ЖИВОТЪТ НА ЕДИН ЕВРОПЕЕЦ ПРЕЗ 2050 ГОДИНА
Ще ви опиша живота на един Европеец през 2050 година.
И така…
Ивано се събуди в 8:00 и закуси гранули от скакалци, поляти със вода с витамини от люцерна
Реши, че през днешния ден няма да ака.
Така отчитането на излъчванията в персоналната му климатична матрица щеше да намалее и ще може да си купи едно свинско кюфте.
Свинското кюфте беше огромен деликатес за определени. Полагаше се един път месечно. Най-лошото е, че не можеше да се излъже, тъй като вградения му чип следеше цялата витална активност и какъв брой излъчвания изразходва, и предаваше инфо на хранителния автомат на ъгъла.
Ивано отиде до автомата и изиска едно кюфте. Кюфтето падна, Ивано го взе и с приятност го изяде. Автомата си взе автоматизирано 5 евро от цифровите пари по сметката му.
Ивано беше пробвал да излъже автомата като се самонарани и си извади чипа, един път. Не можа, тъй като се оказа, че цифровите пари бяха програмирани да му позволяват какво да си купи. Не може да купи с тях каквото си желае, те също имаха стратегия какво може и какво не.
Центаралния сървър помнеше, че е минал разрешените излъчвания по персоналната му матрица и автомата не одобри парите. После го глобиха и му вградиха чипа още веднъж.
Ивано оттогава реши в никакъв случай повече нищо да не опитва без позволение. Чиповете били вкарани със закон през 2030 година за да наблюдават здравето на хората. Но, оттогава функционалностите им се разшириха и в този момент следяха цялата витална активност на хората.
Дойде време за обяд.
Изпече си стек от трици от червеи.
Балансирана храна.
Загледа Европейския исторически канал. Говореха за езиковата промяна в далечната 2035 година Когато отпаднаха местоименията „Тя“ и „Той“ и всичко беше сменено с неутралното „То“. Всички имена бяха на „О“ също.
Ивано се замисли, че в действителност беше решил да е мъж до 30 години, а след това щеше да е жена. Вече всички бяха полово неутрални. Само се раждаха с член или вагина, само че след навършване на 10 година избираха какво желаят. Ивано беше избрал да е мъж. Присадиха му член и беше 3 дни на хормоно терапия. После мислеше да е жена или и двете.
Като се нахрани си намерения дали да не звънне на Ано. Деня беше безоблачен, единствено за разходки. Преди години бяха си създали пикник в парка и взеха решение да пробват какво е секс с жив човек. Не му хареса. Ано беше жена. По време на секса доста тежко дишаше, а и вагината и не го масажираше и не беше тясна.
Ивано беше привикнал с домашния робот – да си наглася вагината да е тясна и да има нежни стонове в до-мажор.
Определено секса с човек не му хареса. Ано се съгласи с него. И тя била привикнала на домашния робот да усилва члена и да наглася темпото, а с Ивано не било задоволително бързо и огромно. Ано предпочитала скорост от 4 до 5 тласъка в секунда към 70 минути и към 27 см., а Ивано не можел.
Двамата бяха решили в никакъв случай повече да не вършат секс. И без това се сещаха рядко: един път годишно или по-рядко.
Липсата на месо и на пресни плодове и зеленчуци, подтискаше производството на тестостерон. Хранителния режим в Европа от дълго време беше основан на протеинова стопанска система и на буболечки.
Безусловния базов приход гарантираше 1000 евро на месец на всеки член на Европейски Съюз. Не беше нужно да си интелигентен, напорист, упорит. Нищо не беше нужно с цел да успееш в живота. „Успех“ и „Инстинкти“ бяха изчезнали като думи.
Това също докара до постискане на тесторона и мъжкото начало. Алфа-мъжкарите и мъжкарите бяха изчезнали. Безусловния базов приход притъпи инстинктите за оцеляване, понижи равнищата на тестостерон и потребността от грижа за поколенията.
Може би по тази причина на Ивано не му се правеше секс повече от един път на 2 години и то с робота. С човек беше изморително.
Той се замисли, че бяха решили да се женят с Ано. Родител 1 щеше да е той, а Родител 2 – тя. Мислеха дали да не поканят и Родител 3, полово безпристрастен. Но в случай че нямаше да имат близнаци нямаше потребност. Считаше се за разточително с 3-ма Родители.
Детето по този начин или другояче щеше да се износи и роди в Центъра за изкуствени матки в Люлин 10. Още през 2021 година Мъск бил измислил технологията и през 2035 година беше всеобщо въведена. Ивано и Ано щяха единствено да дадат биологичен материал. Даже не те, а роботите им.
