ПОСЛЕПИС. ВАРНА – ПРЕДИ ДА НИ Я ОТКРАДНАТ КИРЧЕВЦИ, ДОБРИН МИТЕВЦИ, КИРИЛ ЙОРДАНОВЦИ, ИВАН ПОРТНИХЦИ…
АФЕРА:
ВАРНА Е ДЪРТАТА СКРИПЯ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА… ВАРНА – ТОВА Е ЛИЧНО
….
Константин:
Аз съм роден в София и пребивавам там. Но татко ми е от Варна и там имаше къща на дядо ми, в която живееха баба ми, вуйна ми и братовчедка ми. Всяка година, от 1-ви до 11-ти клас (тогава учехме до 11ти клас), от края на образователната година до 15-ти септември, баща ме качваше на влака до Варна при баба ми. Помня по какъв начин за първи път отидох самичък при баба. На гарата взех файтон (тогава нямаше таксита), дадох му адреса и той ме закара до дядовата къща. Невероятно прелестно ми беше пътуването с файтон. Мога да напиша цялостен разказ за приключенията във Варна. И съвсем всичко, написано в тази публикация е в спомените ми. Толкова обикнах Варна, че и до в този момент я считам за роден град. София не ме притегли с безусловно нищо. Всеки ден вървях на плажа – Рибарският и офицерският плаж бяха безвъзмездни. Една година баба ми ме разсъни рано, по мрачно на 2-ри август и ме накара да отидем на плажа да посрещнем Слънцето. Тогава морето беше безпрепятствено като езеро. Посрещнахме изгрева и аз отидох да си отспя. Към 10 ч. сутринта отидох на рибарския плаж. Имаше доста мощно неспокойствие и и на Рибарския мост едно от каботажните корабчета, „ Емона “, беше се обърнало на плиткото. И преди, и по-късно съм се возил на това, и на други корабчета. След „ демокрацията “ корабчето „ Емона “ беше купено от някакъв „ предприемач “ и откарано на язовир „ Кърджали “. А за сиропчийниците нямам дума – толкоз доста бяха и постоянно си взимах смесен сироп – 8 ст. И на входа на Морската градина имаше една сиропчийница с формата на гъбка. А първоначално във Варна имаше градски рейсове с формата на транспортен съд – на втория етаж, на „ палубата “ беше намерено, единствено с заслон. Ох, доста се отплеснах, а още толкоз доста мога да приказвам за красивата остаряла Варна…
….
Жана:
Честит празник на всички, които помнят и обичат онази Варна – преди Добрин Митевци, Кирил Йордановци и последващите, чиито имена не помня и не желая да помня. Нашата Варна, с мирис на водорасли и безбройни светулки в Морската градина вечер. Морското казиноа> с музиката онлайн, ресторант Хоризонт, ресторант Димят, ресторант Морска гара, ресторант Почивка… Красивата и спокойна Варна, с сантименталните улици и красивия тон на вълните. Нашата Варна, която остана в спомените ни и през днешния ден се опитваме да разкажем на децата си. Варна, преди да ни я откраднат, да съборят красивите й здания, да унищожат образа й и да я обезличат до степен, в която даже родените и израснали тук да не можем да я познаем. А беше хубавица нашата Варна и такава ще я обичаме докрая. Между другото, припомням си, че по ларгото още при започване на 70-те имаше машини за кафе и питиета. През лятото на всяка крачка се продаваше сладолед във вафлени или пластмасови кофички. Имаше и фруктов – от машини. Цирковата площадка беше на Акациите и всички деца обожавахме фунийките с крем и захарния памук, виенското колело и въртележките. Помните ли люлките-лодки в Морската. Господи, по този начин си желая остарялата, същинска и безпределно красива Варна!
….
Спомени от предишното
Еееххх, мемоари. Спомени за положителното остаряло време. Нека и аз прибавя нещо за остаряла Варна, такава каквато я знаехме преди 40-45 години.
Малкото квартално ресторантче „ Златна котва “ в Гръцката махала на ъгъла на улиците „ Сан Стефано “ и „ Граф Игнатиев “, където в този момент е дребното пазарче. В наши дни на мястото на този ресторант от години се е намърдала някаква банка.
В „ Златна котва “ предлагаха необикновено вкусни пилешки дреболии, пилешки дробчета с лук и какво ли още не, а цените на алкохолните питиета а и на всичко останало бяха национални. 50-100 метра по-надолу по ул. „ Сан Стефано “ беше ситуиран различен паметен варненски ресторант – ресторант „ Океан “ на втория етаж, а на първия етаж беше фирмен рибен магазин. Двуетажната постройка още си е там, само че в окаяно положение, а ресторантът е затворен и не работи най-малко от 25 години насам.
