[Shutterstock] Няма значение дали планът е написан с тебешир, или

[Shutterstock] " Няма значение дали проектът е написан с тебешир, или е прожектиран, щом " преписване на проект " към момента минава за учене. "
Иван Господинов, ръководител на неправителствената организация " Образование без раници " Още по тематиката
Как стартъпът shkolo.bg вкарва българското обучение в ХХІ век

Дигиталната гражданска война в българската класна стая
17 ное 2017
Индустрия 4.0: Новите технологии желаят гражданска война в мисленето за образованието

Новите работещи имат потребност от нови познания и рядко са лоялни на компании
28 сеп 2017 Иван Господинов, ръководител на неправителствената организация " Образование без раници ", популяризираща безплатната цифрова платформа за уроци Khan Academy.

" Какво ще вършат учениците с преносими компютри в учебно заведение ", попитах преподавател, който предстоеше да преподава в клас с персонални преносими компютри за всеки възпитаник и бърз безжичен интернет. " Същото, което и до момента са правили ", беше отговорът. Къде е казусът?

Липсата на подобаваща софтуерна среда все по-рядко е причина учителите да не се ангажират с цифрови практики - съотношението сред броя на компютрите и учениците в българското учебно заведение е към междинното за Европа. В България обаче те се употребяват най-вече в компютърни кабинети, а не в " естествената " класна стая или библиотеката, каквато е практиката в други страни. Дигитализацията у нас зависи не толкоз от достъпа до технологии, колкото от достъпността на кабинета, в който те се намират. Нужно е и преосмисляне на функционалността на компютърния кабинет, който следва и у нас да стане " компютърна лаборатория " за самоподготовка в извънучебно време. Той обаче е единствено един детайл.

Нищо не пречи на учителя да употребява всяко устройство – включително и телефоните на децата, с цел да цифровизира преподаването си. Нищо с изключение на " затворената " образователна стратегия, която не може да се приспособява към актуалните действителности – не употребява технологиите, въпреки те да са неизменима част от нашия живот, не употребява онлайн просветително наличие, въпреки такова от дълго време да има.

Все повече е-съдържание е налично и на български език през портали като българската версия на безплатната Кан Академия (Khan Academy), Уча.се и така нататък Дори и МОН са решили да основават онлайн наличие по собствен план. Но до момента в който крайната цел на всеки възпитаник е просто да изкара изпита или матурата, необятните онлайн запаси и практики ще бъдат филтрирани до комфортните на затворената система – " същото, което и до момента са правили ", само че просто в интернет.

Технологиите могат да развиват цифрова, медийна просветеност и други умения у децата, а цифровите просветителни платформи да " преобърнат " образованието. Но за задачата системата би трябвало да се " отвори ", с цел да има действителна изгода от интернет – свободата да подбираш, да създаваш и да споделяш наличието за учене, да изследваш тематиките, да работиш по онлайн планове и така нататък Скучното не става забавно единствено тъй като е на екран. Съвсем друго е ученикът самичък да подбере забавно за него наличие по дадена тематика, да се упражнява с онлайн проби и така нататък Но българската система не разрешава тази добавена стойност на технологиите. Затова значимият въпрос е с каква добавена стойност въобще можем да използваме технологиите в учебно заведение.

Няма значение дали проектът на дъската е написан с тебешир, или е прожектиран, щом " преписване на проект " към момента минава за учене. Технологията би трябвало да прави откритите педагогичен и образователни практики по-ефективни. Например ученикът взема решение задания онлайн и получава автоматизирана противоположна връзка незабавно – това пести време и води до непрекъснат прогрес в ученето. Или ученикът се среща цифрово с урока у дома, а в час работи с класа по действителни планове.

Надграждането на технологиите се реализира, когато учителят прави това, което без тях е невероятно – да вземем за пример точно да диференцира каква самостоятелна поддръжка да окаже на кой възпитаник в класа въз основата на автоматизирано събирани с месеци данни – Big data, за напредъка и компликациите на всяко дете. Онлайн системи като Khan Academy проучват такива данни, следейки напредъка на детето в заниманията му с хиляди видеоуроци и стотици хиляди задания – педагогическа процедура, надхвърляща качествата на човешкия мозък.

Дигитализацията в образованието е обществен развой. Извън броя устройства и контролиране на наличието той слага въпроса каква педагогика ни разрешават новите технологии. Защото учениците нямат потребност от " същото, което и до момента са правили ". Крайно време е да превърнем този коментар в самоирония.