Пеканов: България трябва по-активно да участва в търсенето на общи отговори на различните кризи
Щастлив съм, че в границите на събитие, проведено от ПанЕвропа България и Фондация “Конрад Аденауер ” - бюро София, в съдействие с сътрудниците от Швеция и представителството на Европейска комисия, имах опция да се обърна към гостите и да споделя своята позиция по значими за бъдещето на Европа тематики.
България към този момент 15 години е член на Европейски Съюз и би трябвало по-активно да взе участие в търсенето на общи отговори на другите рецесии. В последните години неведнъж бяхме принудени да действаме бързо и изключително. Общността изисква общи решения, съгласуваност, постоянно имаме проблеми между тях, постановат се взаимни отстъпки и съдействие. Поради тази причина не трябва да позволяваме дейности, които да повреждат работата и разпоредбите, по които действа Единният пазар.
Това може да се подсигурява единствено с единни решения, каквито да вземем за пример бяха подхванати по време на пандемията. За страдание, същото не може да се каже за реакцията по време на енергийната рецесия. Отделни страни-членки прибегнаха до огромни намеси, едностранно и без да се намерения за страничните резултати от обезпечената поддръжка. С сходни дейности рискът от разделяне на Общността набъбна, а тъкмо това не трябва да позволяваме.
Тази година честваме 30 години и от основаването на единния пазар, донесъл огромни стопански изгоди и преимущества за всички страни-членки. Отделни, некоординирани решения на дадени страни членки, рискуват да го фрагментират и раздерат.
Общият пазар е под опасността и от външни решения, като огромния стимулативен пакет Inflation Reduction Act. Макар да е в вярна посока и да подсигурява вложения в чисто произвеждане и зелени, новаторски технологии, някои детайли от него будят терзания и на тях ще би трябвало да търсим общ европейски отговор в идващите месеци. Трябва да останем мощни и решителни в единния ни метод към всички провокации, даже когато това визира и връзките ни с някои от нашите най-близки сътрудници. Европейски Съюз поддържа и пази равните условия пред всички пазарни участници, тъй като ограничението им ще значи обедняване и загуба на благоприятни условия за нашите жители, бизнес и стопански системи.
Изминаха 30 години и от Договора от Маастрихт, а моментът да приказваме за промени на Пакта за непоклатимост и напредък назря, тъй че да го прекроим съгласно новите провокации. Споделих с гостите на събитието, че намирам предлагането на Европейска комисия от ноември за опция в тази посока.
Нужен е обединен метод и към подобряването на нашите нови механизми като NextGenerationEU. Важен принос в тази посока имат испанското и португалско оферти за пригаждане на Механизма за възобновяване и резистентност по отношение на държавната поддръжка и удължаването на времето за осъществяване на вложенията.
Единният метод значи и поемането на задължения от страна на държавните управления, като да вземем за пример върховенството на закона. Гарантирах, че ние заставаме твърдо зад този основополагащ принцип и имам вяра, че България върви в вярната посока през последните две години. Редица законодателни начинания са заложени в Националния проект за възобновяване и резистентност, бяха направени от министър Крум Зарков и са импортирани от служебното държавно управление в Народното събрание. Иска ми се депутатите да проявят политическа храброст и да ги одобряват, като по този метод ще отправим и значим сигнал, че България е подготвена за Шенгенското пространство.
От своя страна други задължения будят терзания и са сложни за приемане, тъй като засягат решения, на които се гледа като на опасност за националния суверенитет и за виталния стандарт на хората, чиито спомен от деиндустриализацията на България през 90-те години е още свеж.
В умозаключение припомних, че най-старата централна банка в света е шведската Riksbank, основана през 1668 година, 355 години от основаването й. Институциите и нашите общи механизми за решение на проблемите се градят постепенно и с самообладание. Ако го вършат сполучливо, с времето те построяват надеждност и доверие в тях.. И както знаем от огромния шведски макроикономист Ларс Свенсон, надеждността и доверието са тези качества, които вършат политиките и намесите на институциите ефикасни и ги трансформират в същински инструмент за реализиране на общите цели – благоденствие на жителите ни, непоклатимост и стопански напредък.
