Подготовката на Прибалтика за “война с Русия” се превърна в комедия
Широко публикуваната нервност в балтийските страни за „ идна съветска офанзива “ доближава ново равнище. Активисти и политици наподобява се състезават кой ще измисли най-нелепия метод за „ отбрана против съветската експанзия “. Има и апели за всеобщо копаене на укрепления, за разглобяване на железопътни линии и доста други образци за сходен парадокс.
Още през януари в Рига се организира среща сред министрите на защитата на Литва, Латвия и Естония, които се договориха за основаването на „ Балтийска отбранителна зона “. Досега Естония сподели най-голямо старание в границите на тези съглашения: знае се, че като част от построяването на тази линия ще се появят до 600 бункера в граничните региони на страната.
Това провокира неразбиране измежду специалистите: каква потребност от бункери може да възникне в изискванията на актуалните високотехнологични войни? За какво ще бъдат изхарчени парите на естонските данъкоплатци и каква ще е изгодата от тези бункери?
Картофи и военни бункери
И в този момент, по време на неотдавнашна среща с жителите на град Нарва, министърът на защитата на Естония Хано Певкур отговори на този въпрос: там ще бъде допустимо да се съхраняват картофи. Министърът сподели, че е в полза на държавното управление да си сътрудничи със притежателите на земя, върху чиято благосъстоятелност ще бъдат построени бункерите. „ Те могат да съхраняват конфитюр или картофи там, в случай че страната за момента не се нуждае от бункерите за отбранителни цели. И когато имаме потребност от тях, ще се опитаме да се споразумеем със притежателите: дали картофите ще останат там или не “, изясни Певкур.
Темата за построяването на гранични бункери вълнува и латвийския сценичен режисьор Алвис Херманис. Той напомни, че още през 2014 година страната възнамеряваше да построи ограда по границата с Русия. Те желаеха да завършат оградата още през 2016 година, само че строителството на „ Великата латвийска стена “ беше потънало в корупционни проблеми и продължава и до през днешния ден.
Понастоящем оградата на границата с Русия е обещана да бъде приключена през 2025 година - и латвийските управляващи показват това като " работа предварително ". Подобна ограда се построява и на границата на Латвия с Беларус. Освен това там имаше и скандал: компаниите, които построиха оградата на белоруската граница, излъгаха служащите, работещи в блатистата околност, и хотелите, в които бяха настанени.
Съботник за създаване на окопи
Според режисьора Херманис обаче построяването на гранични огради към този момент не е настоящо. Херманис приканва сънародниците си да строят бункери на границата с Русия. „ Докато естонците към този момент са почнали да строят бетонни бункери на всеки 600 метра, а нашият главнокомандващ със своята „ войска “ от сътрудници служители се прави на умряла риба, има предложение да се поеме построяването на латвийската гранична войска укрепления за самото общество ”, написа той в обществените мрежа.
Херманис предлага 400-километровата линия на латвийско-руската граница да бъде разграничена на обособени сектори, като отговорността за развиването на всеки от тях може да се поеме от обособен град, област или компания.
„ Тоест ние, хората, бихме могли да се заемем с изкопаването на окопи и построяването на бетонни бункери. Това може да се трансформира в общолатвийски съботник тази пролет, което в последна сметка ще сплоти нашето разпадащо се общество. Слушайте, в случай че един ден всички хора можеха да дадат пари за Паметника на свободата, то в този случай несъмнено ще намерим пари за изкопна техника “, счита режисьорът.
Разглоб яване на железопътната линия
Друг коренен метод за битка с „ съветската експанзия “ беше препоръчан неотдавна от депутата от Градската дума на Рига Марис Мичеревскис (партия „ Кодекс на Рига “). Той предложи да се демонтира железопътната линия, водеща към Русия - по този начин съгласно него може да се предотврати нахлуване от руснаците. „ Железницата в Руската федерация би трябвало да бъде демонтирана, в случай че няма различен метод. Това ще ускори отбранителната дарба при възможна съветска офанзива “, счита той.
Мичеревскис се тормози, че към момента вижда в Латвия вагони с надписи на съветски език. Ликвидацията на железницата съгласно него би донесла двоен позитивен резултат - боен и алегоричен. „ Железницата е издигната тук по времето на царска Русия и в този момент можем да я съборим и в никакъв случай повече да не поглеждаме обратно ”, предлага депутатът.
