Скъпа, когато сутрин никой не те буди и вечер никой не те чака – самота или свобода е това?
Щастлива ли си, че си сама, само че все пак от време на време се чувстваш самотна? Да бъдеш необвързана има своите плюсове и минуси. Много от нас необвързаните в действителност се радват на свободата и независимостта си. Но това не значи, че не усещаме понякога да се прокрадва малко самотност. Самота, която ни кара да се замислим в действителност ли имаме потребност единствено и само от себе си? И по кое време ще настъпи и нашия миг на благополучие? Кога най-сетне ще ни открие любовта? Онази споделена и красива обич.
Ето някои от аргументите в случай че сте щастливо необвързани, само че от време на време се чувствате самотни
Да се усещаме самотни от време на време е изцяло човешко и обикновено
На пръв взор това не звучи много успокояващо или като отговор, който търсим и желаеме да чуем. Но в действителност признаването, че до известна степен самотата е универсално положение, което всички ще изпитваме от време на време, може да предложи комфорт. На всички нас постоянно ни се случва да се усещаме по този начин понякога, даже и на тези, които са във връзка и имат човек до себе си.
Самотата е част от възходите и паденията на живота и човешкия опит. И е изцяло обикновено да се усещаме самотни. Човек е организиран по този начин, че да желае да показа живота си с някого.
Обществото крещи, че има нещо неправилно в теб
Общественото мнение е това, което може да те убие, само че единствено и само в случай че му позволиш. Излишно е да споделяме какъв брой безпощадни могат да бъдат хората от време на време и даже без да го осъзнават. И по този начин в случай че допуснем те могат да ни внушат, че самотните дами са по-малко стойностни от останалите. Сякаш има нещо неправилно в тях.
Но в действителност това да имаш, че в никакъв случай няма да се чувстваш самотна. Дори връзките ви могат да се усложнят, когато се почувстваш по този начин и си във връзка.
Защото хората са основани да бъдат обществени същества
По създание в основата си ние сме твърдо свързани.
И това предпочитание за споделеност и за връзка е толкоз мощно, че самотата е същинска болежка. От еволюционна позиция страхът от занемаряване е същинска опасност за човешкото оцеляване. Заложено е у дамата да желае да има сътрудник и. И тъкмо поради това, нежния пол изживява по-трудно раздялата и самотата.
Защото чувстваш, че нещо към момента липсва в живота ти
Както към този момент загатнах, обществото допуска, че отговорите на това, което ни липсва, се крият в различен човек, само че това не е правилно. Но заради това не можете да не се чудите дали различен човек ще запълни празнотата. Можем автоматизирано да се запитаме дали сътрудникът би ни предиздвикал да се почувстваме по-добре, да вземем за пример, когато се усещаме самотни. Но това е самостоятелно при всеки.
Защото на някакво равнище се тревожиш, че нещо не е наред с теб
В основата си самотата е доста повече от това да си самичък. Всъщност става дума за това да се чувстваш свестен, обвързван и в действителност забелязан от другите. И когато дълго време си сама и нямаш никого до себе си, тогава започваш да се замисляш какво не е наред с теб. Дали не държанието ти и така нататък И това постоянно води до жестоки подозрения у самите нас, както и до намаление на самочувствието.
Вижте още⤵️
