Ще продължи ли Джером Пауъл да бъде част от Уpправителния

Ще продължи ли Джером Пауъл да бъде част от Уpправителния съвет на Фед след края на мандата си като ръководител?

Това е един от основните въпроси, свързани с Централната банка на Съединени американски щати през 2026 година, а ръководителят резервира съзнателно безмълвие.

„ Концентриран съм върху оставащото ми време като ръководител “, съобщи той на конференцията през декември. „ Нямам нищо ново да ви кажа по този въпрос. “

Въпросът е дали Пауъл ще остане във Федералния запас, откакто мандатът му като ръководител завърши през май. Той ще има още две години шеф и провокира спекулации, като неведнъж отхвърляше да отговори, отбелязва CNBC.

Отговорът чакат с неспокойствие освен на Уолстрийт, само че и в Министерството на финансите на Съединени американски щати и Белия дом, където се пробват да схванат какъв брой места във Фед ще бъдат президентски назначения на Тръмп и какъв брой ще останат свободни.

Подобен въпрос в действителност не е задаван от десетилетия, защото предходните ръководители, като Бен Бърненк и Джанет Йелън, безшумно напуснаха съвета, с цел да заемат други държавни постове, да се пенсионират или да преминат в частния бранш, до момента в който мандатът им като шефове към момента не беше изминал. Самият факт, че въпросът за Пауъл е неразбираем, е знак за времената, в които президентът по невиждан метод се пробва да вземе в свои ръце контрола над политиката на Федералния запас.

Наблюдатели, интервюирани от CNBC, считат, че това е трудно решение за Джером Пауъл, противопоставящо персоналните му ползи на професионалните.

Председателят на Фед, който е голфър, разпален китарист и относително неотдавна дядо, се счита за повече от подготвен за цивилен живот след 13 години в Централната банка, от които осем като ръководител. През по-голямата част от тях той понася остра обществена рецензия от президента Тръмп, който го назначи за ръководител.

Но след този дълъг мандат Пауъл изпитва и дълбока преданост към институцията и угриженост за нейната орис пред провокациите, сложени от президент, който на процедура е ликвидирал независимостта на голям брой държавни структури, отбелязва CNBC.

Тръмп неведнъж оказва напън върху Фед да намали лихвите и дава ясно да се разбере, че идващият претендент би трябвало да е склонен с него, или „ в никакъв случай няма да стане ръководител на Федералния запас “.

Повечето от интервюираните от CNBC, които нямат персонална информация за решението на Пауъл, считат, че той евентуално ще напусне Фед, когато мандатът му като ръководител завърши през май. Никой обаче не изключва опцията да остане, може би за малко време.

Единствено някогашният ръководител на Фед Маринер Екълс остава като шеф, когато 14-годишният му мандат като ръководител завършва през 1948 година Като шеф той изиграва значима роля в сключването на съглашението сред Министерството на финансите и Федот 1951 година, което постави завършек на задължението на банката да поддържа ниски лихви и спомага за установяването на актуалната идея за независимостта на Фед.

От една страна, решението за Пауъл е математическо. Трима назначени от Тръмп членове сега заемат места в седемчленния директорски съвет. Ако Пауъл напусне, това незабавно ще даде на президента болшинство. Ако гласоподават като блок, което е нестабилно съмнение – би могло да способства доста за осъществяването на настояването на президента за ултраниски лихвени проценти.

По-голямо безпокойствие буди фактът, че Законът за Федералния запас наподобява дава на болшинството в УС правото да уволнява обособени финансисти, които се опълчват на понижаването на лихвите. Има известни подозрения дали това може да се извърши без основателна причина, само че продължителното наличие на Пауъл в Управителния съвет, даже и да е в малцинство, би могло да предотврати такива крайни резултати.

Сред интервюираните от CNBC някои считат, че изходът от делото против Лиза Кук, член на Федералния запас, може да повлияе на решението на Пауъл. Тръмп уволни Кук на фона на обвинявания в машинация, които тя отхвърля. Съдът анулира уволнението и разреши на Кук да остане на поста си. Министерството на правораздаването не е повдигна обвинявания против нея.

Върховният съд ще прегледа делото на 21 януари и ще вземе решение. Ако Кук бъде отстранена, това незабавно ще даде на Тръмп болшинство. Въпросът е дали ще даде на президента необятни пълномощия от Върховния съд да отстранява други членове на борда. В подобен случай Пауъл евентуално ще бъде идващият в листата.

Голяма част от опасенията обаче се основават на най-лошия вероятен сюжет.

Няма гаранция, че назначените от президента шефове ще извършват заповедите му. Например, и тримата шефове, назначени от него, гласоподаваха за преназначаване на всички 12 президенти на районни банки за нов петгодишен мандат, макар че УС към момента има пълномощията да ги отстранява поотделно.

Една от спекулациите е дали Пауъл се пробва да упражни напън върху администрацията. Като не разкрива избора си, той може да изпраща обръщение, че ще остане, в случай че президентът номинира крайни претенденти, само че ще си тръгне, в случай че ги сметне за рационални.

Няма доказателства, че Пауъл фактически мисли по този начин.

Той остана като цяло аполитичен по фискални въпроси по време на мандата си и не отговори обществено на честите обиди от страна на президента.

Всичко това кара няколко наблюдаващи на Фед да имат вяра, че Пауъл в последна сметка ще напусне, когато мандатът му изтече. Оставане би било политически ход, който би нарушил институционалната традиция и ще изложи Фед на още по-голяма политическа рецензия. Пауъл би подкопал точно институцията, която се пробва да резервира, като остане.

Друга доктрина: отводът на Пауъл да каже какво ще направи може да се преглежда като алегорично практикуване на самостоятелност, с което той удостоверява, че има законното право да реши по кое време да напусне и ще разгласи желанията си, когато е подготвен да го направи.