Турският посланик: Не бях виждала такава състрадателност към нас, каквато прояви България след трусовете
" Щедростта и помощта, която хората и българското държавно управление ни оказаха по време земетресението, е нещо отвън всички рамки. Никога не бях виждала някой да демонстрира толкоз мощна състрадателност към Турция. И сме признателни за това ", съобщи пред нова телевизия посланикът на Турция в България Нейно превъзходителство Айлин Секизкьок.
" Щетите са пагубни, загубихме повече от 50 000 души. 3000 здания се сринаха безусловно, повече от 2 милиона души останаха без дом единствено за една нощ. Това, което вършим сега, е да възстановим инфраструктурата. Фокусът ни е върху две неща. Първата задача беше да почистим отломките от срутените здания, с цел да можем да построим нови. Втората е да намерим краткотраен заслон на хората, които останаха без дом. Част от тях настанихме в общежития и хотели в други градове. За другите безусловно изградихме краткотрайни градове от контейнери, където сега живеят близо 1 милион души.
Но основата задача, която е най-трудна и най-скъпа, е да изградим градовете още веднъж. Това значи да се построят толкоз здания, че да могат да се настанят в тях 600 000 фамилии. Огромна и сложна задача. Започнахме със градежа на 100 000 здания. Заедно с това би трябвало да върнем и бизнеса – магазини, офиси. Възстановихме 12 000 от тях. Животът, въпреки и постепенно, се връща постепенно в своя темп. Но болката от изгубените животи живее в нас ", сподели още тя.
" 2022 година беше извънредно сложна и за Турция във връзка с миграцията. Проблемът идва от изток. Миналата година, макар всичките ни старания, повече от 300 000 мигранти са влезнали незаконно в Турция, което значи, че някак са съумели да преодолеят границата. Повече от половината - 145 000, бяха върнати назад към техните страни. Знаете, Турция не е тяхната цел. Те желаят да отидат в Европа. Затова и натискът върху нашата обща граница е огромен. Правим всичко, което зависи от нас, с цел да предпазим България от още по-сериозен напор от незаконни мигранти. Миналата година успяхме да пресечем опита на 30 000 души, които се бяха отправили точно натам. Това е голяма цифра. Също по този начин, одобряваме назад тези, които се връщат. Около 10 000 мигранти се върнаха от България. Ако погледнем цифрите за тази година, натискът към момента е реалност. За последните пет месеца осуетихме опити на 7000 мигранти да преминат общата ни граница, а 3000 приехме назад.
Трябва да създадем две неща. Първо – България да усъвършенства защитата на границата с нова техника – дронове, радари и още жива мощ. И на второ място – в действително време, на терен граничните екипи на двете страни да си сътрудничат по-добре. Мога да кажа, че в тази сфера съдействието ни е най-активно с България. Вътрешните министри се чуваха всяка седмица и обменяха информация. И това предотврати ескалация на казуса. Но защитата на границата не се изчерпва с това. Трябва да търсим способи за попречване на каналите за незаконна миграция ", изясни дипломат Секизкьок и добави:.
" Ако стартираме от нашата граница с Иран – към 1 милион души чакат там да влязат в Турция. Спираме огромна част от тях с високата цена, която плащаме. Но към 300 000 въпреки всичко съумяват да избягат навътре в Турция. От тях сред 1000 и 10 000 стигат българо-турската граница. Така че може да си визиите какъв брой огромни са провокациите пред нас и че вършим доста, с цел да не позволяваме още по-голям напор ".
" Нека бъда пределно ясна: ние сме зад Украйна в тази борба. Това, което Русия направи, е нелегално. Тя наруши интернационалните правила. Анексирането на Крим е нелегално. И ние не одобряваме това. Подкрепяме Украйна по доста способи, освен с оръжия. Ние сме една от първите страни, която назова това „ война ”. Не разрешихме на Русия да употребява въздушното ни пространство. Този боен спор, в един или различен миг, би трябвало да свърши. И ние би трябвало да осигурим опцията на дипломатите да приказват между тях. Да има превес на диалозите за сметка на оръжията, с цел да може в края на деня да има мир. За да стигнем до този миг обаче, би трябвало да има някой, който да улесни разговора сред двете страни. Това включва диалози с президента Путин, с нужното почитание и към него, с цел да може двете воюващи страни да се доверят на трета. Турция и президентът Ердоган поставят доста старания в тази посока. Има и доста други стъпки, които се поставят - зърнената договорка, размяната на пандизчии. Това се случи със съдействието и напъните на Турция. Във всеки спор би трябвало да има една страна посредник, който да се употребява с доверието и на двете страни и през днешния ден това е Турция ", разяснява тя.
