Ще получат ли енергетиците по 140-150 000 лева на човек
Ще получат ли енергетиците по 140-150 000 лв. на човек.
През миналата седмица закономерно и предстоящо избухна една от изцяло неизбежните бомби със закъснител,
пред които ще са изправени българските държавни управления през идващите няколко години .
Става дума, несъмнено, за икономическата промяна на въглищните региони, и в частност за ориста на хилядите работещи в тях.
На напред във времето излизат описаните от предходната седмица от премиера „ обществени пакети “,
които допускат изплащането на 36 заплати на работещите в предприятията,
на които следва затваряне в някакво обозримо бъдеще – съгласно неговото лично изявление,
по „ 140-150 хиляди лв. “ на човек,
поради високите заплати в добивната индустрия и енергетиката, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Публикуваните териториални проекти за обективен преход пък дават груба оценка на броя хора, чиито работни места биха били директно наранени от затварянето на енергийните мощности – 11,4 хиляди души в Стара Загора, 1,6 хиляди души в Кюстендил и малко под 1000 души в Перник.
Ако допуснем, че всички тези работни места бъдат изгубени, това би сложило цената единствено на обществените пакети на над 2 милиарда лева Такъв сюжет, несъмнено, не наподобява изключително реален на фона на плануваните вложения в преход към други действия във въглищните региони, и изключително други типове енергетика, показват от ИПИ. Според икономистите става дума за голям разход, който не е привързан с каквато и да било възвращаемост – той съставлява само обезщетение, само че не реализира нищо за стопанската система на въглищните региони, не усъвършенства възможностите на получателите за по-добро стопанско бъдеще, а от позиция на бюджета сумата надалеч не е пренебрежимо дребна.
Дори и да приемем, че подобен разход „ за служащите “ ще бъде изработен, има надалеч по-добри способи, по които това да се случи.
Най-очевидният метод е насочването им към преквалификация на служащите.
По този метод по едно и също време се вземат решение дава казуса – изгубилите работата си намират различен път към плодотворна претовареност,
а все по-задъханият пазар на труда се получава свежа работна мощ, написа в разбора.
Икономистите преглеждат локалния пазар на труда.
От необикновен интерес е тук е Стара Загора,
защото там са съсредоточени по-голямата част от застрашените служащи.
Понастоящем – по данни на Агенция по заетостта към края август 2023 година – в бюрата по труда в региона са регистрирани 851 свободни работни места.
По-голямата част от тях – съвсем 600 – са в регионалния център, a едвам 50 в Раднево и Гълъбово,
т.е. мъчно може да се твърди,
че актуалното търсене e движено от потребностите на енергийния бранш.
Ако погледнем към прилежащите региони с релативно елементарен инфраструктурен достъп търсенето на труд е даже по-значително – в Пловдив има още над 1000 свободни работни места, в Сливен и Ямбол – още 500.
Алтернативните данни на jobs.bg сочат също към над 1000 свободни работни места в Стара Загора, само че над 3,5 хиляди в прилежащ Пловдив.
От значение е, несъмнено, и отрасловият профил на търсенето на труд – мъчно можем да чакаме,
че досегашните служащи в енергетиката ще се осъществят в областта на високите технологии, изключително в случай че приказваме за хора над 50 или 55 години.
Последното налично допитване измежду работодатели на Агенция по заетостта обаче сочи,
че в региона най-голямо търсене на труд има точно в разнообразни индустриални действия,
както и в строителството.
Оценената за 2023 година недостигаща работна ръка пък доближава 11,2 хиляди души в Стара Загора, 24,7 хиляди души в Пловдив, 4 хиляди души в Сливен, 1,8 хиляди души в Ямбол, пресмятат от ИПИ.
Според икономистите късият обзор на търсенето на труд ясно сочи, че както страната като цяло, по този начин и околните до Стара Загора региони в частност страдат от все по-задълбочаващ се дефицит на служащи.
По тази причина наподобява изключително уместно да се влага в преквалификацията и основаването
на нови умения на тези служащи във въглищните региони, чиито днешни работни места са
изключително застрашени.
Разбира се, този развой можеше – и трябваше – да е почнал преди години,
защото проектите за елиминиране на въглеродно интензивната енергетика не са известни от през вчерашния ден,
само че по-добре да стартира през днешния ден, в сравнение с още веднъж да се чака последният вероятен миг.
