Шойгу, генерал Суровикин и Пригожин са главните кандидати за бъдещ

Шойгу, военачалник Суровикин и Пригожин са основните претенденти за предстоящ „ Нюрнберг “

Русия още доста дълго ще носи клеймо за закононарушенията, а ние ще би трябвало да живеем с това, споделя известният историк и откривател

Интервю на Владимир Роменски, The Insider Live

- Да стартираме с въпроса: опасяват ли се от протест против Кремъл руснаците? И готово ли е нашето общество за гражданска война „ изпод “?

- Мисля, че не, по разнообразни аргументи, само че главно поради остарялата максима „ съветският протест е неправилен и безмилостен “, този боязън съществува изцяло естествено.
Защото ние имаме историческа традиция, мемоари за времената на Емелян Пугачов, Стенка Разин, Гражданската война. И това, несъмнено, през последните десетилетия умишлено се натрапва.
„ Само война да няма “, само че „ война “ не значи война с друга страна. Идеята за това, че съветският народ в случай че грабне вилите и тоягите, ще съсипе всичко е доста мощна.
Разбира се, аргументи за това има, само че и демонстрира обезверение, че съществуват някакви естествени, рационални сили в Русия.

- В каква степен всеки протест, бунт, уронва репутацията на господаря? Как са реагирали управниците на Русия в другите столетия?

- Бих желала да ви отговоря, както се написа доста във връзка метежа на Пригожин, че това унищожава репутацията и по този начин нататък. Но доста постоянно се случва противоположното, тези, които са се колебаели, се сплотяват към властта. Защото се опасяват от тези, които ще я сменят. Спомнете си фрагментите от улиците, хората, които приветстваха и прегръщаха „ вагнеровци “.
Но протестът, протестът постоянно е опасност. Според мен всеки деспот си мисли от самото начало: „ Какви са тия хора към мен? Кой от тях ще ме съобщи? “.
Съдейки по това, което в този момент приказват и пишат за Путин, той е доста уплашен.
И, несъмнено, постоянно се опасяват от военните, те са тези, след които може да тръгне армията.
Ясно е към този момент, че Пригожин не е бунтар-единак. Зад него я стоял някой.

- Знам, че постоянно ви питат за бъдещето, а Вие нормално отговаряте, че не сте футуролог, а историк. Но въпреки всичко ще Ви попитам: кой с изключение на Путин ще остане в учебника по история, от който ще учат внуците ми?

- В учебниците по история попадат разнообразни хора, освен тези, които биват превъзнасяни.
Мисля, че Шойгу, той е от тези, които са организирали всичко. Генерал Суровикин, за него има към този момент събрани задоволително материали за Буча, Ирпен. Той е един от основните претенденти за предстоящ „ Нюрнберг “.
Пригожин също се записа в този лист, даже и без протеста, за него, за ЧВК „ Вагнер “ за това, което те правят доста ще се приказва и написа, за жалост.

- Как можеш да запазиш престижа си след подобен бунт? Ето Путин преди си седеше в тайните резиденции с бомбоубежищата, а в този момент обикаля, снима се с хората…тръгна измежду народа…

-Ами той би трябвало да покаже, че това е било някаква акция на маргинали, дребна групичка, а не същинският народ. А същинският народ обича и цени Путин. Това е пределно явен пропагандистки ход.
Естествено, неговото пренебрежение към народа и това, че гледа на нас като на говеда, не се е трансформирало.
Но би трябвало да се показва, че болшинството е „ за президента “.
Нормалните управници си вършат заключения от протестите. Ето, Екатерина II след Пугачов: него го екзекутират, само че по-късно стартира серия промени. Разбира се, не анулира крепостното право, само че трансформира доста неща.
Дали Владимир Владимирович е кадърен на такова нещо или е кадърен единствено да се прегръща демонстративно с народа – опасявам се, че второто.
И несъмнено, чистки. Защо Сталин е правел чистки в обкръжението си? Защото тези, които са паралелно с царя, получават доста огромна власт и в последна сметка стават, или стартират да се усещат, самостоятелни.
И тогава би трябвало да ги премахнеш и да намериш нови, които напълно ще зависят от волята на господаря. После и тях би трябвало да премахнеш. През цялото време би трябвало да правиш такава „ кървава ротация “.

- Историческият опит на нашия народ ни е научил, че след диктатора идва по-мек и демократичен властник. Как мислите, ще има ли скоро нов ХХ конгрес, ще развенчаваме ли култа към личността на Путин?