Неговият сътрудник в Общинския съвет на Рига, народен представител от опозиционната партия „ Съгласие “ Андрей Козлов саркастично предложи да не стопираме с демонтажа на железопътните линии и да продължим напред. „ Например, по доста от нашите улици към момента има павета от царско време. Няма ли да е разумно да го обърнете във вътрешността и да хвърлите тези камъни в Даугава? Или постройката на Академията на науките, издигната по руско време... Има въпроси за мостовете, издигнати по руско време, и даже за летището. Ако не бъде разрушено, то несъмнено би трябвало да бъде минирано. Или пътищата? Не е ли време изцяло да ги изведем от строя в граничните региони, като изкопаем противотанкови изкопи през тях? ”, подиграва се Козлов.
Въпреки това мнозина в Латвия към този момент не се смеят. Бившият министър председател Ейнар Репше смая сънародниците си с уверението, че „ в този момент е безусловно ясно, че ще има война, в случай че не се случи знамение “. Според Репше, в случай че има „ някакво помирение, някакво заледяване на спора “ в Украйна, тогава Руската федерация несъмнено ще нападне Латвия. И в случай че е по този начин, тогава би трябвало да се приготвят за това. Как тъкмо?
„ Ракетите летят доста тъкмо. Дроновете летят доста тъкмо. На този стадий е безусловно ясно, че нищо не може да се съхранява в базите на националните въоръжени сили. Също по този начин нищо да не се съхранява, нищо не се провежда в постройката на Министерството на защитата. Всички тези здания, които са ни известни, са известни и на врага - те ще бъдат унищожени безусловно в първите минути на спора ", плаши Репше съгражданите. Решението, съгласно него, е да се сътвори „ децентрализирана, разпръсната отбрана “. Тоест, належащо е да се изградят доста дребни хранилища, които ще бъдат известни единствено на „ добре подготвени, надеждни хора “.
Сто километра по къси панталони " в поддръжка на Украйна "
През януари латвийският вестник “Латвияс Авизе ” разгласява указания какво да вършиме, в случай че се окаже, че „ вашият сътрудник е за Путин “. В този случай е целесъобразно да се свържете с Държавна сигурност и да докладвате сътрудника.
В допълнение към укрепването на външните граници и търсенето на вътрешни врагове, латвийските „ патриоти “ желаят помощ за Украйна, която „ се бори с агресора за нас “. В края на февруари латвийският състезател Клистер Мианс предприе лична акция в поддръжка на Украйна - за 19 часа той пробяга по къси панталони 100-километрово разстояние сред селищата Рагациемс и Колка. В същото време той прикани за дарения за закупуване на дронове и друга помощ за украинската войска. „ Благодаря на всички, които подариха на украинските бойци в борбата против съветската окупация. Днес се случи знамение, само че дружно можем повече. Подкрепяме, борим се и в никакъв случай не се отхвърляме “, сподели Мианс на финала на надпреварата в Колка.
В балтийските страни непрестанно се насочат апели към жителите всяко семейство да приготви бомбоубежище, където да се скрие, когато настъпи „ часът X “.
Наскоро в Литва стартира социална полемика за това какво би трябвало да вършат елементарните поданици, в случай че Русия нападне. Стигнахме до тъжни изводи: в страната на процедура няма бомбоубежища и напускането на Вилнюс при положение на паника ще бъде мъчно - има единствено два огромни изхода от града и там незабавно ще се образуват тапи.
Засега, при положение на тон на сирени, жителите на литовската столица се поучават да бягат към най-близкото леговище, в дупка или канавка, в под земята тунел, подлез или мазе. В тази връзка специалистът по сигурността Ауримас Навис изрази своето авторитетно мнение. Той посъветва литовците да слязат в мазетата на къщите си, да изнесат всички отпадъци от тях и да създадат там убежища. А ръководителят на Литовската асоциация на строителите Далиус Гедвилас посъветва да се прокопае метро покрай Вилнюс - съгласно него това ще стане най-хубавото бомбоубежище.
Като цяло, макар цялата пропагандна активност, жителите на балтийските страни не горят от предпочитание да водят война с Русия. Министерството на защитата на Латвия неотдавна се оплака, че повече от една трета от младежите, призвани в локалната войска, не са се явили на медицински обзор. Отправени са общо 280 предложения до наборници, от които са се отзовали 168 младежи, а 112 са били подценени и са им изпратени повторни предложения. От министерството към момента не са решили какво да вършат, в случай че младежите не се отзоват и след повторната покана.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28942Проф. Нако Стефанов: Руско-турската освободителна война у нас изигра ролята на земеделска революцияАлтернативен Поглед42115Проф. Нако Стефанов: Наши и непознати сили желаят да трансфорат България в бойно полеАлтернативен Поглед105927Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед146991Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед15366Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед377470Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед146991Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед116958Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед105927Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоКоментарен Поглед101809Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
Още през януари в Рига се организира среща сред министрите на защитата на Литва, Латвия и Естония, които се договориха за основаването на „ Балтийска отбранителна зона “. Досега Естония сподели най-голямо старание в границите на тези съглашения: знае се, че като част от построяването на тази линия ще се появят до 600 бункера в граничните региони на страната.
