Ще приземим ли и “Спартан”-ите?
Ще бъде непростимо, в случай че и трите ни военно-транспортни самолета C-27J „ Спартан “ останат на земята. Причината е приключването на контракта за интегрирана логистична поддръжка с италианската компания „ Аления Леонардо “ още на 21 март т.г.
Тревогата е повече от основателна. От Транспортната авиационна група, която е въоръжена с тези съвременни самолети, настояват, че няма действителни стъпки за решаването на въпроса. Притеснителното е, че това е следващият проблем в обезпечаването на военната ни авиация след неуредените, което стана социална загадка, до дъно въпроси с съветските мотори за изтребителите МиГ-29. Нещата за Военновъздушни сили, сякаш не престават да не бъдат успокояващи. От ПГ „ Българска социалистическа партия за България “ питат министъра на защитата Красимир Каракачанов за осъществяването на подписаното съглашение сред държавните управления на България и Полша за обезпечаване на логистична поддръжка за самолетите МиГ-29, съгласно което трябваше да бъдат ремонтирани 6 мотора за потребностите на нашите Военновъздушни сили. Те чакат информация за крайната цена, която Министерството на защитата е платило за ремонта на тези мотори, с какъв брой е продължен ресурсът им и употребяват ли се за потребностите на Военновъздушни сили. Какво става с осъществяването на решението на Народното събрание по Доклада на краткотрайната комисия, която проучваше процедурата по избора на нов вид военен аероплан за българските Военновъздушни сили, питат министъра на защитата депутати от ПГ на ГЕРБ.
Но да се върнем на „ Спартан “-ите. Те налетяха към този момент 10-годишна история у нас, което бе тържествено маркирано в Централния боен клуб. Сега военнослужещите се питат дали ще има още полети или и тези самолети ще бъдат приземени. Тогава ще спре своевременното и то по всяка част от денонощието превозване на донори за чакащи избавление хора. В българската биография на италианските самолети са записани полети в зони с висок риск до Ирак, Афганистан, Мали, Судан и Либия. Успешно е присъединяване в авиошоута в Турция, Чехия, Сърбия, Унгария и България. За потребностите на трите типа въоръжени сили са осъществени над 27 870 парашутни скока. Както настояват водачите, в случай че не бяхме с лимитирани запаси, щяхме да сме един гърди пред сътрудниците си от другите натовски армии.
Първият, само че изминал преди преди повече от половин година контракт, е обезпечил 200 летателни часа и 200 кацания за всеки аероплан, т.е. 600 часа и кацания за цялата флотилия. Той включва зареждане с аварийни елементи и консумативи, осъществяване на курсове за образование, осъществяване на планови тематични инспекции и други. Липсата на действителни стъпки за подписването на втори контракт се отразява изключитело отрицателно върху поддържането на летателната годост на самолетите, воденето на ритмична бойна подготовка, както и върху носенето на дежурство за аварийно-спасителни обезпечавания. Нека не забравяме, че този аероплан не се употребява единствено за потребностите на армията, само че и за редица ведомства, като вътрешното и здравното. Той прави в това число и така наречен специфични представителни полети.
Надеждите са разсъдъкът да спечелва. Да останат без държавна поддръжка тези, които настояват, че „ Спартан “-ите не генерират бойни качества. Пилотите са прави, като акцентират, че техните машини са най-дългата ръка на Въоръжените ни сили и основа за създаване на техните качества. И още нещо доста значимо – спасяването на самолета избавя и персоналния състав, който е с извънредно висока професионална подготовка. Стигнал е до там, че сертифицира екипажи от други натовски армии. Всичко, което вършат, е с една цел – да служат на обществото и армията. И не заслужават отрицателните страсти, подбудени от проблеми, които не зависят от тях.
В работа на обществото
От август 2008 година до през днешния ден със “Спартан ” са изпълнени 35 задания за потребностите на Министерството на здравеопазването в страната чужбина. През последните 6-7 години са изпълнени над 30 задания за потребностите на държавното и военното управление. На 7 септември 2009 година са превозени телата на починали наши сънародници в Охридското езеро. На 14 и 15 септември 2010 година са евакуирани от Аденския залив 15 български моряци, пленени от пирати. През 2011 година от Судан са върнати трима български водачи, работещи за Организация на обединените нации, чийто хеликоптер бе похитен. Същата година са избавени българи в Либия, транспортиарни са и тежко потърпевши при атентата в Сарафово. Списъкът е дълъг. Той обаче може да бъде удължен единствено, в случай че страната обезпечи поддръжката на “Спартан ”-ите.