Ресторант „ Преслав “ надолу по улица „ Аврам Гачев “(днешна „ Княз Борис “), малко под „ Валентина “-та в посока жп. гарата, Ресторант в жанр ретро, където също предлагаха доста вкусно приготвена храна и имаше оркестър, свирещ остарели градски шлагери.
Малко по-нагоре, тъкмо против огромната „ Валентина “ беше снек-бар „ Одесос “, където правеха най-вкусните в цяла България сандвичи със запечена шунка и кашкавал, сандвичи вид „ принцеси “, ледена цитронада от машина и необикновено кафе еспресо от професионални италиански кафе-машини „ Cimballi “.
Самата „ Валентина “ популярност Богу съществува и през днешния ден и сякаш е 4-етажен магазин, шопинг център, само че наподобява по-скоро на обичай пазар.
Срещу Операта пък беше ресторант „ Морско конче “, в чието подземие пък имаше нощен бар, където преди време бяха снимани част от сцените в паметния български филм „ Комбина “, с присъединяване на Иван Иванов, Ваня Цветкова,
Николай Сотиров, Вълчо Камарашев и ред други БГ-актьори. Сега на мястото на този ресторант има някаква просташка пицария в кичозен жанр и безобразно безвкусна храна.
Кафе-сладкарница „ Делфин “ на Центъра против църквата „ Свети Николай Чудотворец “, където преди повече от 4 десетилетия беше сборния пункт за срещи на варненските тарикати-играчи, чейнчаджии и проститутки, чието „ работно място “ пък беше близкия хотел „ Черно море “. Сега там още веднъж има кафене със същото име, само че нямащо нищо общо с чара на остарелия „ Делфин “.
Старите рибни хали до остарелия Понеделничен пазар и до Катедралата и резиденцията на варненския митрополит, съборен в средата на 1980-те, с цел да прокарат разширението на бул. “Съборни “ и линията на тролеите номер 2, 82 и 83. На този пазар имаше пекарна, където продаваха невъобразимо вкусни понички. Там на този пазар в миналото продаваха от грънци и саксии до от пиле мляко.
Хали „ Шипка “ на ул. „ Шипка “ в посока надолу към бившето кино „ Република “ и Тунела. Апропо, като стана дума за старите варненски кина ето и няколко от тях, които от дълго време не съществуват – кино „ Корабостроител “ на днешния бул. “Владислав Варненчик “(бивш бул. „ Карл Маркс “), Зимно кино „ Тракия “ на същия бул., само че малко по-нагоре, Лятно кино „ Тракия “, кино „ Димитър Благоев “, киното в Дома на транспортните служащи, където през днешния ден се обитава Дирекция морска администрация – Варна.
Нека си спомним и за варненските чешити – Ачо Муната, Цецо Гърка, Биско Чекмеджето – луди на независимост, само че не правеха неприятно никому и не бяха нападателни.
Това е същинската остаряла Варна, която загубихме вечно. Стара Варна, както я помня. Стара Варна със своя необикновен сексапил и неповторимост, която обичах, а през днешния ден мразя. Варна, която алчни, лакоми, безскрупулни идиоти и кретени с власт и с една единствена функционираща мозъчна клетка вечно погубиха и унищожиха, и я трансфораха в кенефа на България!
Кириле, Гуци, Иване, да ви еба путката майна малоумна и крадлива!!!
…
Марин Урумов:
Не че нещо, само че е светотатство Свето Успение Богородично (Ден за печал на всички християни) да се отъждествява с фойерверки, заря, кебапчета и празник. И за мен това е най-голямата тъпота, която сътвори оня добруджанец Хр. Кирчев във Варна през 1993 година Защото дотогава празникът на Варна ВИНАГИ е бил и се е чествал на 27. юли – денят на освобождението ни от османско иго – а не в подобен печален ден за всеки набожен християнин, на който е умряла (възнесла на небето) Божията майка. Но… „Златно жито зрее, елементарен народ живее“ – що се отнася до Добруджа и добруджанци. По-тъжното е обаче, за какво ние (догодина стават 30 години) се помиряваме с това безумие…. Което рано или късно е ясно, че ще бъде променено – няма да ни ръководят все тъпаци – само че въпреки всичко, колкото по-рано, толкоз по-добре! Просто празник в ден на печал (макар наименуван и от църквата празник, само че в напълно различен смисъл) е неуместно. Меко казано.
