министърът стъпва на предложенията на ИАЛ. За мен тази заповед има за цел да понижи или да предотврати риска от предстоящ дефицит ", споделя Денев. Според него упованията на производители са били, че проблемите с неналичието на някои медикаменти ще се задълбочат, само че за благополучие заводите в Азия са възстановили бързо индустриалния си потенциал.
От БАРПТЛ обаче означават голям брой слаби места в причините за заповедта на здравния министър. " Няма информация за потреблението на артикули и какви наличия има от тях в търговците на едро и дребно. Едно от медикаментите е болничен артикул, записано преди месец, което към момента не е налично в България, и не е ясно на какво се основава изчислението, че този артикул е в дефицит ", разяснява Боряна Маринкова, изпълнителен шеф на асоциацията. Тя добавя, че от неразрешените за експорт медикаменти единствено едно е с прекратен импорт и риск от дефицит.
" Как възбраната за експорт ще обезпечи пазара, на който лекарството към този момент липсва? Отново призоваваме за всички лекарствени артикули в риск да има процедури за бърз импорт и вътреобщностни доставки от Европейски Съюз от всички лицензирани търговци на едро ", споделя Маринкова.
Тя добавя, че 14% от сигналите за изчезнало лекарство с краткотрайно прекратени доставки от февруари тази година са изцяло обслужени с вноса му от други страни членки. Според асоциацията би трябвало да се разшири и обсегът на наредбата, която позволява лекуване на пациенти с нерегистрирани в България лекарства, а това най-често са изтеглени от страната медикаменти. В момента такива медикаменти могат да се внасят и ползват единствено в болница, само че нуждаещите се пациенти не могат да си ги купят от аптеките и да се лекуват с тях и вкъщи.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