Тревогата е повече от основателна. От Транспортната авиационна група, която е въоръжена с тези съвременни самолети, настояват, че няма действителни стъпки за решаването на въпроса. Притеснителното е, че това е следващият проблем в обезпечаването на военната ни авиация след неуредените, което стана социална загадка, до дъно въпроси с съветските мотори за изтребителите МиГ-29. Нещата за Военновъздушни сили, сякаш не престават да не бъдат успокояващи. От ПГ „ Българска социалистическа партия за България “ питат министъра на защитата Красимир Каракачанов за осъществяването на подписаното съглашение сред държавните управления на България и Полша за обезпечаване на логистична поддръжка за самолетите МиГ-29, съгласно което трябваше да бъдат ремонтирани 6 мотора за потребностите на нашите Военновъздушни сили. Те чакат информация за крайната цена, която Министерството на защитата е платило за ремонта на тези мотори, с какъв брой е продължен ресурсът им и употребяват ли се за потребностите на Военновъздушни сили. Какво става с осъществяването на решението на Народното събрание по Доклада на краткотрайната комисия, която проучваше процедурата по избора на нов вид военен аероплан за българските Военновъздушни сили, питат министъра на защитата депутати от ПГ на ГЕРБ.
Но да се върнем на „ Спартан “-ите. Те налетяха към този момент 10-годишна история у нас, което бе тържествено маркирано в Централния боен клуб. Сега военнослужещите се питат дали ще има още полети или и тези самолети ще бъдат приземени. Тогава ще спре своевременното и то по всяка част от денонощието превозване на донори за чакащи избавление хора. В българската биография на италианските самолети са записани полети в зони с висок риск до Ирак, Афганистан, Мали, Судан и Либия. Успешно е присъединяване в авиошоута в Турция, Чехия, Сърбия, Унгария и България. За потребностите на трите типа въоръжени сили са осъществени над 27 870 парашутни скока. Както настояват водачите, в случай че не бяхме с лимитирани запаси, щяхме да сме един гърди пред сътрудниците си от другите натовски армии.
Първият, само че изминал преди преди повече от половин година контракт, е обезпечил 200 летателни часа и 200 кацания за всеки аероплан, т.е. 600 часа и кацания за цялата флотилия. Той включва зареждане с аварийни елементи и консумативи, осъществяване на курсове за образование, осъществяване на планови тематични инспекции и други. Липсата на действителни стъпки за подписването на втори контракт се отразява изключитело отрицателно върху поддържането на летателната годост на самолетите, воденето на ритмична бойна подготовка, както и върху носенето на дежурство за аварийно-спасителни обезпечавания. Нека не забравяме, че този аероплан не се употребява единствено за потребностите на армията, само че и за редица ведомства, като вътрешното и здравното. Той прави в това число и така наречен специфични представителни полети.
Надеждите са разсъдъкът да спечелва. Да останат без държавна поддръжка тези, които настояват, че „ Спартан “-ите не генерират бойни качества. Пилотите са прави, като акцентират, че техните машини са най-дългата ръка на Въоръжените ни сили и основа за създаване на техните качества. И още нещо доста значимо – спасяването на самолета избавя и персоналния състав, който е с извънредно висока професионална подготовка. Стигнал е до там, че сертифицира екипажи от други натовски армии. Всичко, което вършат, е с една цел – да служат на обществото и армията. И не заслужават отрицателните страсти, подбудени от проблеми, които не зависят от тях.
В работа на обществото
От август 2008 година до през днешния ден със “Спартан ” са изпълнени 35 задания за потребностите на Министерството на здравеопазването в страната чужбина. През последните 6-7 години са изпълнени над 30 задания за потребностите на държавното и военното управление. На 7 септември 2009 година са превозени телата на починали наши сънародници в Охридското езеро. На 14 и 15 септември 2010 година са евакуирани от Аденския залив 15 български моряци, пленени от пирати. През 2011 година от Судан са върнати трима български водачи, работещи за Организация на обединените нации, чийто хеликоптер бе похитен. Същата година са избавени българи в Либия, транспортиарни са и тежко потърпевши при атентата в Сарафово. Списъкът е дълъг. Той обаче може да бъде удължен единствено, в случай че страната обезпечи поддръжката на “Спартан ”-ите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