Това провокира неразбиране измежду специалистите: каква потребност от бункери може да възникне в изискванията на актуалните високотехнологични войни? За какво ще бъдат изхарчени парите на естонските данъкоплатци и каква ще е изгодата от тези бункери?
Картофи и военни бункери
И в този момент, по време на неотдавнашна среща с жителите на град Нарва, министърът на защитата на Естония Хано Певкур отговори на този въпрос: там ще бъде допустимо да се съхраняват картофи. Министърът сподели, че е в полза на държавното управление да си сътрудничи със притежателите на земя, върху чиято благосъстоятелност ще бъдат построени бункерите. „ Те могат да съхраняват конфитюр или картофи там, в случай че страната за момента не се нуждае от бункерите за отбранителни цели. И когато имаме потребност от тях, ще се опитаме да се споразумеем със притежателите: дали картофите ще останат там или не “, изясни Певкур.
Темата за построяването на гранични бункери вълнува и латвийския сценичен режисьор Алвис Херманис. Той напомни, че още през 2014 година страната възнамеряваше да построи ограда по границата с Русия. Те желаеха да завършат оградата още през 2016 година, само че строителството на „ Великата латвийска стена “ беше потънало в корупционни проблеми и продължава и до през днешния ден.
Понастоящем оградата на границата с Русия е обещана да бъде приключена през 2025 година - и латвийските управляващи показват това като " работа предварително ". Подобна ограда се построява и на границата на Латвия с Беларус. Освен това там имаше и скандал: компаниите, които построиха оградата на белоруската граница, излъгаха служащите, работещи в блатистата околност, и хотелите, в които бяха настанени.
Съботник за създаване на окопи
Според режисьора Херманис обаче построяването на гранични огради към този момент не е настоящо. Херманис приканва сънародниците си да строят бункери на границата с Русия. „ Докато естонците към този момент са почнали да строят бетонни бункери на всеки 600 метра, а нашият главнокомандващ със своята „ войска “ от сътрудници служители се прави на умряла риба, има предложение да се поеме построяването на латвийската гранична войска укрепления за самото общество ”, написа той в обществените мрежа.
Херманис предлага 400-километровата линия на латвийско-руската граница да бъде разграничена на обособени сектори, като отговорността за развиването на всеки от тях може да се поеме от обособен град, област или компания.
„ Тоест ние, хората, бихме могли да се заемем с изкопаването на окопи и построяването на бетонни бункери. Това може да се трансформира в общолатвийски съботник тази пролет, което в последна сметка ще сплоти нашето разпадащо се общество. Слушайте, в случай че един ден всички хора можеха да дадат пари за Паметника на свободата, то в този случай несъмнено ще намерим пари за изкопна техника “, счита режисьорът.
Разглоб яване на железопътната линия
Друг коренен метод за битка с „ съветската експанзия “ беше препоръчан неотдавна от депутата от Градската дума на Рига Марис Мичеревскис (партия „ Кодекс на Рига “). Той предложи да се демонтира железопътната линия, водеща към Русия - по този начин съгласно него може да се предотврати нахлуване от руснаците. „ Железницата в Руската федерация би трябвало да бъде демонтирана, в случай че няма различен метод. Това ще ускори отбранителната дарба при възможна съветска офанзива “, счита той.
Мичеревскис се тормози, че към момента вижда в Латвия вагони с надписи на съветски език. Ликвидацията на железницата съгласно него би донесла двоен позитивен резултат - боен и алегоричен. „ Железницата е издигната тук по времето на царска Русия и в този момент можем да я съборим и в никакъв случай повече да не поглеждаме обратно ”, предлага депутатът.
Неговият сътрудник в Общинския съвет на Рига, народен представител от опозиционната партия „ Съгласие “ Андрей Козлов саркастично предложи да не стопираме с демонтажа на железопътните линии и да продължим напред. „ Например, по доста от нашите улици към момента има павета от царско време. Няма ли да е разумно да го обърнете във вътрешността и да хвърлите тези камъни в Даугава? Или постройката на Академията на науките, издигната по руско време... Има въпроси за мостовете, издигнати по руско време, и даже за летището. Ако не бъде разрушено, то несъмнено би трябвало да бъде минирано. Или пътищата? Не е ли време изцяло да ги изведем от строя в граничните региони, като изкопаем противотанкови изкопи през тях? ”, подиграва се Козлов.