" Щетите са пагубни, загубихме повече от 50 000 души. 3000 здания се сринаха безусловно, повече от 2 милиона души останаха без дом единствено за една нощ. Това, което вършим сега, е да възстановим инфраструктурата. Фокусът ни е върху две неща. Първата задача беше да почистим отломките от срутените здания, с цел да можем да построим нови. Втората е да намерим краткотраен заслон на хората, които останаха без дом. Част от тях настанихме в общежития и хотели в други градове. За другите безусловно изградихме краткотрайни градове от контейнери, където сега живеят близо 1 милион души.
Но основата задача, която е най-трудна и най-скъпа, е да изградим градовете още веднъж. Това значи да се построят толкоз здания, че да могат да се настанят в тях 600 000 фамилии. Огромна и сложна задача. Започнахме със градежа на 100 000 здания. Заедно с това би трябвало да върнем и бизнеса – магазини, офиси. Възстановихме 12 000 от тях. Животът, въпреки и постепенно, се връща постепенно в своя темп. Но болката от изгубените животи живее в нас ", сподели още тя.
" 2022 година беше извънредно сложна и за Турция във връзка с миграцията. Проблемът идва от изток. Миналата година, макар всичките ни старания, повече от 300 000 мигранти са влезнали незаконно в Турция, което значи, че някак са съумели да преодолеят границата. Повече от половината - 145 000, бяха върнати назад към техните страни. Знаете, Турция не е тяхната цел. Те желаят да отидат в Европа. Затова и натискът върху нашата обща граница е огромен. Правим всичко, което зависи от нас, с цел да предпазим България от още по-сериозен напор от незаконни мигранти. Миналата година успяхме да пресечем опита на 30 000 души, които се бяха отправили точно натам. Това е голяма цифра. Също по този начин, одобряваме назад тези, които се връщат. Около 10 000 мигранти се върнаха от България. Ако погледнем цифрите за тази година, натискът към момента е реалност. За последните пет месеца осуетихме опити на 7000 мигранти да преминат общата ни граница, а 3000 приехме назад.
Трябва да създадем две неща. Първо – България да усъвършенства защитата на границата с нова техника – дронове, радари и още жива мощ. И на второ място – в действително време, на терен граничните екипи на двете страни да си сътрудничат по-добре. Мога да кажа, че в тази сфера съдействието ни е най-активно с България. Вътрешните министри се чуваха всяка седмица и обменяха информация. И това предотврати ескалация на казуса. Но защитата на границата не се изчерпва с това. Трябва да търсим способи за попречване на каналите за незаконна миграция ", изясни дипломат Секизкьок и добави:.
" Ако стартираме от нашата граница с Иран – към 1 милион души чакат там да влязат в Турция. Спираме огромна част от тях с високата цена, която плащаме. Но към 300 000 въпреки всичко съумяват да избягат навътре в Турция. От тях сред 1000 и 10 000 стигат българо-турската граница. Така че може да си визиите какъв брой огромни са провокациите пред нас и че вършим доста, с цел да не позволяваме още по-голям напор ".
" Нека бъда пределно ясна: ние сме зад Украйна в тази борба. Това, което Русия направи, е нелегално. Тя наруши интернационалните правила. Анексирането на Крим е нелегално. И ние не одобряваме това. Подкрепяме Украйна по доста способи, освен с оръжия. Ние сме една от първите страни, която назова това „ война ”. Не разрешихме на Русия да употребява въздушното ни пространство. Този боен спор, в един или различен миг, би трябвало да свърши. И ние би трябвало да осигурим опцията на дипломатите да приказват между тях. Да има превес на диалозите за сметка на оръжията, с цел да може в края на деня да има мир. За да стигнем до този миг обаче, би трябвало да има някой, който да улесни разговора сред двете страни. Това включва диалози с президента Путин, с нужното почитание и към него, с цел да може двете воюващи страни да се доверят на трета. Турция и президентът Ердоган поставят доста старания в тази посока. Има и доста други стъпки, които се поставят - зърнената договорка, размяната на пандизчии. Това се случи със съдействието и напъните на Турция. Във всеки спор би трябвало да има една страна посредник, който да се употребява с доверието и на двете страни и през днешния ден това е Турция ", разяснява тя.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