Afera.bg
ВАРНА Е ДЪРТАТА СКРИПЯ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА… ВАРНА – ТОВА Е ЛИЧНО
….
Константин:
Аз съм роден в София и пребивавам там. Но татко ми е от Варна и там имаше къща на дядо ми, в която живееха баба ми, вуйна ми и братовчедка ми. Всяка година, от 1-ви до 11-ти клас (тогава учехме до 11ти клас), от края на образователната година до 15-ти септември, баща ме качваше на влака до Варна при баба ми. Помня по какъв начин за първи път отидох самичък при баба. На гарата взех файтон (тогава нямаше таксита), дадох му адреса и той ме закара до дядовата къща. Невероятно прелестно ми беше пътуването с файтон. Мога да напиша цялостен разказ за приключенията във Варна. И съвсем всичко, написано в тази публикация е в спомените ми. Толкова обикнах Варна, че и до в този момент я считам за роден град. София не ме притегли с безусловно нищо. Всеки ден вървях на плажа – Рибарският и офицерският плаж бяха безвъзмездни. Една година баба ми ме разсъни рано, по мрачно на 2-ри август и ме накара да отидем на плажа да посрещнем Слънцето. Тогава морето беше безпрепятствено като езеро. Посрещнахме изгрева и аз отидох да си отспя. Към 10 ч. сутринта отидох на рибарския плаж. Имаше доста мощно неспокойствие и и на Рибарския мост едно от каботажните корабчета, „ Емона “, беше се обърнало на плиткото. И преди, и по-късно съм се возил на това, и на други корабчета. След „ демокрацията “ корабчето „ Емона “ беше купено от някакъв „ предприемач “ и откарано на язовир „ Кърджали “. А за сиропчийниците нямам дума – толкоз доста бяха и постоянно си взимах смесен сироп – 8 ст. И на входа на Морската градина имаше една сиропчийница с формата на гъбка. А първоначално във Варна имаше градски рейсове с формата на транспортен съд – на втория етаж, на „ палубата “ беше намерено, единствено с заслон. Ох, доста се отплеснах, а още толкоз доста мога да приказвам за красивата остаряла Варна…
….
Жана:
Честит празник на всички, които помнят и обичат онази Варна – преди Добрин Митевци, Кирил Йордановци и последващите, чиито имена не помня и не желая да помня. Нашата Варна, с мирис на водорасли и безбройни светулки в Морската градина вечер. Морското казиноа> с музиката онлайн, ресторант Хоризонт, ресторант Димят, ресторант Морска гара, ресторант Почивка… Красивата и спокойна Варна, с сантименталните улици и красивия тон на вълните. Нашата Варна, която остана в спомените ни и през днешния ден се опитваме да разкажем на децата си. Варна, преди да ни я откраднат, да съборят красивите й здания, да унищожат образа й и да я обезличат до степен, в която даже родените и израснали тук да не можем да я познаем. А беше хубавица нашата Варна и такава ще я обичаме докрая. Между другото, припомням си, че по ларгото още при започване на 70-те имаше машини за кафе и питиета. През лятото на всяка крачка се продаваше сладолед във вафлени или пластмасови кофички. Имаше и фруктов – от машини. Цирковата площадка беше на Акациите и всички деца обожавахме фунийките с крем и захарния памук, виенското колело и въртележките. Помните ли люлките-лодки в Морската. Господи, по този начин си желая остарялата, същинска и безпределно красива Варна!
….
Спомени от предишното
Еееххх, мемоари. Спомени за положителното остаряло време. Нека и аз прибавя нещо за остаряла Варна, такава каквато я знаехме преди 40-45 години.
Малкото квартално ресторантче „ Златна котва “ в Гръцката махала на ъгъла на улиците „ Сан Стефано “ и „ Граф Игнатиев “, където в този момент е дребното пазарче. В наши дни на мястото на този ресторант от години се е намърдала някаква банка.
В „ Златна котва “ предлагаха необикновено вкусни пилешки дреболии, пилешки дробчета с лук и какво ли още не, а цените на алкохолните питиета а и на всичко останало бяха национални. 50-100 метра по-надолу по ул. „ Сан Стефано “ беше ситуиран различен паметен варненски ресторант – ресторант „ Океан “ на втория етаж, а на първия етаж беше фирмен рибен магазин. Двуетажната постройка още си е там, само че в окаяно положение, а ресторантът е затворен и не работи най-малко от 25 години насам.