Вървейки към къщи от хранителния автомат Ивано се зачуди на видяното в Историческия канал. Преди 30 години хората били протестирали, били се бунтували. Не разбираше за какво.
Всъщност той не можеше да има усеща. Безусловния базов приход беше му обезпечил живот без битка чак до гибелта. Ивано не разбираше какво е да обичаш някой или да тв обичат, необичайно му беше. Не разбираше и за какво би трябвало да мисли за страна, жанр, татковина? Та нали Европа бешв федерализирана и в Брюксвл събранието определяше какви да са разрешените излъчвания за всеки и по какъв начин да си изразходва прихода? Какво още му трябваше на човек? Ивано не можеше да разбере, а и не се опитваше.
Тук таме имаше вести за протест на някоя варварска страна в Африка, която ощв не беше се цивилизовала и имало мъже и дами, само че тези протести бързо бяха потушавани посредством бомбардировки от космоса.
Деня беше напреднал, Ивано беше ходил над 15 минути и доста се умори. Мускулите не бяха привикнали на такова натоварване. Някои негови другари ходеха на спорт 1-2 пъти месечно, само че те имаха свръх високи равнища на тестостерон и потребност от интензивност. Масово естествените хора нямаха такава потребност, тъй като бяха съвсем без полови хормони и без страсти. Живота беше спокоен.
Ивано си легна и заспа.
Съня му беше празен.
Като живота му.
А Ано в същото време сънува призрачен сън.
Сънува прабаба си в съня си, сънува, че и крещи:
„- Защо позволихте да ни откраднат Душите? Държавата? Емоциите? Живота? За какво ни е живот без семейство, без обич, без бъдеще? Къде беше, бабо?“
Ано се разсъни в пот.
Жалко, беше надвишила позволените излъчвания съгласно персоналната си матрица.
Щяха да я глобят.
Но тя не можеше да разбере странния сън, не разбираше думите, които отекваха в главата и:
НЕ на Зелената договорка!
НЕ на Приемане на еврото!
НЕ на Европейски Съюз!
НЕ на Истанбулската спогодба!
Не на Медицинския фашизъм!
И не разбираше за какво плаче прабаба и, както и какво е човек да плаче и за какво повтаряше:
-Прости ми дъще че мълчахме!!!
Тодор Ангелов
И така…
Ивано се събуди в 8:00 и закуси гранули от скакалци, поляти със вода с витамини от люцерна
Реши, че през днешния ден няма да ака.
Така отчитането на излъчванията в персоналната му климатична матрица щеше да намалее и ще може да си купи едно свинско кюфте.
Свинското кюфте беше огромен деликатес за определени. Полагаше се един път месечно. Най-лошото е, че не можеше да се излъже, тъй като вградения му чип следеше цялата витална активност и какъв брой излъчвания изразходва, и предаваше инфо на хранителния автомат на ъгъла.
Ивано отиде до автомата и изиска едно кюфте. Кюфтето падна, Ивано го взе и с приятност го изяде. Автомата си взе автоматизирано 5 евро от цифровите пари по сметката му.
Ивано беше пробвал да излъже автомата като се самонарани и си извади чипа, един път. Не можа, тъй като се оказа, че цифровите пари бяха програмирани да му позволяват какво да си купи. Не може да купи с тях каквото си желае, те също имаха стратегия какво може и какво не.
Центаралния сървър помнеше, че е минал разрешените излъчвания по персоналната му матрица и автомата не одобри парите. После го глобиха и му вградиха чипа още веднъж.
Ивано оттогава реши в никакъв случай повече нищо да не опитва без позволение. Чиповете били вкарани със закон през 2030 година за да наблюдават здравето на хората. Но, оттогава функционалностите им се разшириха и в този момент следяха цялата витална активност на хората.
Дойде време за обяд.
Изпече си стек от трици от червеи.
Балансирана храна.
Загледа Европейския исторически канал. Говореха за езиковата промяна в далечната 2035 година Когато отпаднаха местоименията „Тя“ и „Той“ и всичко беше сменено с неутралното „То“. Всички имена бяха на „О“ също.
Ивано се замисли, че в действителност беше решил да е мъж до 30 години, а след това щеше да е жена. Вече всички бяха полово неутрални. Само се раждаха с член или вагина, само че след навършване на 10 година избираха какво желаят. Ивано беше избрал да е мъж. Присадиха му член и беше 3 дни на хормоно терапия. После мислеше да е жена или и двете.
