Рождество ♥ Христо СМИРНЕНСКИ
Ще се роди огненият въстаник, съчетал в себе си гнева, любовта и стихийната мощност на цялото измъчено човечество – Спасителят, който ще прогърми: „ Ще разруша този храм и в три дни ще издигна нов! “
Рождество
Не е за пръв път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а избавление няма. Но въпреки всичко ражданието му ще бъде посрещнато със старите нормални тържества.
И апропо – коледни дървета за деца и възрастни. Както постоянно, елхата ще бъде окичена със захарни и тенекиени играчки. Човечеството така доста обича играчките: на дребните – тенекиени бойци, сабли и топчета, на огромните – тежки стоманени мортири, броненосци, гранати със задушливи газове… и нови налози.
А старите баби, къде край топлата камина, къде край изпотрошения прозорец, ще разправят на внучетата си елементарната приказка: „ Тогава царувал неприятният и заплашителен цар Ирод, който заповядал да избият 14 хиляди младенци… “
И огромните детски очи ще се разтварят с любознание и смут: „ Много неприятен цар бил Ирод! Толкова почтени деца погубил! “
– А в този момент, бабо, царете избиват ли 14 хиляди младенци?
Разбира се, остарялата старица ще намести очилата си и ще поклати негативно глава:
– Сегашните царе не са такива!…
А кривоустата старуха – буржоазията, – заключена в отоплената си стая, ще разправя през ключалката на одърпаните деца, които така упорито ще удрят по вратата:
– Почакайте, деца! Аз ще ви дам и топли облекла, и кравайчета, и орехи.
Но децата от дълго време са престанали да играят на орехи:
– Отвори, остаряла вещице!
Напразно остарялата скъперница ще споделя своите изтъркани басни и приказки. Безполезно ще им открива великата истина: „ Блаженни нищи духом, крепко техно царствие небесно. “ Децата към този момент са по-мъдри от нея и великодушно ще й правят отстъпка небесното царство, като я лишат от земното. И ще я лишат, тъй като царството на старите е из призрачните градини на оня свят…
А друга една свекърва – жълтоликата вестникарска старица – ще огледа смирено към небето и ще зашепне своите молебствия: „ Дано с това Рождество Христово се роди братската обич и международният мир, и ред… и успокоение. Дано Вашингтонската конференция, нека комисиите по репарациите, нека страните победителки… Дано!… “
А камбанният звън ще блика под беззвездното небе и безсилен ще се разтапя в черните пазви на зимната нощ. Немощен и ням, тъй като и душите са глухи към раждането на този Спасител, който съвсем 2000 години живее разпънат и осмян по евангелията и иконите.
Витлеемската звезда от дълго време е залязла зад хребета на вековете. Само злокобна и кървава стърчи новата Голгота и на нея разпънати милионите дребни братя на Христа, които чакат новия избавител.
И ще пристигна той!
Безполезно Ирод мазета 14 милиона по бойните полета. Напразно Юда потрива злорадно ръцете си. Всуе фарисеите още в този момент крещят: „ Разпни го! “
Той ще пристигна. И ще снеме от кръстовете милионите си братя, ще изгони търговците и фарисеите, ще поддържа унижените и оскърбените. Защото той ще бъде не бледоликият мирен назаретянин, който шепне: „ Ударят ли те по дясната страна, обърни си лявата! “ Ще се роди огненият въстаник, съчетал в себе си гнева, любовта и стихийната мощност на цялото измъчено човечество – Спасителят, който ще прогърми:
„ Ще разруша този храм и в три дни ще издигна нов! “
1922 г.
* Портретна фотография на Христо Смирненски, ДА „ Архиви “, bg.wikipedia.org
