Мозък под хипноза
Ще преброя постепенно до 10. Едно... Когато свърша, мнението ви за хипнозата ще е малко по-различно от в този момент. Две... Тялото ви се отпуска и минава в прелестен транс. Три... Страничните въздействия изчезват и вие чувате единствено моя глас. Четири... Когато кажа ДЕСЕТ, тонусът ви ще се върне, в тялото ви ще се влеят нови сили, вие ще отгърнете идната страница... В мозъка ви ще е закодирана нова информация... Отпуснете се... Пет...
Ще ви призная нещо. Аз съм песимист.
Когато до ушите ми стигне думата “хипноза ”, добре тренираният ми обичаен мозък услужливо подава един *.jpg с облик на маниакално вторачен пред себе си чичо с фокуснически цилиндър, воландовски вежди и несериозно поклащащ се джобен часовник в ръката. До главата на чичото има балонче с надпис “Подчини волята си! Ти не си човек, ти си магаре! Вярвай ми ”.
Е, след този малоумен имидж нищо чудно, че подхвърлената от един от сътрудниците ми концепция, че хипнозата е просвета, ме накара да си помисля “Да, бе... Нали бяхме съществени хора? Дай нататък... ”. После се съгласих да пиша за това с гъдела, че ще разоблича старомодния тайнствен тренд и ще печеля още една точка за “истинската просвета ”. След това се хвърлих в изследвания, които включваха спонтанен аматьорски сеанс, в който съвсем съумях да убедя моя другарка да не пуши, единствено дето и двете избухнахме в неукротим смях, излязохме от “транса ” и се метнахме към цигарите. И най-после стигнах до най-новите, “истински научни ” проучвания на тази процедура, които включват лаборатории, високотехнологични скенери и електроенцефалограми.
Жестокостта ми се пречупи – същинската просвета има вяра в хипнозата. Не единствено че има вяра, а даже я употребява. И въпреки че остават доста незнайни, едно е несъмнено – огромният хикс в нашия организъм, мозъкът, реагира изцяло действително на транса – от време на време със зашеметяващи резултати.
Една доза
За да не бъда голословна, взех решение сама да мина по тоя път и отидох да ме хипнотизират. Записах си час при Калин Цанов – ръководител на Българската асоциация по внушаемост, и в уречения ден се показах в уютния му кабинет в квартал „ Лозенец ”.
Веднага да кажа, че чаках нещо ужасно – граф Дракула да вземем за пример, само че ме посрещна благ млад мъж със спокоен глас и джинси и ме настани на кожено канапе в приятна светла стая. Признавам със позор, че бях по-нервна, в сравнение с предполагаше анонсът ми като сериозна журналистка, само че господин Калин не се трогна от препотената ми физиономия и ме предразположи със спокоен диалог за незначителни неща. Кой да знае, че в същото време е тествал податливостта ми – проверявал дали ще дублирам придвижванията му, дали ще се съгласявам с изказванията му, дали ще съм отзивчива. Е, човек постоянно минава изпита по-добре, когато не знае за него.