Като се нахрани си намерения дали да не звънне на Ано. Деня беше безоблачен, единствено за разходки. Преди години бяха си създали пикник в парка и взеха решение да пробват какво е секс с жив човек. Не му хареса. Ано беше жена. По време на секса доста тежко дишаше, а и вагината и не го масажираше и не беше тясна.
Ивано беше привикнал с домашния робот – да си наглася вагината да е тясна и да има нежни стонове в до-мажор.
Определено секса с човек не му хареса. Ано се съгласи с него. И тя била привикнала на домашния робот да усилва члена и да наглася темпото, а с Ивано не било задоволително бързо и огромно. Ано предпочитала скорост от 4 до 5 тласъка в секунда към 70 минути и към 27 см., а Ивано не можел.
Двамата бяха решили в никакъв случай повече да не вършат секс. И без това се сещаха рядко: един път годишно или по-рядко.
Липсата на месо и на пресни плодове и зеленчуци, подтискаше производството на тестостерон. Хранителния режим в Европа от дълго време беше основан на протеинова стопанска система и на буболечки.
Безусловния базов приход гарантираше 1000 евро на месец на всеки член на Европейски Съюз. Не беше нужно да си интелигентен, напорист, упорит. Нищо не беше нужно с цел да успееш в живота. „Успех“ и „Инстинкти“ бяха изчезнали като думи.
Това също докара до постискане на тесторона и мъжкото начало. Алфа-мъжкарите и мъжкарите бяха изчезнали. Безусловния базов приход притъпи инстинктите за оцеляване, понижи равнищата на тестостерон и потребността от грижа за поколенията.
Може би по тази причина на Ивано не му се правеше секс повече от един път на 2 години и то с робота. С човек беше изморително.
Той се замисли, че бяха решили да се женят с Ано. Родител 1 щеше да е той, а Родител 2 – тя. Мислеха дали да не поканят и Родител 3, полово безпристрастен. Но в случай че нямаше да имат близнаци нямаше потребност. Считаше се за разточително с 3-ма Родители.
Детето по този начин или другояче щеше да се износи и роди в Центъра за изкуствени матки в Люлин 10. Още през 2021 година Мъск бил измислил технологията и през 2035 година беше всеобщо въведена. Ивано и Ано щяха единствено да дадат биологичен материал. Даже не те, а роботите им.
Вървейки към къщи от хранителния автомат Ивано се зачуди на видяното в Историческия канал. Преди 30 години хората били протестирали, били се бунтували. Не разбираше за какво.
Всъщност той не можеше да има усеща. Безусловния базов приход беше му обезпечил живот без битка чак до гибелта. Ивано не разбираше какво е да обичаш някой или да тв обичат, необичайно му беше. Не разбираше и за какво би трябвало да мисли за страна, жанр, татковина? Та нали Европа бешв федерализирана и в Брюксвл събранието определяше какви да са разрешените излъчвания за всеки и по какъв начин да си изразходва прихода? Какво още му трябваше на човек? Ивано не можеше да разбере, а и не се опитваше.
Тук таме имаше вести за протест на някоя варварска страна в Африка, която ощв не беше се цивилизовала и имало мъже и дами, само че тези протести бързо бяха потушавани посредством бомбардировки от космоса.
Деня беше напреднал, Ивано беше ходил над 15 минути и доста се умори. Мускулите не бяха привикнали на такова натоварване. Някои негови другари ходеха на спорт 1-2 пъти месечно, само че те имаха свръх високи равнища на тестостерон и потребност от интензивност. Масово естествените хора нямаха такава потребност, тъй като бяха съвсем без полови хормони и без страсти. Живота беше спокоен.
Ивано си легна и заспа.
Съня му беше празен.
Като живота му.
А Ано в същото време сънува призрачен сън.
Сънува прабаба си в съня си, сънува, че и крещи:
„- Защо позволихте да ни откраднат Душите? Държавата? Емоциите? Живота? За какво ни е живот без семейство, без обич, без бъдеще? Къде беше, бабо?“
Ано се разсъни в пот.
Жалко, беше надвишила позволените излъчвания съгласно персоналната си матрица.
Щяха да я глобят.
Но тя не можеше да разбере странния сън, не разбираше думите, които отекваха в главата и:
НЕ на Зелената договорка!
НЕ на Приемане на еврото!
НЕ на Европейски Съюз!
НЕ на Истанбулската спогодба!
Не на Медицинския фашизъм!
И не разбираше за какво плаче прабаба и, както и какво е човек да плаче и за какво повтаряше:
-Прости ми дъще че мълчахме!!!
Тодор Ангелов
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