-Да, несъмнено. Но въпросът е какъв брой надалеч ще стигне това развенчаване.
Обикновено, когато диктаторът почине или го смъкват – няма значение – и диктатурата свърши идва някой от близкото му обграждане, който смекчава режима. Забележете, не го сменя, смекчава го!
И най-интересното стартира по-късно: всичко си остава както си е било. И спецслужбите са на власт и всичко си е както преди.
После ще се появят някакви партии, на които ще дадат правото да приказват, всякакви публични организации. И те ще се „ ядат “ между тях, както става в този момент в опозицията, ще се упрекват един различен. А ние ще чакаме да строим всички дружно, извинете ме за високопарния израз, нова Русия.
Така че, ще има някакво наказание, просто тъй като тези към него ще търсят да смекчат обстановката си, някак си да скочат от влака…Не е толкоз елементарно.
Но това е техен проблем, ние имаме други проблеми.

- А по какъв начин се случва менталната промяна на общество, което години наред е съществувало в една историческа парадигма? В някакъв миг хората ще би трябвало да осъзнаят, че са подкрепяли ужасно зло. Как може да се случи този поврат и какъв брой време е нужно за това?

-Формално, не чак толкоз доста. През цялото време слушам да споделят: „ Само да завземем Останкино (преносно – малкия екран, машината за пропаганда-бел. ред.) и всичко ще тръгне по друг метод “.
Разбира се, формалната линия ще се промени, неотложно един куп народ ще се престрои – публицисти, стратегиите в учебно заведение, всичко, всичко.
Въпросът е, какъв брой бързо могат да се случат вътрешните промени. Мен доста мощно ме вълнува този въпрос. Аз разбирам, че в Германия са ги принудили да се разкайват от първия ден, а същински те са почувствали смяна в края на 60-те, началото на 70-те години.
Има една разлика, обаче, която също би трябвало да бъде забелязана и разбрана.
В Германска демократична република имаше друга идея: ние тук сме санкционирали всички фашисти, а в Западна Германия фашистите си процъфтяват.
Е, в Германска демократична република също публично се отричаха от фашизма, само че те бяха представяни като страната на победилите антифашисти: сиреч, край, ние нямаме към този момент никакво отношение към фашизма. И там денацификация, както във Федерална Република Германия не се е провеждала.
И мисля, че това, че в този момент неофашизма, крайните националистически течения са най-силно проявени в Източна Германия е обвързвано с това, че в руско време в Германска демократична република действително не се е провеждала денацификация.
А Западна Германия мина доста комплициран път. Отначало официално смирение, по-късно мисълта, че към този момент всички са осъдени, дайте да забравим, дайте да заживеем умерено. И по-късно, през 60-те те последователно стигат до осмислянето на това, което е било.
Не ми харесва мисълта, че ще са ни нужни цели генерации, само че не виждам други образци. Просто не е допустимо на всички внезапно да им се отворят очите.
Русия към този момент е в посттравматичен стрес, а и следва още по-сериозен, който ще бъде друг за всеки човек. За всеки, който се върне от войната, без значение какво е правил там. Даже да са седели в обоза, всички ще имат посттравматичен стрес. Роднините на убитите, хората, които не имат вяра в това, което се случва…
Изключително комплициран въпрос е, по какъв начин ще се работи с този стрес. И аз доста се опасявам, че вместо това, ще има: „ ура, ето, казахме цялата истина, а който не я е схванал, е изменник “. Тоест, просто ще сменим полюса „ ние сме положителните, вие сте неприятните “. А ще са нужни големи вътрешни промени.

- Колко съответни са съгласно вас непрекъснатите съпоставения с фашистка Германия и това, че ще са ни нужни десетилетия да се „ отмием “? Или и ние, като германците, ще се срамим да признаем от каква народност сме?

-Да, несъмнено.
Друг въпрос е, че „ всички руснаци са кървави убийци и плебеи “ също е като цяло фашистка концепция. Защото допуска предаването на нравствени или безнравствени качества по биологичен път и допускат концепцията за групова виновност на целия народ.
Ясперс е споделил, че такива разсъждения унижават достолепието на обособената персона и целия народ също. Както и тези, които го настояват.
Но абсолютно, за доста дълго време върху Русия ще лежи това клеймо. И ние ще би трябвало да живеем с него и някак да дефинира равнището на отговорност на всеки от нас.

- Още преди метежа на Пригожин се заприказва за революция. Споменават се Руският доброволчески корпус, легионът „ Свободна Русия “, които работят в Брянска и Белгородска области. Вие виждате ли предпоставки за революция в Русия?

-Работата не е единствено в доброволческия корпус. Попдаплавт се военкомати. Да си спомним „ Приморските партизани “, „ Далекоизточните партизани “. Още преди много доста години те атакуваха полицията, други обекти.
Но за революция в огромен мащаб е нужна войска. Две армии, които да водят тази война.
Ето това го няма – къде е тази антипутинска войска.
А някакви обособени терористични акции, вероятно ще има, те ще порастват. Защото колкото по-малко способи за митинг ни оставят — а нас ни лишават от всички — толкоз повече хора ще подхващат обречени способи за битка.
Така че, аз виждам по-скоро вероятност за тероризъм, в сравнение с за революция.