Щъркелът е добре позната птица у нас, която свързваме с

Щъркелът е добре позната птица у нас, която свързваме с идването на пролетта. Появата на изящните птици се посреща с екстаз от хората, а във фолклора и вярванията дългокракото пернато е натоварено единствено с позитивни асоциации. Най-вероятно това напълно позитивно и приятелско отношение се дължи на обстоятелството, че ние познаваме Белия щъркел, който стига в миграцията до нас. Познати са обаче и други типове като да вземем за пример огромния представител на фамилията - Марабу, който не е толкоз прелъстителен като белия си другар.

Какво съставлява щъркелът Марабу?

Щъркелът Марабу с латинско наименование Leptoptilos е едра птица от фамилията на Щъркеловите. Наименованието идва от явански, тези птици са много огромни по мярка. Надминават 150 сантиметра на височина, а тежестта им може да надвиши 5 кг. Дължината им също е впечатляваща, към 70 сантиметра.

Половият диморфизъм съществува при тях и се показва в размера, женските са по-дребни. Видът е прочут с обстоятелството, че има максимален обсег на крилете от всички птици, въпреки че някои орнитолози им отреждат второто място, след странстващия албатрос. Все отново размахът над 4 метра прави Марабу една от най-големите летящи птици в света.

Птицата има и дълъг клюн, стигаш от 26 до 35 сантиметра. Може да се каже, че това е грозникът измежду фамилията на Щъркеловите. Главата на птицата е лишена от перушина и е нещо като проекция на дългата шия, а опашката, гърбът и крилата са обагрени в черно или мрачно сиво.

Целият им тип прилича плешив, изкривен човек, поради което назовават типа и Гробаря. Може да се срещне и прозвището Адютанта поради походката, наподобяваща боен.

Щъркелът Марабу е хищна птица. Тя се храни сходно на останалите от типа с дребни земноводни и инсекти, само че неприятният миг при нея е, че обича да се навърта и край мърша, която най-често се оказва главен източник на храна за Марабуто.

Впечатляващата на тип птица населява саваните на юг от Сахарската пустиня. Често може да бъде видяна покрай местообитанията на хората, както във влажни, по този начин и в сухи региони, най-често, където има сметища. За природата птицата е потребна, тъй като е един от естествените чистачи.