Новата власт няма как да мине без дълг за милиарди
" Ще е нужно да се издаде дълг. Фискалният запас, с който разполага държавното управление, служи за обезпечаване на ликвидност за няколко седмици или няколко месеца, а не с цел да финансира дефицити ", разяснява пред Mediapool Георги Ангелов, старши икономист в " Отворено общество ".
Според него е доста по-добре емисията дълг да се пусне на пазара от вероятно ново държавно управление, което има небосвод пред себе си, а не от отиващия си кабинет на ГЕРБ. Това може да стане или при започване на лятото, или в ранната есен, по сходство на сполучливата емисия за близо 5 милиарда лева от септември 2020 година
Тази година в бюджета на страната е заложен недостиг от близо 5 милиарда лева и той няма по какъв начин да бъде финансиран без нов дълг, счита Ангелов. По прогнози на финансовото министерство през 2022 и 2023 година предстоят по-големи погашения по държавния дълг в размер на 2.5-3 милиарда лева годишно.
" Следващите държавни управления ще работят в изискванията на дефицити и ще взимат заеми ", твърди и някогашният зам.-министър на финансите Любомир Дацов. По думите му това е съвсем неизбежно, в случай че се проследят стратегиите на партиите, определени да влязат в Народното събрание, които плануват повече обществени разноски, данъчни облекчения, растеж на парите за обучение и защита и т. н.
Според закона за бюджета ограничаването на новия дълг, който изпълнителната власт може да поеме тази година, е 4.5 милиарда лева Дали лимитът ще бъде задоволителен за потребностите на бюджета, доста зависи от развиването на проекта за възобновяване на Европейски Съюз, счита Георги Ангелов. Според него, в случай че проектите на Европейска комисия за старт на разплащанията през есента се осъществят в точния момент, България ще получи задатък от над 10% по проекта (към 13%, бел. ред.), т.е. над 1 милиарда лева Това ще облекчи положението на фискалния запас и може да не се наложи надхвърляне на лимита на новия дълг, което минава през актуализация на бюджета.
И Георги Ангелов, и някогашният зам.-министър на финансите Любомир Дацов считат, че проблем на бюджета сега не са приходите, а разноските. Именно от растежа в разноските с 25% по отношение на първото тримесечие на предходната година се изяснява насъбраният към края на март недостиг от 656 млн. лева
" Приходната част в бюджета се извършва добре. Проблемът, който се заформя с растящия недостиг, не е разследване на несъблюдение на доходи. Бюджетът към март демонстрира положително осъществяване и е малко над данните за предходната година преди рецесията. Данъчната част не е проблем и не е опрощение за това, което се случва в разходната част, където имаме наклонност за увеличение на недостига поради непремерени политически решения ", разяснява Любомир Дацов пред БНР.
И Ангелов, и Дацов са на мнение, че което и държавно управление да поеме властта, то няма по какъв начин овладее заложения недостиг и да го свие доста. " Няма по какъв начин да се понижат нарасналите заплати и пенсии, тъй като това би било самоубийство за всеки политик. По-добре е да се преструктурират финансовите разноски, тъй че да носят по-висока успеваемост ", счита Дацов.
Според Георги Ангелов част от изключителните разноски, свързани с пандемията, ще отпаднат автоматизирано, когато управляващите спрат да затварят обособени бизнеси. Става дума да вземем за пример за схемите " Запази ме ", поддръжката с оборотен капитал и мярката " 60/40 " ( " 80/20 " ).
По-трудно ще бъде орязването на обществените придобивки, като да вземем за пример добавките от 50 лева за пенсионерите. Затова икономистът счита, че за възрастните хора ще е по-малко мъчително, в случай че заплащанията по 50 лева бъдат прекъснати от 1 юли. Тогава следва да влезе в действие нарастването на пенсиите и то отчасти ще компенсира резултата от премахването на добавката. В бюджета обаче пари за пенсионните добавки бяха заложени до края на март. Впоследствие държавното управление на Бойко Борисов отпусна запас и за април, само че средства за идващите месеци не са заложени. Разходът за бюджета единствено по това перо е към 105 млн. лева на месец.
