![[Shutterstock] Кога последно чухте нещо за хипитата? Дори да ви](http://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3062644.jpg)
Хипи ленд
[Shutterstock] Кога последно чухте нещо за хипитата? Дори да ви наподобява, че актуалното общество принадлежи на стартъпите и костюмираните, децата на цветята обаче имат своето място и в ХXI век.
Модерните хипита са интернационална субкултура, която се стреми да запази полезности като мир и обич, заради което се пази от въздействието на консуматорството. Това общество е добре прикрито, за него се знае извънредно малко, а да получите достъп е задача с нараснала компликация.
Най-колоритното събиране на модерни хипита се назовава Rainbow Gathering (Събор на дъгата) и се организира в целия свят. Тази година балканският събор беше в България, а аз имах шанса да получа покана и да надникна в този скришен свят. В родопските гори се събраха хора от целия свят, които се самоопределят като огромно интернационално семейство. Усещането беше за един пъстър свят, колкото друг, толкоз и сходен на обществото, с което сме привикнали.
Как да откриете събора
Сред актуалните хипита е публикувано мнението, че в случай че сте подготвени за сходна колекция или гала, тя сама ще ви откри. Така обществото се защищава от тези, които не споделят полезностите им, само че биха отишли на гратис представление. За да уважим правилата на Rainbow, няма да дадем съответни указания по какъв начин да намерите някой събор, само че пък ще кажем, че за там са ви нужни само палатка, топъл спален чувал, канче за храна и схващане, лишено от предубеждения.
Как протича Rainbow
Знаех за Rainbow от години, само че все не успявах да открия подобен събор. Когато най-сетне се случи, упованията ми бяха високи. Представях си утопично общество с постоянно усмихнати хора, изцяло лишено от негативите на градското ежедневие. Само че една от първите реплики, отправени към нас, беше забележка да държим кучето си встрани. Разочарованието ми набъбна след още няколко порицания и напълно се задълбочи, когато чух по какъв начин една група разисква друга към вечерния огън.
До края на уикенда, който прекарах на Rainbow, съумях да поговоря с огромна част от " фамилията ". Както във всяко друго общество, някои бяха приемащи, доброжелателни и усмихнати, други не.
Първоначално някои от обичаите, като това стотина души да се държат за ръце и да пеят към огъня, ми се костваха нелепи. Но когато привикнах с тях, обзе ме възприятие на наслада и успокоение като след медитация. Това, което най-вече ме изненада, беше резултатът от Rainbow – даже когато се върнах назад към тапите и градската суетност, се усещах по-щастлива и отдавах повече значение на контакта с хората, в сравнение с материалните неща.
Кои са актуалните хипита
Почти невероятно е представителите на това общество да бъдат сложени в една обща демографска категория – те са както новородени бебета, по този начин и напълно побелели, само че учудващо витални възрастни хора. Идват от всички краища на света, а когато не са на хипи събори, се занимават с разнообразни неща – от програмисти до улични музиканти. Някои са художници и жонгльори, други обикалят света без пари, трети са лечители, фотографи, докторанти или седят към вас в офиса. Всеки може да участва, стига да идва с мир и да съблюдава разпоредбите на общността. Участниците настояват, че са най-голямата международна не-организация от не-членове. Онова, което ги сплотява, са духовни, само че не и религиозни полезности. Децата на цветята от ХXI век нямат господ, на който да се кланят, нито водач, който да ги води. Все отново огромна част от тях изповядват будизъм, въпреки че има и доста християни, мюсюлмани, атеисти, агностици и други.
Вярвания и полезности
Най-общо казано, както при първите хипита, по този начин и при актуалните съществена полезност е позитивната връзката сред хората и взаимоотношението им с природата. Идеята е да се сътвори планувано построена общественост (т.нар. intentional community) - високи равнища на единодушие и ефикасна работа в екип. Това е значимо, защото по врeме на събиранията се построяват краткотрайни селища измежду дивата природа. Всички работят дружно и непринудено, а възнаграждението е вътрешното задоволство.
В обществото на актуалните хипита стремежът е хората да са свързани между тях, вместо да се разминават със стъклени погледи, както постоянно се случва по градските улици. Ето за какво участниците в Rainbow от време на време употребяват обръщенията " брат " и " сестра ", а новодошлите посрещат с, " добре пристигнали вкъщи ".
