Ще запомним тази седмица - този лидер, от петилетка и

Ще запомним тази седмица - този водач, от петилетка и половина единствено почетен ръководител на въпросната партия, напусна зоната на мълчанието по чудноват метод. По случай рождения си ден, Ахмед Доган изпрати до предизборния щаб на Движение за права и свободи кодирано обръщение, употребявайки видеоклип на известното парче " Калашников " на Горан Брегович и неговия оркестър за сватби и погребения.

Странно е, тъй като до момента бяхме привикнали да си блъскаме главите над морфичния резонанс и порталите за телепатична информация, същността и правилата на битие на груповото тяло и прочие Доганови шаради. Но парчето " Калашников ", като се изключи че подтиква всеки предостатъчно почерпен да рипне върху масата и да разкърши морна снага? Какво ли ще да е посланието му, в случай че изключим очевидния смисъл на натрапчивия припев?

Може би ключът на кодираното обръщение към предизборния щаб на Движение за права и свободи се крие в самото начало на песента, където Горан Брегович се изцепва с апела " Цигани, юриш " и по-късно нещата излизат от надзор. Може би фактически ще последва напред на индобългарите към изборните урни...

Дали " Калашников ", три ракии и няколко кебапчета са от голяма важност за вота, ще минат изборите - ще забележим. Но най-вероятно останалите политически водачи към този момент са си извадили поука и също са замислили своите музикални послания към драгия гласоподавател.

Мощна прочувствена инжекция за последователите на Българска социалистическа партия и Корнелия Нинова в навечерието на изборите да вземем за пример би било парчето " Crossin` a red light " или както е известно " Минaвaм нa чeрвeнo ", на естравагантния реализатор Деян Неделчев - Икебаната. Песента е отдадена персонално на Нинова, като мотивът за жеста е блага неточност от предишното, когато в остаряла фотография от протест на Съюз на демократичните сили някои объркаха Икебаната с Корнелия Нинова.

За авариен вид върви и познатата измежду по-възрастните гласоподаватели на алената столетница ария " Смуглянка " на Йосиф Кобзон, в която смуглянка-молдаванка попарва някакъв мераклия, разкривайки му че събира партизански отряд и с него поемат към гората. Песента е подобаваща, тъй като стимулира почитателите и самата Българска социалистическа партия за следващи тактика, тактичност и дейности, ако за следващ път загуби изборите.

ГЕРБ също би трябвало да се замислят за някакъв музикален знак към гласоподавателите и целокупния български народ. Добра работа би могло да свърши обичаното парче на Бойко Борисов " Корона, довиждане " от репертоара на македонските веселяци Дац и Александър. Миналият април министър председателят поздрави с него комшиите и българите, заявявайки че Северна Македония твърдо може да разчита на нашата поддръжка. От джипката си тогава Борисов благодари и на всички българи, които останаха у дома поради пандемията и даде обещание, че ще преборим пандемията.

Малко кофти е, че нищо от двете обещания не се случи. Но какво пък, има време, значимото е да е радостно, да се леят звуците на " Корона, довиждане ", " Калашников ", " Минавам на алено ", ваучър да става!

За след това - ще му мислим, в случай че оцелеем...