" Аз чакам да има актуализация на бюджета при съставяне на ново държавно управление ", разяснява още Георги Ангелов.
На същата позиция е президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов, който е и ръководител на надзорния съвет на Национален осигурителен институт. В изявление за БНР той съобщи, че бюджетът ще издържи почти до юли.
" С този фонов звук от пандемията, поради който се изисква увеличение на разноските, ще забележим по какъв начин ще излезе салдото. Бюджетът ще издържи до юни - юли и ще би трябвало да бъде преразгледан. Това е една от аргументите да не се отива към нови избори, тъй като, в случай че няма парламент, ще имаме проблем ", сподели Манолов.
И до момента в който дефицитите, задълженията и актуализацията на бюджета са съвсем сигурни събития в дневния ред на бъдещия финансов министър, централен въпрос, на който ще би трябвало да отговори бъдещото ръководство, е дали ще подвига налози.
Темата ще излезе още през есента най-малкото поради решението, което ще би трябвало да се вземе за ставката по Данък добавена стойност.
ГЕРБ предходната година направи поредност от отстъпки, като понижи до 9% Данък добавена стойност за куп артикули и услуги – от ресторантьорството до фитнесите и памперсите. Облекчението обаче е в действие до края на 2021 година и би трябвало да се реши дали ще бъде удължено.
Предстои и тежко решение за новата формула на такса боклук. Тя трябваше да влезе в действие на 1 януари 2022 година, само че в последния миг 44-ото Народно заседание отсрочи мярката най-малко с 1-2 години – до " 1 януари на втората година, последваща публикуването на резултатите от преброяването на популацията през 2021 година ". Очаква се смяната съществено да увеличи размера на таксата за огромна част от жителите.
На този декор на практика необикновено звучат обещанията на множеството от определените в новия парламент партии за данъчни отстъпки. Евентуално въвеждане на необлагаем най-малко да вземем за пример, би коствало на бюджета над 1.5 милиарда лева годишно и не е ясно по какъв начин може да бъде наместено в бюджет със сериозен недостиг.
Според него е доста по-добре емисията дълг да се пусне на пазара от вероятно ново държавно управление, което има небосвод пред себе си, а не от отиващия си кабинет на ГЕРБ. Това може да стане или при започване на лятото, или в ранната есен, по сходство на сполучливата емисия за близо 5 милиарда лева от септември 2020 година
Тази година в бюджета на страната е заложен недостиг от близо 5 милиарда лева и той няма по какъв начин да бъде финансиран без нов дълг, счита Ангелов. По прогнози на финансовото министерство през 2022 и 2023 година предстоят по-големи погашения по държавния дълг в размер на 2.5-3 милиарда лева годишно.
" Следващите държавни управления ще работят в изискванията на дефицити и ще взимат заеми ", твърди и някогашният зам.-министър на финансите Любомир Дацов. По думите му това е съвсем неизбежно, в случай че се проследят стратегиите на партиите, определени да влязат в Народното събрание, които плануват повече обществени разноски, данъчни облекчения, растеж на парите за обучение и защита и т. н.
Според закона за бюджета ограничаването на новия дълг, който изпълнителната власт може да поеме тази година, е 4.5 милиарда лева Дали лимитът ще бъде задоволителен за потребностите на бюджета, доста зависи от развиването на проекта за възобновяване на Европейски Съюз, счита Георги Ангелов. Според него, в случай че проектите на Европейска комисия за старт на разплащанията през есента се осъществят в точния момент, България ще получи задатък от над 10% по проекта (към 13%, бел. ред.), т.е. над 1 милиарда лева Това ще облекчи положението на фискалния запас и може да не се наложи надхвърляне на лимита на новия дълг, което минава през актуализация на бюджета.