Ако в никакъв случай не сте се докосвали до сходна субкултура, в началото може да ви се стори, че това е някаква фракция. Но актуалните хипита няма да се опитат да си присвоят недвижимото ви имущество, нито пък ще ви убеждават в нещо. Растите, туниките и нудизмът са външният израз на тяхната идеология – материалното да бъде сменено от завръщане към корените, грижа за природата и цялостна персонална независимост.
Какво съставляват Съборите на дъгата (Rainbow gatherings)
Първото събитие се организира през 1972 година в Орегон, Съединени американски щати, като контрааргумент на Виетнамската война. Активисти на мира и ветерани от войната се сплотяват към политическата идеология химеричен социализъм. През 80-те години съборите стартират да се популяризират отвън Съединени американски щати, а през днешния ден има международни, европейски, районни, държавни и по-малки, локални събори.
В Съединени американски щати най-мащабните събори се вършат за 1-2 седмици, като кулминационната точка е всеобща безмълвна медитация за мир на 4 юли (Денят на независимостта на САЩ). Навсякъде другаде Rainbow продължава 28 дни, от новолуние до новолуние, а връхна точка е пълнолунието. Тогава лагерът нараства неколкократно, а основното огнище гълтам цели дънери на декор от тарамбуки, тромпети, гайди и самоделни принадлежности. Rainbow " фамилията " цяла нощ танцува и пее към огъня в символ на признателност към природата и живота. Въпреки че в този миг събитието е най-цветно, съгласно хората на балканския събор пълнолунието не е оптималният миг да се включите в Rainbow. Тогава има доста новодошли и възприятието на непосредственост сред хората се губи. Най-добре е да отидете няколко дни преди пълнолуние и да останете известно време по-късно – по този начин ще видите събора в целия му искра.
За да присъствате, не ви би трябвало билет, нито пари. Всеки, който е склонен с полезностите на общността, е добре пристигнал. Все отново събитията не се афишират обществено, с цел да бъдат оптимално защитени от отрицателни външни въздействия, като експанзия да вземем за пример. Именно това ги прави толкоз мъчно откриваеми за хора, които нямат допир със актуалните хипита.
Какво се случва на един хипи събор
Основната концепция е единомислещи хора с общи старания да изградят място, на което да се усещат свободни, да обменят хрумвания, прекарвания и умения. Всички дружно построяват селището, като всеки се включва, когато има предпочитание и с каквото може. Парите тук са непотребни - на използването им се гледа с недобро око. На Rainbow не можете да се си купите нещо от различен участник, само че можете да го размените, на правилото на споделената стопанска система. Дали ще са материални движимости, умения, храна или изкуство – всеки дава нещо от себе си, като не изисква взаимност. Тъкмо противоположното – когато доста хора споделят, до всеки доближават запаси по един или различен метод.
- Кухня
Това е едно от най-важните места на всеки събор. Кухнята е не просто място за подготвяне на храна - тя е сърцето на общността, сплотява хората и най-добре онагледява по какъв начин актуалните хипита се грижат един за различен. Тук има огнище, големи казани, както и друга домакинска посуда, непринудено донесена от участниците. Понякога се построяват даже глинени пещи с няколко отделения. В кухнята готвят доброволци, които уговарят менюто между тях. На балканския Rainbow храната беше учудващо вкусна макар полевите условия и лимитираните артикули. Няколко часа преди ястието да стане готово, готвачите употребяват вика Food circle ( " кръг за хранене " ), който се предава по групите в зоната на събора, тъй че да доближи до всеки.
- Oсновен кръг (main circle)
Когато се избира терен за Rainbow събиране, е значимо да има необятна поляна, на която да се обособи главният кръг. Обозначен е с камъни, подредени към най-голямо огнище на събора. Огънят тук се поддържа постоянно жив и е сакрален – в него не може да се хвърля нищо друго с изключение на дърва. Това е мястото, на което всички се събират да хапнат дружно, два пъти дневно, в така наречен кръг за хранене. Когато доброволците от кухнята сервират, всички останали участници, които желаят, се хващат за ръце към главния кръг, пеят песни и приключват с мантрата Ом. Тази процедура сплотява хората и трансформира храненето в признателен обред, а не просто утоляване на глада. След вечеря главният кръг е място за музика, диалози, сцена за оферти и разгласи.
