Отбор от държава с население от 5,5 млн. души, завърнал

Отбор от страна с население от 5,5 млн. души, завърнал се на международно състезание след 28 години неявяване, победи петкратния първенец и доближи първия си четвъртфинал.

При успеха на Норвегия над Бразилия в неделя разликата сред бързите крайници на Винисиус Жуниор и суровата мощност на Ерлинг Холанд изглеждаше дребна. Но в случай че погледнем по какъв начин двамата, както и други играчи от двата тима, са израснали, се появява напълно друга история.

Неймар, Матеус Куня и Винисиус са артикул на система, която слага преди всичко ранното разкриване на изключителни гении и бързото им развиване в академии, построени към един-единствен спорт.

Холанд, Мартин Йодегор и Антонио Нуса са израснали по напълно различен метод.

Причината е, че през 2007 година Norges idrettsforbund (NIF), норвежката спортна федерация, актуализира осемте „ права “, които в началото приема още през 1987 година, с цел да отбрани присъединяване, сигурността и насладата на всяко дете, което спортува.

Правилата са наложителни за всеки треньор и клуб, регистриран към NIF, и звучат съвсем немислимо за всички, привикнали с културата на ранното отсяване и ускореното произвеждане на гении, присъща за съвсем целия международен спорт, написа The Guardian.

До деветгодишна възраст децата играят единствено локални мачове сред клубове. Няма класирания, няма таблици, няма титли. Регионалните надпревари стартират на 11 години, само че резултатите и подрежданията остават неразрешени. Едва на 13 години норвежки състезател може да взе участие в нещо, което наподобява на национално състезание.

От тези осем права две се опълчват най-силно на културата на амбициозните спортни родители: преодоляването на уменията и свободата на избор. Идеята е, че детето има право да опитва разнообразни спортове, вместо да бъде ориентирано към една-единствена дисциплинираност, преди да е задоволително огромно, с цел да я избере единствено.

За надарените деца това носи и друго преимущество: те придвижват умения от другите спортове в този, на който в последна сметка се спрат.

Холанд е най-известният артикул на тази рамка. Той е на шест години, когато разпоредбите са модифицирани, и, както татко му Алф-Инге споделя пред уеб страницата на Manchester City, през идващите осем години се занимава с хандбал, лека атлетика и ски тичане, наред с футбола. Според информации норвежката хандбална система го е желала, преди той да избере футбола на 14 години.

Гледайте головете му с това мислено: скокът за удар с глава носи нещо от детството, прекарано в подскачане за пукотевица от зоната в хандбала; ударът му има събрана, спокойна мощност на човек, научил се да генерира мощ дейно, както го прави скиор на скат, който санкционира всяко ненужно придвижване.

Нищо от това не заменя футболната подготовка, която идва по-късно, само че спортовете, от които не са го извадили прекомерно рано, евентуално още личат в краката му.

Александер Сьорлот, който води офанзивата дружно с Холанд, прекарва детството си в Тронхайм сред футбол, хандбал и бързо пързаляне с кънки, написа The Guardian. Подобно на Холанд, той е наследник на спортисти: татко му играе за Норвегия на международното състезание през 1994 година, а майка му се състезава по хандбал.

Двама от най-внушителните физически нападатели на Норвегия стигат до футбола след години, в които са се учили да се движат по други способи.

Вратарят на Норвегия Йорян Хоскьолд Нюланд е на 17 години, когато разпоредбите влизат в действие, тъй че не е завършен от тях. Той обаче демонстрира, че тази вътрешен глас не е основана от разпоредбите, а единствено е формализирана посредством тях. Нюланд израства с хандбал и алпийски ски наред с футбола, доста преди дефинитивно да застане на вратата.

Срещу Бразилия това образование може би пролича в решаващите моменти. Първо Нюланд избави дузпа с избухливо странично придвижване, напомнящо на скиор. После, при задатък на Норвегия, само че към момента без сигурност в резултата, той мазета отклонен към вратата удар от Кристофер Айер с акробатична реакция във въздуха, каквато бихте очаквали от хандбалист.

Норвегия има традиция в това да вгражда търпението в детството вместо спешността.

През февруари страната оглави класирането по медали на зимните олимпийски игри за четвърти следващ път, с рекордните 18 златни оценки, изпреварвайки страни, които са 60 пъти по-големи.

Повечето страни следват някаква версия на бразилския модел: открий гения рано, построи пътя му към позицията, за която се допуска, че му подхожда още като дете. Този модел е основал част от най-красивия футбол в историята.

Успехът на Норвегия обаче слага различен въпрос: дали алтернативата, която пази правото на детето да избира, не е по-добрият път. Рядко е да превърнеш търпението в предписание. Още по-рядко е да печелиш посредством него.

„ Да се наслаждаваш на футбола и той да стане нещото, което най-вече обичаш да правиш в живота “, споделя някогашният вратар на Норвегия и Тотнъм Ерик Торстведт.

„ Най-важното е да не оказвате прекомерно огромен напън върху децата. “

В неделя против Англия Норвегия още веднъж ще опита да написа история, този път с място на полуфиналите.