През миналата седмица закономерно и предстоящо избухна една от изцяло неизбежните бомби със закъснител,
пред които ще са изправени българските държавни управления през идващите няколко години .
Става дума, несъмнено, за икономическата промяна на въглищните региони, и в частност за ориста на хилядите работещи в тях.
На напред във времето излизат описаните от предходната седмица от премиера „ обществени пакети “,
които допускат изплащането на 36 заплати на работещите в предприятията,
на които следва затваряне в някакво обозримо бъдеще – съгласно неговото лично изявление,
по „ 140-150 хиляди лв. “ на човек,
поради високите заплати в добивната индустрия и енергетиката, се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система.
Публикуваните териториални проекти за обективен преход пък дават груба оценка на броя хора, чиито работни места биха били директно наранени от затварянето на енергийните мощности – 11,4 хиляди души в Стара Загора, 1,6 хиляди души в Кюстендил и малко под 1000 души в Перник.
Ако допуснем, че всички тези работни места бъдат изгубени, това би сложило цената единствено на обществените пакети на над 2 милиарда лева Такъв сюжет, несъмнено, не наподобява изключително реален на фона на плануваните вложения в преход към други действия във въглищните региони, и изключително други типове енергетика, показват от ИПИ. Според икономистите става дума за голям разход, който не е привързан с каквато и да било възвращаемост – той съставлява само обезщетение, само че не реализира нищо за стопанската система на въглищните региони, не усъвършенства възможностите на получателите за по-добро стопанско бъдеще, а от позиция на бюджета сумата надалеч не е пренебрежимо дребна.
Дори и да приемем, че подобен разход „ за служащите “ ще бъде изработен, има надалеч по-добри способи, по които това да се случи.
Най-очевидният метод е насочването им към преквалификация на служащите.
По този метод по едно и също време се вземат решение дава казуса – изгубилите работата си намират различен път към плодотворна претовареност,
а все по-задъханият пазар на труда се получава свежа работна мощ, написа в разбора.
Икономистите преглеждат локалния пазар на труда.
От необикновен интерес е тук е Стара Загора,
защото там са съсредоточени по-голямата част от застрашените служащи.
Понастоящем – по данни на Агенция по заетостта към края август 2023 година – в бюрата по труда в региона са регистрирани 851 свободни работни места.
По-голямата част от тях – съвсем 600 – са в регионалния център, a едвам 50 в Раднево и Гълъбово,
т.е. мъчно може да се твърди,
че актуалното търсене e движено от потребностите на енергийния бранш.
Ако погледнем към прилежащите региони с релативно елементарен инфраструктурен достъп търсенето на труд е даже по-значително – в Пловдив има още над 1000 свободни работни места, в Сливен и Ямбол – още 500.
Алтернативните данни на jobs.bg сочат също към над 1000 свободни работни места в Стара Загора, само че над 3,5 хиляди в прилежащ Пловдив.
От значение е, несъмнено, и отрасловият профил на търсенето на труд – мъчно можем да чакаме,
че досегашните служащи в енергетиката ще се осъществят в областта на високите технологии, изключително в случай че приказваме за хора над 50 или 55 години.
Последното налично допитване измежду работодатели на Агенция по заетостта обаче сочи,
че в региона най-голямо търсене на труд има точно в разнообразни индустриални действия,
както и в строителството.
Оценената за 2023 година недостигаща работна ръка пък доближава 11,2 хиляди души в Стара Загора, 24,7 хиляди души в Пловдив, 4 хиляди души в Сливен, 1,8 хиляди души в Ямбол, пресмятат от ИПИ.
Според икономистите късият обзор на търсенето на труд ясно сочи, че както страната като цяло, по този начин и околните до Стара Загора региони в частност страдат от все по-задълбочаващ се дефицит на служащи.
По тази причина наподобява изключително уместно да се влага в преквалификацията и основаването
на нови умения на тези служащи във въглищните региони, чиито днешни работни места са
изключително застрашени.
Разбира се, този развой можеше – и трябваше – да е почнал преди години,
защото проектите за елиминиране на въглеродно интензивната енергетика не са известни от през вчерашния ден,
само че по-добре да стартира през днешния ден, в сравнение с още веднъж да се чака последният вероятен миг.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