- Магическата шапка (magic hat)
Това е единственото изключение на правилото да не се употребяват пари по време на събора. След като храненето завърши, група доброволци минава по кръга с песни и танци. Те носят шапка, в която всеки от посетителите на Rainbow може да пусне толкоз пари, колкото реши. Средствата са нужни, с цел да може кухнята да се доставя с артикули. Никой не е длъжен да слага пари в шапката, само че въпреки всичко множеството хора го вършат за общото богатство.
- C.A.L.M. медицински център (Center for Alternative Living Medicine)
При по-мащабните събори се обособява място, което приема хора в потребност от здравна и психическа помощ. Въпреки че се натъртва на различната медицина, при по-сериозни болести се употребяват и общоприети медикаменти, които всеки от участниците може да подари на центъра. Доброволците тук са медицински сестри, лекари, психолози, фелдшери и други здравни експерти. Целта е да се доближи до корена на неразположението, а не да се третира единствено признакът.
- Детско населено място и други зони
Когато на един събор има огромна група от фамилии с деца, те постоянно се сплотяват в една зона. Там децата могат да играят дружно, а възрастните си оказват помощ в грижата и построяват занимания с материали взети от природата.
Освен тези съществени зони на съборите се разполагат шатри, наречени типи, където се организират семинари по йога, медитация и други практики, които участниците биха желали да споделят между тях. Понякога опитни доброволци построяват сауна с естествени материали (sweat lodge), защото това е остарял способ за филтриране на тялото от отрови. Обособяват се и кръгове за шерване, където участниците могат да разменят храна и други движимости, а огромните събори (международните стигат до към 30 000 души) даже се разделят на квартали, като всеки има своя кухня, хигиеничен възел и така нататък
Впечатляващо е по какъв начин цялата тази инфраструктура може да бъде построена за няколко дни напълно от естествени материали, а откакто съборът завърши – да бъде изцяло заличена, като че ли в никакъв случай не е съществувала.
Как се провеждат съборите
Всеки, в това число и вие, може да провежда Събор на дъгата. Достатъчно е да откриете място измежду природата, което ви подхожда, и да се уверите, че дава отговор на няколко критерия: огромна поляна, водоем с питейна вода и огромно количество мъртви дървета, които да се употребяват за огън и създаване на инфраструктурата. Важно е лагерът да бъде далечен от обитаеми места, само че в това време би трябвало да е наличен за коли и каравани.
Следващият стадий е да получите единодушие за събора от локалните управляващи. Накрая се афишира дата и събитието се популяризира от уста на уста в средите на актуалните хипита.
Общество без водачи
Една от главните хрумвания на Rainbow е да бъде общество с хоризонтална конструкция, където няма подчиненост, а решения се взимат единствено след групово разискване. Това обаче е срещу човешката природа и даже на Rainbow съборите естествено се оформят неофициални водачи. Както демонстрира проучване на Университета в Онтарио, Канада, множеството лидерски качества са унаследени, т.е. всеки може да ги развие, само че най-голямо преимущество имат тези с генетична предразположеност към водачество. В департамента по логика на психиката изследват 247 двойки близнаци и откриват, че това е годно за чертите, които дефинират водачите, а точно автентичност, известност, обществени умения, разум, експанзия, амбициозност, възприятие за комизъм, кооперативност, жизнеспособност. Във всяка обществена група, официална или не, хората, притежаващи тези качества, се трансформират в водачи.
Въпреки че обществото на актуалните хипита е прикрито от всеобщия взор, въпреки всичко има някои психически изследвания, които изследват непреднамерената йерархична конструкция на съборите. През 2009 година група откриватели се концентрират върху израелски Rainbow и стигат до заключението, че ритуалите и освободеният метод на другарство карат участниците да се усещат като същинско семейство и да интегрират общността в личната визия за себе си. От друга страна, проучване на Университета в Арканзас, Съединени американски щати, пази тезата, че точно поради фамилната непосредственост членовете на това общество упражняват напън едни върху други, сходен на този сред братя и сестри в биологично семейство. Според тези откриватели неофициалната подчиненост на Rainbow се осъществя посредством модели за обществен надзор като неодобрение за неспазване на разпоредбите. Моят опит на балканския Rainbow сподели, че неспазването на разпоредбите фактически се подлага на критика, само че няма детайл на вербално или физическо принуждение. Всеки, който не е склонен с нормите на общността, е свободен да си тръгне когато и да е.