И Георги Ангелов, и някогашният зам.-министър на финансите Любомир Дацов считат, че проблем на бюджета сега не са приходите, а разноските. Именно от растежа в разноските с 25% по отношение на първото тримесечие на предходната година се изяснява насъбраният към края на март недостиг от 656 млн. лева
" Приходната част в бюджета се извършва добре. Проблемът, който се заформя с растящия недостиг, не е разследване на несъблюдение на доходи. Бюджетът към март демонстрира положително осъществяване и е малко над данните за предходната година преди рецесията. Данъчната част не е проблем и не е опрощение за това, което се случва в разходната част, където имаме наклонност за увеличение на недостига поради непремерени политически решения ", разяснява Любомир Дацов пред БНР.
И Ангелов, и Дацов са на мнение, че което и държавно управление да поеме властта, то няма по какъв начин овладее заложения недостиг и да го свие доста. " Няма по какъв начин да се понижат нарасналите заплати и пенсии, тъй като това би било самоубийство за всеки политик. По-добре е да се преструктурират финансовите разноски, тъй че да носят по-висока успеваемост ", счита Дацов.
Според Георги Ангелов част от изключителните разноски, свързани с пандемията, ще отпаднат автоматизирано, когато управляващите спрат да затварят обособени бизнеси. Става дума да вземем за пример за схемите " Запази ме ", поддръжката с оборотен капитал и мярката " 60/40 " ( " 80/20 " ).
По-трудно ще бъде орязването на обществените придобивки, като да вземем за пример добавките от 50 лева за пенсионерите. Затова икономистът счита, че за възрастните хора ще е по-малко мъчително, в случай че заплащанията по 50 лева бъдат прекъснати от 1 юли. Тогава следва да влезе в действие нарастването на пенсиите и то отчасти ще компенсира резултата от премахването на добавката. В бюджета обаче пари за пенсионните добавки бяха заложени до края на март. Впоследствие държавното управление на Бойко Борисов отпусна запас и за април, само че средства за идващите месеци не са заложени. Разходът за бюджета единствено по това перо е към 105 млн. лева на месец.
" Аз чакам да има актуализация на бюджета при съставяне на ново държавно управление ", разяснява още Георги Ангелов.
На същата позиция е президентът на КТ " Подкрепа " Димитър Манолов, който е и ръководител на надзорния съвет на Национален осигурителен институт. В изявление за БНР той съобщи, че бюджетът ще издържи почти до юли.
" С този фонов звук от пандемията, поради който се изисква увеличение на разноските, ще забележим по какъв начин ще излезе салдото. Бюджетът ще издържи до юни - юли и ще би трябвало да бъде преразгледан. Това е една от аргументите да не се отива към нови избори, тъй като, в случай че няма парламент, ще имаме проблем ", сподели Манолов.
И до момента в който дефицитите, задълженията и актуализацията на бюджета са съвсем сигурни събития в дневния ред на бъдещия финансов министър, централен въпрос, на който ще би трябвало да отговори бъдещото ръководство, е дали ще подвига налози.
Темата ще излезе още през есента най-малкото поради решението, което ще би трябвало да се вземе за ставката по Данък добавена стойност.
ГЕРБ предходната година направи поредност от отстъпки, като понижи до 9% Данък добавена стойност за куп артикули и услуги – от ресторантьорството до фитнесите и памперсите. Облекчението обаче е в действие до края на 2021 година и би трябвало да се реши дали ще бъде удължено.
Предстои и тежко решение за новата формула на такса боклук. Тя трябваше да влезе в действие на 1 януари 2022 година, само че в последния миг 44-ото Народно заседание отсрочи мярката най-малко с 1-2 години – до " 1 януари на втората година, последваща публикуването на резултатите от преброяването на популацията през 2021 година ". Очаква се смяната съществено да увеличи размера на таксата за огромна част от жителите.
На този декор на практика необикновено звучат обещанията на множеството от определените в новия парламент партии за данъчни отстъпки. Евентуално въвеждане на необлагаем най-малко да вземем за пример, би коствало на бюджета над 1.5 милиарда лева годишно и не е ясно по какъв начин може да бъде наместено в бюджет със сериозен недостиг.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