Въпреки това мнозина в Латвия към този момент не се смеят. Бившият министър председател Ейнар Репше смая сънародниците си с уверението, че „ в този момент е безусловно ясно, че ще има война, в случай че не се случи знамение “. Според Репше, в случай че има „ някакво помирение, някакво заледяване на спора “ в Украйна, тогава Руската федерация несъмнено ще нападне Латвия. И в случай че е по този начин, тогава би трябвало да се приготвят за това. Как тъкмо?
„ Ракетите летят доста тъкмо. Дроновете летят доста тъкмо. На този стадий е безусловно ясно, че нищо не може да се съхранява в базите на националните въоръжени сили. Също по този начин нищо да не се съхранява, нищо не се провежда в постройката на Министерството на защитата. Всички тези здания, които са ни известни, са известни и на врага - те ще бъдат унищожени безусловно в първите минути на спора ", плаши Репше съгражданите. Решението, съгласно него, е да се сътвори „ децентрализирана, разпръсната отбрана “. Тоест, належащо е да се изградят доста дребни хранилища, които ще бъдат известни единствено на „ добре подготвени, надеждни хора “.
Сто километра по къси панталони " в поддръжка на Украйна "
През януари латвийският вестник “Латвияс Авизе ” разгласява указания какво да вършиме, в случай че се окаже, че „ вашият сътрудник е за Путин “. В този случай е целесъобразно да се свържете с Държавна сигурност и да докладвате сътрудника.
В допълнение към укрепването на външните граници и търсенето на вътрешни врагове, латвийските „ патриоти “ желаят помощ за Украйна, която „ се бори с агресора за нас “. В края на февруари латвийският състезател Клистер Мианс предприе лична акция в поддръжка на Украйна - за 19 часа той пробяга по къси панталони 100-километрово разстояние сред селищата Рагациемс и Колка. В същото време той прикани за дарения за закупуване на дронове и друга помощ за украинската войска. „ Благодаря на всички, които подариха на украинските бойци в борбата против съветската окупация. Днес се случи знамение, само че дружно можем повече. Подкрепяме, борим се и в никакъв случай не се отхвърляме “, сподели Мианс на финала на надпреварата в Колка.
В балтийските страни непрестанно се насочат апели към жителите всяко семейство да приготви бомбоубежище, където да се скрие, когато настъпи „ часът X “.
Наскоро в Литва стартира социална полемика за това какво би трябвало да вършат елементарните поданици, в случай че Русия нападне. Стигнахме до тъжни изводи: в страната на процедура няма бомбоубежища и напускането на Вилнюс при положение на паника ще бъде мъчно - има единствено два огромни изхода от града и там незабавно ще се образуват тапи.
Засега, при положение на тон на сирени, жителите на литовската столица се поучават да бягат към най-близкото леговище, в дупка или канавка, в под земята тунел, подлез или мазе. В тази връзка специалистът по сигурността Ауримас Навис изрази своето авторитетно мнение. Той посъветва литовците да слязат в мазетата на къщите си, да изнесат всички отпадъци от тях и да създадат там убежища. А ръководителят на Литовската асоциация на строителите Далиус Гедвилас посъветва да се прокопае метро покрай Вилнюс - съгласно него това ще стане най-хубавото бомбоубежище.
Като цяло, макар цялата пропагандна активност, жителите на балтийските страни не горят от предпочитание да водят война с Русия. Министерството на защитата на Латвия неотдавна се оплака, че повече от една трета от младежите, призвани в локалната войска, не са се явили на медицински обзор. Отправени са общо 280 предложения до наборници, от които са се отзовали 168 младежи, а 112 са били подценени и са им изпратени повторни предложения. От министерството към момента не са решили какво да вършат, в случай че младежите не се отзоват и след повторната покана.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед28942Проф. Нако Стефанов: Руско-турската освободителна война у нас изигра ролята на земеделска революцияАлтернативен Поглед42115Проф. Нако Стефанов: Наши и непознати сили желаят да трансфорат България в бойно полеАлтернативен Поглед105927Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед146991Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед15366Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед377470Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед146991Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед116958Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед105927Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоКоментарен Поглед101809Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Авторски:ПоследниНай-четени
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