Освен това всяка страна има свое централно семейство (core family). Това са хора, които нормално нямат биологична връзка между тях, само че са едни от първите модерни хипита за своята страна. Затова условно се назовават семейство. Често те провеждат събитията и са най-активни в главните структури на събора, като кухнята да вземем за пример.
Интересна част от структурата на Rainbow са така наречен Shanti Sena. Терминът е въведен от Махатма Ганди и се отнася до доброволци, които се грижат за запазването на мира в дадена общественост. Когато се организира Събор на дъгата, всеки, който забележи спор, може да влезе в ролята на Shanti Sena.
Една история, която показва целия събор
Запознахме се с англичанина Ник тъкмо откакто се разочаровахме от негодуванието против кучето ни. Мислехме, че на Rainbow хората одобряват и обичат всички живи същества, откакто една от централните хрумвания е съгласуваност с природата. Точно тогава се появи Марк, който ни се зарадва откровено и последователно ни вкара в културата на съборите. Беше идеалният човек, който да го направи, защото от 8 години пътува по целия свят, от събор на събор. Къщата му постоянно е с него - микробус, обзаведен с легло, готварски ъгъл и всичко, което ще намерите в комфортен дом, само че в дребни размери. Ник ни почерпи чай с бисквити по британски бит и ни описа за пътя, който е извървял, с цел да стигне до българския събор. Идва от заможно адвокатско семейство, а в средата на 20-те си години е имал сполучлив бизнес в Лондон. Само че прекарвал по-голямата част от денонощието си в работа – нямал време нито за себе си, нито да построи пълноценни връзки с околните си. Чувствал се трагичен, само че не знаел какво да направи, до момента в който инцидентно не разкрил събитие за групова медитация. Оттогава ползата му към различния метод на живот повишен лавинообразно, до момента в който един ден не решил да продаде бизнеса и дома си, с цел да тръгне на път. Сега е един от най-топлите и усмихнати хора, които съм срещала. Помогна ни да разберем привичките на Rainbow и се трансформира в наш ключ към това общество, което другояче мъчно се доверява на непознати. Органите на реда и локалното население
Въпреки че съборите се провеждат измежду дивата природа, до тях би трябвало да има елементарен достъп поради фамилиите с деца и набирането на артикули за кухнята. Затова локалното население и органите на реда несъзнателно получават роля в Rainbow. В документалния филм We Love You ( " Обичаме ви " ) от 2009 година се вижда по какъв начин в Съединени американски щати полицията се пробва да приключи събор от към 30 000 души, като стреля с халосни патрони в детското населено място. За благополучие на балканския Rainbow обстановката беше напълно друга. Местните хора изпитваха очевидно любознание към протичащото се и страхливо се включваха към вечерния огън, въпреки и не всеки път да разбираха разпоредбите на събитието, като да вземем за пример възбраната за приложимост на алкохол. Началникът на полицейското ръководство пък се поинтересува дали имаме потребност от нещо и помоли да го повикаме, в случай че локалните основават проблем. А една стара жена от селото изпрати няколко тави домашно приготвена грис-халва. Чула, че в покрайнините има огромен събор, само че не можела сама да дойде на Rainbow, по тази причина изпрати известие по локалните зяпачи.
Опазване на околната среда
Грижата за природата е централна полезност в обществото на актуалните хипита. Затова на съборите се употребяват само паднали дървета, значимо е дивите животни в региона да не бъдат ловувани или притеснявани, а всеки клиент има задължението да бъде безупречен с боклука си. На по-големите събори даже се обособява ъгъл за разделно събиране на боклуци. Идеята е, откакто Rainbow завърши, да няма никакви трайни следи върху природата.
Ръководство за Събора на дъгата (The Mini-Manual: How to put on a Gathering and keep it happy and healthy)
Въпреки свободната конструкция на Rainbow общността има избрани правила и традиции, разказани в къс справочник. Той визира всички тематики, свързани със събора, като се стартира от избора на място, функции и звена в лагера, през обработка на отпадъците, та чак до това какво можете да извършите, в случай че се чувствате самотни на Rainbow. Едно от най-важните правила е да оставите пороците в града – тук не се гледа с положително око на използването на алкохол и химични субстанции. Ръководството също предлага при опция да оставите домашните си любимци вкъщи, с цел да не се бият между тях и да не пречат на локалната фауна.