Ресторант „ Преслав “ надолу по улица „ Аврам Гачев “(днешна „ Княз Борис “), малко под „ Валентина “-та в посока жп. гарата, Ресторант в жанр ретро, където също предлагаха доста вкусно приготвена храна и имаше оркестър, свирещ остарели градски шлагери.
Малко по-нагоре, тъкмо против огромната „ Валентина “ беше снек-бар „ Одесос “, където правеха най-вкусните в цяла България сандвичи със запечена шунка и кашкавал, сандвичи вид „ принцеси “, ледена цитронада от машина и необикновено кафе еспресо от професионални италиански кафе-машини „ Cimballi “.
Самата „ Валентина “ популярност Богу съществува и през днешния ден и сякаш е 4-етажен магазин, шопинг център, само че наподобява по-скоро на обичай пазар.
Срещу Операта пък беше ресторант „ Морско конче “, в чието подземие пък имаше нощен бар, където преди време бяха снимани част от сцените в паметния български филм „ Комбина “, с присъединяване на Иван Иванов, Ваня Цветкова,
Николай Сотиров, Вълчо Камарашев и ред други БГ-актьори. Сега на мястото на този ресторант има някаква просташка пицария в кичозен жанр и безобразно безвкусна храна.
Кафе-сладкарница „ Делфин “ на Центъра против църквата „ Свети Николай Чудотворец “, където преди повече от 4 десетилетия беше сборния пункт за срещи на варненските тарикати-играчи, чейнчаджии и проститутки, чието „ работно място “ пък беше близкия хотел „ Черно море “. Сега там още веднъж има кафене със същото име, само че нямащо нищо общо с чара на остарелия „ Делфин “.
Старите рибни хали до остарелия Понеделничен пазар и до Катедралата и резиденцията на варненския митрополит, съборен в средата на 1980-те, с цел да прокарат разширението на бул. “Съборни “ и линията на тролеите номер 2, 82 и 83. На този пазар имаше пекарна, където продаваха невъобразимо вкусни понички. Там на този пазар в миналото продаваха от грънци и саксии до от пиле мляко.
Хали „ Шипка “ на ул. „ Шипка “ в посока надолу към бившето кино „ Република “ и Тунела. Апропо, като стана дума за старите варненски кина ето и няколко от тях, които от дълго време не съществуват – кино „ Корабостроител “ на днешния бул. “Владислав Варненчик “(бивш бул. „ Карл Маркс “), Зимно кино „ Тракия “ на същия бул., само че малко по-нагоре, Лятно кино „ Тракия “, кино „ Димитър Благоев “, киното в Дома на транспортните служащи, където през днешния ден се обитава Дирекция морска администрация – Варна.
Нека си спомним и за варненските чешити – Ачо Муната, Цецо Гърка, Биско Чекмеджето – луди на независимост, само че не правеха неприятно никому и не бяха нападателни.
Това е същинската остаряла Варна, която загубихме вечно. Стара Варна, както я помня. Стара Варна със своя необикновен сексапил и неповторимост, която обичах, а през днешния ден мразя. Варна, която алчни, лакоми, безскрупулни идиоти и кретени с власт и с една единствена функционираща мозъчна клетка вечно погубиха и унищожиха, и я трансфораха в кенефа на България!
Кириле, Гуци, Иване, да ви еба путката майна малоумна и крадлива!!!
…
Марин Урумов:
Не че нещо, само че е светотатство Свето Успение Богородично (Ден за печал на всички християни) да се отъждествява с фойерверки, заря, кебапчета и празник. И за мен това е най-голямата тъпота, която сътвори оня добруджанец Хр. Кирчев във Варна през 1993 година Защото дотогава празникът на Варна ВИНАГИ е бил и се е чествал на 27. юли – денят на освобождението ни от османско иго – а не в подобен печален ден за всеки набожен християнин, на който е умряла (възнесла на небето) Божията майка. Но… „Златно жито зрее, елементарен народ живее“ – що се отнася до Добруджа и добруджанци. По-тъжното е обаче, за какво ние (догодина стават 30 години) се помиряваме с това безумие…. Което рано или късно е ясно, че ще бъде променено – няма да ни ръководят все тъпаци – само че въпреки всичко, колкото по-рано, толкоз по-добре! Просто празник в ден на печал (макар наименуван и от църквата празник, само че в напълно различен смисъл) е неуместно. Меко казано.
Afera.bg
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