Шумен. Благодарение на Добри Войников и неговото поколение от просветители,

Шумен. Благодарение на Добри Войников и неговото потомство от просветители, още преди да съществува свободна България, към този момент е реалност свободната и европейски насочена новобългарска просвета. Това съобщи проф. Стефан Хърков, в пленарния си отчет, с който стартира Научната конференция, отдадена на музикалната активност на Войников, съобщи кореспондент на Радио „ Фокус “ - Шумен . Проф. Хърков означи, че енциклопедичната персона на Добри Войников заема основополагащо място в българската култура и просвета от 19-ото столетие. Неговото завещание принадлежи на три изкуства - литература, спектакъл и музика, като и в трите оставя трайни следи, воден от една цел - да проправи пътя на българите към европейската цивилизация. „ Тази съдбовна цел става смисъл на неговия живот и активност, тя дава импулси и ражда високи достижения в региона на педагогиката, публицистиката, преводаческата активност и доста други “, съобщи проф. Хърков. Той означи, че една от огромните, само че рядко изтъквана от откривателите заслуга на Войников в региона на музиката, е въвеждането на многогласното хорово пеене в българското учебно заведение. „ В случая не става дума за техническа подмяна на едно пеене с друго, а за същностна смяна в метода на мислене и отношение към изкуството на пеенето “, уточни проф. Хърков. Като феномен многогласът поражда в Западна Европа към 10-и век. Неговите най-ранни прояви са засвидетелствани във Франция и са свързани с църковната музика, само че в Източна Европа многоглас в църковната музика не прониква. По нашите земи тогава, а и към този момент по–късно остава годно раннохристиянското схващане, че едногласната мелодия е най-съвършеният израз на музиката. Проф. Хърков открои централната роля на Добри Войников в прехода към многоглас у нас. „ Той се оказва първият българин, който освен осъзнава нуждата от въвеждането на многогласа у нас, само че има и нужните познания и воля да постави началото на това огромно дело. Войников става първият български преподавател, който вкарва многогласа и свързаната с него петолинейна нотация в българското учебно заведение “, сподели проф. Хърков. Той уточни като източник на значима информация за тази активност Програмата за последния ден от годишните тествания на учениците от шуменското национално учебно заведение от 26 юни, 1862 година. Проф. Хърков изясни, че за жителите на Шумен активността на многогласния училищен хор на Войников е имала голямо значение. „ Тя е трансформирала в огромна степен техните разбирания за музиката и ги е направила европейци в доста по-голяма степен, в сравнение с жителите на другите български градове по това време. В своите мемоари ученикът на Войников, Илия. Р. Блъсков, споделя: " С пеенето на учениците в черква се привличаха жителите в църквата, а с учебните песни - в учебното заведение ". Спомените на Илия Блъсков разкриват значим миг от нашата културна история - раждането на жителя слушател, който непринудено отива да послуша красивата многогласна музика, изпълнявана от неговите деца. Това разкрива една нова непозната до тогава функционалност на музиката “, сподели още проф. Хърков. Ако през Средновековието, тя е била на първо място част от религиозния фетиш, през Възраждането с изключение на фетиш е почнала да извършва и функционалността на просвета. Същият развой разказва в своите мемоари и Анастас Стоянов, наследник на сестрата на Войников, който фиксира и точното начало на активността на ученическия многогласен хор в Шумен - 1858 година.
Ивелина ИВАНОВА