България към този момент 15 години е член на Европейски Съюз и би трябвало по-активно да взе участие в търсенето на общи отговори на другите рецесии. В последните години неведнъж бяхме принудени да действаме бързо и изключително. Общността изисква общи решения, съгласуваност, постоянно имаме проблеми между тях, постановат се взаимни отстъпки и съдействие. Поради тази причина не трябва да позволяваме дейности, които да повреждат работата и разпоредбите, по които действа Единният пазар.
Това може да се подсигурява единствено с единни решения, каквито да вземем за пример бяха подхванати по време на пандемията. За страдание, същото не може да се каже за реакцията по време на енергийната рецесия. Отделни страни-членки прибегнаха до огромни намеси, едностранно и без да се намерения за страничните резултати от обезпечената поддръжка. С сходни дейности рискът от разделяне на Общността набъбна, а тъкмо това не трябва да позволяваме.
Тази година честваме 30 години и от основаването на единния пазар, донесъл огромни стопански изгоди и преимущества за всички страни-членки. Отделни, некоординирани решения на дадени страни членки, рискуват да го фрагментират и раздерат.
Общият пазар е под опасността и от външни решения, като огромния стимулативен пакет Inflation Reduction Act. Макар да е в вярна посока и да подсигурява вложения в чисто произвеждане и зелени, новаторски технологии, някои детайли от него будят терзания и на тях ще би трябвало да търсим общ европейски отговор в идващите месеци. Трябва да останем мощни и решителни в единния ни метод към всички провокации, даже когато това визира и връзките ни с някои от нашите най-близки сътрудници. Европейски Съюз поддържа и пази равните условия пред всички пазарни участници, тъй като ограничението им ще значи обедняване и загуба на благоприятни условия за нашите жители, бизнес и стопански системи.
Изминаха 30 години и от Договора от Маастрихт, а моментът да приказваме за промени на Пакта за непоклатимост и напредък назря, тъй че да го прекроим съгласно новите провокации. Споделих с гостите на събитието, че намирам предлагането на Европейска комисия от ноември за опция в тази посока.
Нужен е обединен метод и към подобряването на нашите нови механизми като NextGenerationEU. Важен принос в тази посока имат испанското и португалско оферти за пригаждане на Механизма за възобновяване и резистентност по отношение на държавната поддръжка и удължаването на времето за осъществяване на вложенията.
Единният метод значи и поемането на задължения от страна на държавните управления, като да вземем за пример върховенството на закона. Гарантирах, че ние заставаме твърдо зад този основополагащ принцип и имам вяра, че България върви в вярната посока през последните две години. Редица законодателни начинания са заложени в Националния проект за възобновяване и резистентност, бяха направени от министър Крум Зарков и са импортирани от служебното държавно управление в Народното събрание. Иска ми се депутатите да проявят политическа храброст и да ги одобряват, като по този метод ще отправим и значим сигнал, че България е подготвена за Шенгенското пространство.
От своя страна други задължения будят терзания и са сложни за приемане, тъй като засягат решения, на които се гледа като на опасност за националния суверенитет и за виталния стандарт на хората, чиито спомен от деиндустриализацията на България през 90-те години е още свеж.
В умозаключение припомних, че най-старата централна банка в света е шведската Riksbank, основана през 1668 година, 355 години от основаването й. Институциите и нашите общи механизми за решение на проблемите се градят постепенно и с самообладание. Ако го вършат сполучливо, с времето те построяват надеждност и доверие в тях.. И както знаем от огромния шведски макроикономист Ларс Свенсон, надеждността и доверието са тези качества, които вършат политиките и намесите на институциите ефикасни и ги трансформират в същински инструмент за реализиране на общите цели – благоденствие на жителите ни, непоклатимост и стопански напредък.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