Ще дават ли още надежда светещите кули по брега или

Ще дават ли още вяра светещите кули по брега или модерните навигационни технологии ще ги изпратят в историята с тяхната романтика и ще останат единствено туристическа атракция?!

Отговорът е еднопосочен: “Докато има мореплаватели, морските фарове ще продължат да светят ” – това не е единствено уводното начало, а целият смисъл на новоиздадения сборник, отдаден на тях.

Премиерата на книгата “Фаровете и другите средства за навигационно обезпечаване по българското черноморско крайбрежие /1878-2018/ събра цялата морска общественост във Варна и провокира огромен интерес. Нейни създатели са кап. II сан от запаса, морският публицист и глас на най-голямата шипингова компания “Параходство БМФ ” Атанас Панайотов и шефът на Военноморския музей доктор Мариана Кръстева.

“Светещите кули са знаците на човешката цивилизация и би трябвало да има книга за тях, която да оставим на поколенията ”, сподели Ангел Забуртов, генералният шеф на Държавно дружество “Пристанищна инфраструктура ” /ДППИ/, което я издава по негова самодейност. “За моряка фарът е знак за бряг и дом наоколо, той е вярата и спасението му ”, приветства концепцията командирът на Военноморски сили контраадмирал Митко Петев.

В книгата са разказани 10- те фара на Българското Черноморие, които хвърлят светлина на не по-малко от 10 благи във вътрешността в морето, с всички техни елементи, точни координати, история на построяването им от хроники и военни архиви. Включени са и всички светещи и несветещи морски навигационни знаци на брега от българо-румънската до българо-турската граница.

Шабленският фар е емблемата на Северното Черноморие, ситуиран в най-източната точка на родината и както писа в. ”Труд ” пазачите му подвигат постоянно първи в рамките на страната всяка новогодишна наздравица. Авторите на книгата показват 15 юли 1856 година като деня, в който фарът стартира да излъчва светлина за мореплавателите. Но има данни, че на това място е съществувал навигационен ориентир още от края на 18 в. съгласно френския странник Ксавие Омер дьо Ел. Приема се, че 1856 година фарът е бил от осъвременените, а не от новопостроените, показва в проучването си доктор Мариана Кръстева. А за строителите има сведения, въпреки и нищожни, че са от търновското село Балван, отпред с занаятчия Иван Кръстев. Фарът на Шабла излъчва през днешния ден бяла проблясваща светлина на всеки 20 секунди на 17 благи в морето. Истинска екзотика на север са несветещият към този момент навигационен знак на Камен бряг и фарът на нос Калиакра. Той е впечатляващ със мощната си вдаденост в морето и отвесни скали и в книгата е разказан като най-забележителната точка на северното крайбрежие на Черно море.

Първият светлинен сигнал в пристанище Варна е “Червеният фенер ”, както е именуван десетилетия наред. Той е ситуиран при започване на днешния вълнолом и е открит на 15 август 1863 година След построяването на двата вълнолома и повдигането на трите входни фара на варненското пристанище съществуването на “Червения фенер ” е под въпрос и през 1903 година е открит в този момент съществуващият маяк. Тогава е ситуиран барелеф на княз Фердинанд I, по-късно сменен с този на Георги Димитров, който остава до 1994 година Но от Никулден идната година корабите се посрещат от мозаечния лик на Св. Никола.

Ориентир за мореплавателите е и фарът на нос Галата, който по времето на двете Балкански войни е бил обстрелван от турски кораби. Във фонда на Военноморския музей има фотография от визитата на цар Борис III, облечен в бяла морска униформа от 30-те години на XX век, която е оповестена в книгата. Той е посетил през 1921 година и фара на нос Емине. Пристанищният фар на Бургас е разпален през 1899 година, а двата входни – година по-късно. Светлината му е бяла, проблясва на 3 секунди и е забележима на 14 благи в морето.

Последният построен фар по нашето крайбрежие е при нос Екрене /1965-2005/ и е единственият досега, чийто битие е умишлено прекъснато, поради дейни свлачищни процеси, от които се появяват съществени пукнатини по кулата. Ремонтите не могат да спрат продължаващите разрушителни въздействия на природата.

Фалшиви маяци мамят моряци

Има значително подправени псевдофарове, издигнати над частни крепости край морето, показа на премиерата на книгата усещанията си от пътуванията за написването й Атанас Панайтов. Според него притежателите изкарват архитектурни и строителни разрешителни, само че такива маяци хвърлят заблуждаваща светлина за кораби, яхти и риболовен лодки. И са рискови. Необходимо е двете институции, отговарящи за навигационните уреди на брега, да изискат законови промени, с които да се озапти тази мода. В края на 19 в. в Княжество България е имало възбрана да се палят светлини и огньове против по този начин нареченото брегово пиратство. С тях подмамвали кораби и гемии, които се разбивали в огромните скали, с цел да бъдат плячкосвани и ограбвани, даде образец от историята Панайотов.