Модерните хипита са интернационална субкултура, която се стреми да запази полезности като мир и обич, заради което се пази от въздействието на консуматорството. Това общество е добре прикрито, за него се знае извънредно малко, а да получите достъп е задача с нараснала компликация.
Най-колоритното събиране на модерни хипита се назовава Rainbow Gathering (Събор на дъгата) и се организира в целия свят. Тази година балканският събор беше в България, а аз имах шанса да получа покана и да надникна в този скришен свят. В родопските гори се събраха хора от целия свят, които се самоопределят като огромно интернационално семейство. Усещането беше за един пъстър свят, колкото друг, толкоз и сходен на обществото, с което сме привикнали.
Как да откриете събора
Сред актуалните хипита е публикувано мнението, че в случай че сте подготвени за сходна колекция или гала, тя сама ще ви откри. Така обществото се защищава от тези, които не споделят полезностите им, само че биха отишли на гратис представление. За да уважим правилата на Rainbow, няма да дадем съответни указания по какъв начин да намерите някой събор, само че пък ще кажем, че за там са ви нужни само палатка, топъл спален чувал, канче за храна и схващане, лишено от предубеждения.
Как протича Rainbow
Знаех за Rainbow от години, само че все не успявах да открия подобен събор. Когато най-сетне се случи, упованията ми бяха високи. Представях си утопично общество с постоянно усмихнати хора, изцяло лишено от негативите на градското ежедневие. Само че една от първите реплики, отправени към нас, беше забележка да държим кучето си встрани. Разочарованието ми набъбна след още няколко порицания и напълно се задълбочи, когато чух по какъв начин една група разисква друга към вечерния огън.
До края на уикенда, който прекарах на Rainbow, съумях да поговоря с огромна част от " фамилията ". Както във всяко друго общество, някои бяха приемащи, доброжелателни и усмихнати, други не.
Първоначално някои от обичаите, като това стотина души да се държат за ръце и да пеят към огъня, ми се костваха нелепи. Но когато привикнах с тях, обзе ме възприятие на наслада и успокоение като след медитация. Това, което най-вече ме изненада, беше резултатът от Rainbow – даже когато се върнах назад към тапите и градската суетност, се усещах по-щастлива и отдавах повече значение на контакта с хората, в сравнение с материалните неща.
Кои са актуалните хипита
Почти невероятно е представителите на това общество да бъдат сложени в една обща демографска категория – те са както новородени бебета, по този начин и напълно побелели, само че учудващо витални възрастни хора. Идват от всички краища на света, а когато не са на хипи събори, се занимават с разнообразни неща – от програмисти до улични музиканти. Някои са художници и жонгльори, други обикалят света без пари, трети са лечители, фотографи, докторанти или седят към вас в офиса. Всеки може да участва, стига да идва с мир и да съблюдава разпоредбите на общността. Участниците настояват, че са най-голямата международна не-организация от не-членове. Онова, което ги сплотява, са духовни, само че не и религиозни полезности. Децата на цветята от ХXI век нямат господ, на който да се кланят, нито водач, който да ги води. Все отново огромна част от тях изповядват будизъм, въпреки че има и доста християни, мюсюлмани, атеисти, агностици и други.
Вярвания и полезности
Най-общо казано, както при първите хипита, по този начин и при актуалните съществена полезност е позитивната връзката сред хората и взаимоотношението им с природата. Идеята е да се сътвори планувано построена общественост (т.нар. intentional community) - високи равнища на единодушие и ефикасна работа в екип. Това е значимо, защото по врeме на събиранията се построяват краткотрайни селища измежду дивата природа. Всички работят дружно и непринудено, а възнаграждението е вътрешното задоволство.
В обществото на актуалните хипита стремежът е хората да са свързани между тях, вместо да се разминават със стъклени погледи, както постоянно се случва по градските улици. Ето за какво участниците в Rainbow от време на време употребяват обръщенията " брат " и " сестра ", а новодошлите посрещат с, " добре пристигнали вкъщи ".
Ако в никакъв случай не сте се докосвали до сходна субкултура, в началото може да ви се стори, че това е някаква фракция. Но актуалните хипита няма да се опитат да си присвоят недвижимото ви имущество, нито пък ще ви убеждават в нещо. Растите, туниките и нудизмът са външният израз на тяхната идеология – материалното да бъде сменено от завръщане към корените, грижа за природата и цялостна персонална независимост.
Какво съставляват Съборите на дъгата (Rainbow gatherings)
Първото събитие се организира през 1972 година в Орегон, Съединени американски щати, като контрааргумент на Виетнамската война. Активисти на мира и ветерани от войната се сплотяват към политическата идеология химеричен социализъм. През 80-те години съборите стартират да се популяризират отвън Съединени американски щати, а през днешния ден има международни, европейски, районни, държавни и по-малки, локални събори.
В Съединени американски щати най-мащабните събори се вършат за 1-2 седмици, като кулминационната точка е всеобща безмълвна медитация за мир на 4 юли (Денят на независимостта на САЩ). Навсякъде другаде Rainbow продължава 28 дни, от новолуние до новолуние, а връхна точка е пълнолунието. Тогава лагерът нараства неколкократно, а основното огнище гълтам цели дънери на декор от тарамбуки, тромпети, гайди и самоделни принадлежности. Rainbow " фамилията " цяла нощ танцува и пее към огъня в символ на признателност към природата и живота. Въпреки че в този миг събитието е най-цветно, съгласно хората на балканския събор пълнолунието не е оптималният миг да се включите в Rainbow. Тогава има доста новодошли и възприятието на непосредственост сред хората се губи. Най-добре е да отидете няколко дни преди пълнолуние и да останете известно време по-късно – по този начин ще видите събора в целия му искра.
За да присъствате, не ви би трябвало билет, нито пари. Всеки, който е склонен с полезностите на общността, е добре пристигнал. Все отново събитията не се афишират обществено, с цел да бъдат оптимално защитени от отрицателни външни въздействия, като експанзия да вземем за пример. Именно това ги прави толкоз мъчно откриваеми за хора, които нямат допир със актуалните хипита.
Какво се случва на един хипи събор
Основната концепция е единомислещи хора с общи старания да изградят място, на което да се усещат свободни, да обменят хрумвания, прекарвания и умения. Всички дружно построяват селището, като всеки се включва, когато има предпочитание и с каквото може. Парите тук са непотребни - на използването им се гледа с недобро око. На Rainbow не можете да се си купите нещо от различен участник, само че можете да го размените, на правилото на споделената стопанска система. Дали ще са материални движимости, умения, храна или изкуство – всеки дава нещо от себе си, като не изисква взаимност. Тъкмо противоположното – когато доста хора споделят, до всеки доближават запаси по един или различен метод.
- Кухня
Това е едно от най-важните места на всеки събор. Кухнята е не просто място за подготвяне на храна - тя е сърцето на общността, сплотява хората и най-добре онагледява по какъв начин актуалните хипита се грижат един за различен. Тук има огнище, големи казани, както и друга домакинска посуда, непринудено донесена от участниците. Понякога се построяват даже глинени пещи с няколко отделения. В кухнята готвят доброволци, които уговарят менюто между тях. На балканския Rainbow храната беше учудващо вкусна макар полевите условия и лимитираните артикули. Няколко часа преди ястието да стане готово, готвачите употребяват вика Food circle ( " кръг за хранене " ), който се предава по групите в зоната на събора, тъй че да доближи до всеки.
- Oсновен кръг (main circle)
Когато се избира терен за Rainbow събиране, е значимо да има необятна поляна, на която да се обособи главният кръг. Обозначен е с камъни, подредени към най-голямо огнище на събора. Огънят тук се поддържа постоянно жив и е сакрален – в него не може да се хвърля нищо друго с изключение на дърва. Това е мястото, на което всички се събират да хапнат дружно, два пъти дневно, в така наречен кръг за хранене. Когато доброволците от кухнята сервират, всички останали участници, които желаят, се хващат за ръце към главния кръг, пеят песни и приключват с мантрата Ом. Тази процедура сплотява хората и трансформира храненето в признателен обред, а не просто утоляване на глада. След вечеря главният кръг е място за музика, диалози, сцена за оферти и разгласи.
- Магическата шапка (magic hat)
Това е единственото изключение на правилото да не се употребяват пари по време на събора. След като храненето завърши, група доброволци минава по кръга с песни и танци. Те носят шапка, в която всеки от посетителите на Rainbow може да пусне толкоз пари, колкото реши. Средствата са нужни, с цел да може кухнята да се доставя с артикули. Никой не е длъжен да слага пари в шапката, само че въпреки всичко множеството хора го вършат за общото богатство.
- C.A.L.M. медицински център (Center for Alternative Living Medicine)
При по-мащабните събори се обособява място, което приема хора в потребност от здравна и психическа помощ. Въпреки че се натъртва на различната медицина, при по-сериозни болести се употребяват и общоприети медикаменти, които всеки от участниците може да подари на центъра. Доброволците тук са медицински сестри, лекари, психолози, фелдшери и други здравни експерти. Целта е да се доближи до корена на неразположението, а не да се третира единствено признакът.
- Детско населено място и други зони
Когато на един събор има огромна група от фамилии с деца, те постоянно се сплотяват в една зона. Там децата могат да играят дружно, а възрастните си оказват помощ в грижата и построяват занимания с материали взети от природата.
Освен тези съществени зони на съборите се разполагат шатри, наречени типи, където се организират семинари по йога, медитация и други практики, които участниците биха желали да споделят между тях. Понякога опитни доброволци построяват сауна с естествени материали (sweat lodge), защото това е остарял способ за филтриране на тялото от отрови. Обособяват се и кръгове за шерване, където участниците могат да разменят храна и други движимости, а огромните събори (международните стигат до към 30 000 души) даже се разделят на квартали, като всеки има своя кухня, хигиеничен възел и така нататък
Впечатляващо е по какъв начин цялата тази инфраструктура може да бъде построена за няколко дни напълно от естествени материали, а откакто съборът завърши – да бъде изцяло заличена, като че ли в никакъв случай не е съществувала.
Как се провеждат съборите
Всеки, в това число и вие, може да провежда Събор на дъгата. Достатъчно е да откриете място измежду природата, което ви подхожда, и да се уверите, че дава отговор на няколко критерия: огромна поляна, водоем с питейна вода и огромно количество мъртви дървета, които да се употребяват за огън и създаване на инфраструктурата. Важно е лагерът да бъде далечен от обитаеми места, само че в това време би трябвало да е наличен за коли и каравани.
Следващият стадий е да получите единодушие за събора от локалните управляващи. Накрая се афишира дата и събитието се популяризира от уста на уста в средите на актуалните хипита.
Общество без водачи
Една от главните хрумвания на Rainbow е да бъде общество с хоризонтална конструкция, където няма подчиненост, а решения се взимат единствено след групово разискване. Това обаче е срещу човешката природа и даже на Rainbow съборите естествено се оформят неофициални водачи. Както демонстрира проучване на Университета в Онтарио, Канада, множеството лидерски качества са унаследени, т.е. всеки може да ги развие, само че най-голямо преимущество имат тези с генетична предразположеност към водачество. В департамента по логика на психиката изследват 247 двойки близнаци и откриват, че това е годно за чертите, които дефинират водачите, а точно автентичност, известност, обществени умения, разум, експанзия, амбициозност, възприятие за комизъм, кооперативност, жизнеспособност. Във всяка обществена група, официална или не, хората, притежаващи тези качества, се трансформират в водачи.
Въпреки че обществото на актуалните хипита е прикрито от всеобщия взор, въпреки всичко има някои психически изследвания, които изследват непреднамерената йерархична конструкция на съборите. През 2009 година група откриватели се концентрират върху израелски Rainbow и стигат до заключението, че ритуалите и освободеният метод на другарство карат участниците да се усещат като същинско семейство и да интегрират общността в личната визия за себе си. От друга страна, проучване на Университета в Арканзас, Съединени американски щати, пази тезата, че точно поради фамилната непосредственост членовете на това общество упражняват напън едни върху други, сходен на този сред братя и сестри в биологично семейство. Според тези откриватели неофициалната подчиненост на Rainbow се осъществя посредством модели за обществен надзор като неодобрение за неспазване на разпоредбите. Моят опит на балканския Rainbow сподели, че неспазването на разпоредбите фактически се подлага на критика, само че няма детайл на вербално или физическо принуждение. Всеки, който не е склонен с нормите на общността, е свободен да си тръгне когато и да е.
Освен това всяка страна има свое централно семейство (core family). Това са хора, които нормално нямат биологична връзка между тях, само че са едни от първите модерни хипита за своята страна. Затова условно се назовават семейство. Често те провеждат събитията и са най-активни в главните структури на събора, като кухнята да вземем за пример.
Интересна част от структурата на Rainbow са така наречен Shanti Sena. Терминът е въведен от Махатма Ганди и се отнася до доброволци, които се грижат за запазването на мира в дадена общественост. Когато се организира Събор на дъгата, всеки, който забележи спор, може да влезе в ролята на Shanti Sena.
Една история, която показва целия събор
Запознахме се с англичанина Ник тъкмо откакто се разочаровахме от негодуванието против кучето ни. Мислехме, че на Rainbow хората одобряват и обичат всички живи същества, откакто една от централните хрумвания е съгласуваност с природата. Точно тогава се появи Марк, който ни се зарадва откровено и последователно ни вкара в културата на съборите. Беше идеалният човек, който да го направи, защото от 8 години пътува по целия свят, от събор на събор. Къщата му постоянно е с него - микробус, обзаведен с легло, готварски ъгъл и всичко, което ще намерите в комфортен дом, само че в дребни размери. Ник ни почерпи чай с бисквити по британски бит и ни описа за пътя, който е извървял, с цел да стигне до българския събор. Идва от заможно адвокатско семейство, а в средата на 20-те си години е имал сполучлив бизнес в Лондон. Само че прекарвал по-голямата част от денонощието си в работа – нямал време нито за себе си, нито да построи пълноценни връзки с околните си. Чувствал се трагичен, само че не знаел какво да направи, до момента в който инцидентно не разкрил събитие за групова медитация. Оттогава ползата му към различния метод на живот повишен лавинообразно, до момента в който един ден не решил да продаде бизнеса и дома си, с цел да тръгне на път. Сега е един от най-топлите и усмихнати хора, които съм срещала. Помогна ни да разберем привичките на Rainbow и се трансформира в наш ключ към това общество, което другояче мъчно се доверява на непознати. Органите на реда и локалното население
Въпреки че съборите се провеждат измежду дивата природа, до тях би трябвало да има елементарен достъп поради фамилиите с деца и набирането на артикули за кухнята. Затова локалното население и органите на реда несъзнателно получават роля в Rainbow. В документалния филм We Love You ( " Обичаме ви " ) от 2009 година се вижда по какъв начин в Съединени американски щати полицията се пробва да приключи събор от към 30 000 души, като стреля с халосни патрони в детското населено място. За благополучие на балканския Rainbow обстановката беше напълно друга. Местните хора изпитваха очевидно любознание към протичащото се и страхливо се включваха към вечерния огън, въпреки и не всеки път да разбираха разпоредбите на събитието, като да вземем за пример възбраната за приложимост на алкохол. Началникът на полицейското ръководство пък се поинтересува дали имаме потребност от нещо и помоли да го повикаме, в случай че локалните основават проблем. А една стара жена от селото изпрати няколко тави домашно приготвена грис-халва. Чула, че в покрайнините има огромен събор, само че не можела сама да дойде на Rainbow, по тази причина изпрати известие по локалните зяпачи.
Опазване на околната среда
Грижата за природата е централна полезност в обществото на актуалните хипита. Затова на съборите се употребяват само паднали дървета, значимо е дивите животни в региона да не бъдат ловувани или притеснявани, а всеки клиент има задължението да бъде безупречен с боклука си. На по-големите събори даже се обособява ъгъл за разделно събиране на боклуци. Идеята е, откакто Rainbow завърши, да няма никакви трайни следи върху природата.
Ръководство за Събора на дъгата (The Mini-Manual: How to put on a Gathering and keep it happy and healthy)
Въпреки свободната конструкция на Rainbow общността има избрани правила и традиции, разказани в къс справочник. Той визира всички тематики, свързани със събора, като се стартира от избора на място, функции и звена в лагера, през обработка на отпадъците, та чак до това какво можете да извършите, в случай че се чувствате самотни на Rainbow. Едно от най-важните правила е да оставите пороците в града – тук не се гледа с положително око на използването на алкохол и химични субстанции. Ръководството също предлага при опция да оставите домашните си любимци вкъщи, с цел да не се бият между тях и да не пречат на локалната фауна.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