Euronews: България, Унгария, Словакия и Чехия се противопоставят на ембаргото върху руския петрол
Шести ден не престават диалозите, целящи съглашение за възбрана на вноса на съветски нефт в целия Европейски Съюз. Унгария, Словакия, Чехия и България се опълчват и упорстват за специфични отстъпки, с цел да задоволят вътрешните си потребности, заяви Euronews.
Основната точка на спор остава амбициозният график, очакван от Европейската комисия: поетапно прекъсване на целия съветски недопечен нефт за шест месеца и всички рафинирани петролни артикули до края на годината.
Поради твърдата си взаимозависимост от съветския нефт, четирите страни настояват, че не могат да преминат към други снабдители за толкоз къс интервал от време, без да застрашат националните си стопански системи.
„ Все още няма предложение, което бихме могли да приемем, а позицията на Унгария остана непроменена “, сподели унгарският държавен секретар Золтан Ковач. Премиерът на страната Виктор Орбан преди този момент съпостави предлагането на Брюксел с икономическа " атомна бомба ", защото то пренебрегва " обстановката " на Унгария.
Според първичния компромис, реализиран предходната седмица, на Унгария и Словакия щеше да бъде разрешено да завършат постепенния отвод до края на 2024 година, две години по-късно от това, което Брюксел предложи.
Чешката република също може да се възползва от преференцията до юни 2024 година, до момента в който чака да бъде обвързвана с Трансалпийския газопровод, който през днешния ден свързва Италия, Австрия и Германия.
Сега България упорства за сходно позволение в подмяна на зелената си светлина.
„ Нашата позиция е доста ясна. Ако има дерогация за някои от страните, желаеме и ние да получим дерогация “, съобщи българският вицепремиер Асен Василев пред национална телевизия. „ Ако не, ние няма да подкрепим глобите. Но не чакам да стигнем до това, въз основа на диалозите сега “.
За разлика от Унгария, Словакия и Чешката република, които нямат изход на море и получават петролните си доставки непосредствено от нефтопровода „ Дружба “, България има достъп до Черно море, което отваря по-лесен маршрут за различни снабдители да доставят барели недопечен суров нефт, с цел да запълнят останалата празнота от Русия, разяснява Euronews и показва, чене е ясно какъв брой дълго ще бъде на процедура желаното от България освобождение.
Преговорите сред посланиците на Европейски Съюз започнаха в сряда, откакто ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен разкри мярката пред Европейския парламент и се те продължиха през цялата седмица, до момента в който формалните лица се опитваха да уточняват предлагането и да завоюват скептичните страни. Санкциите на Европейски Съюз изискват единомислещото утвърждение на всички 27 държави-членки.
„ Трябва да завършваме този пакет допустимо най-скоро “, е споделил пред медията дипломатически източник, поискал анонимност, отбелязвайки, че полемиката в този момент е фокусирана върху „ солидарните “ решения за тези страни, които са най-засегнати от ембаргото.
Представител на страна с твърда линия по въпроса е коментирал, че изключенията не са „ добра концепция “, съставляват „ опасност за разпоредбите на конкуренцията “ и би трябвало да бъдат съпроводени от спомагателни налози и възбрана за продажба на съветски нефт на други странi.
Ембаргото върху съветския нефт се смята за най-радикалната и поредна стъпка, подхваната от Европейски Съюз в отговор на войната в Украйна. От началото на спора на 24 февруари 27-те държави-членки са похарчили към 24 милиарда евро за съветски нефт, съгласно инструмент за следене, основан от Центъра за проучвания на силата и чист въздух (CREA).
Основната точка на спор остава амбициозният график, очакван от Европейската комисия: поетапно прекъсване на целия съветски недопечен нефт за шест месеца и всички рафинирани петролни артикули до края на годината.
Поради твърдата си взаимозависимост от съветския нефт, четирите страни настояват, че не могат да преминат към други снабдители за толкоз къс интервал от време, без да застрашат националните си стопански системи.
„ Все още няма предложение, което бихме могли да приемем, а позицията на Унгария остана непроменена “, сподели унгарският държавен секретар Золтан Ковач. Премиерът на страната Виктор Орбан преди този момент съпостави предлагането на Брюксел с икономическа " атомна бомба ", защото то пренебрегва " обстановката " на Унгария.
Според първичния компромис, реализиран предходната седмица, на Унгария и Словакия щеше да бъде разрешено да завършат постепенния отвод до края на 2024 година, две години по-късно от това, което Брюксел предложи.
Чешката република също може да се възползва от преференцията до юни 2024 година, до момента в който чака да бъде обвързвана с Трансалпийския газопровод, който през днешния ден свързва Италия, Австрия и Германия.
Сега България упорства за сходно позволение в подмяна на зелената си светлина.
„ Нашата позиция е доста ясна. Ако има дерогация за някои от страните, желаеме и ние да получим дерогация “, съобщи българският вицепремиер Асен Василев пред национална телевизия. „ Ако не, ние няма да подкрепим глобите. Но не чакам да стигнем до това, въз основа на диалозите сега “.
За разлика от Унгария, Словакия и Чешката република, които нямат изход на море и получават петролните си доставки непосредствено от нефтопровода „ Дружба “, България има достъп до Черно море, което отваря по-лесен маршрут за различни снабдители да доставят барели недопечен суров нефт, с цел да запълнят останалата празнота от Русия, разяснява Euronews и показва, чене е ясно какъв брой дълго ще бъде на процедура желаното от България освобождение.
Преговорите сред посланиците на Европейски Съюз започнаха в сряда, откакто ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен разкри мярката пред Европейския парламент и се те продължиха през цялата седмица, до момента в който формалните лица се опитваха да уточняват предлагането и да завоюват скептичните страни. Санкциите на Европейски Съюз изискват единомислещото утвърждение на всички 27 държави-членки.
„ Трябва да завършваме този пакет допустимо най-скоро “, е споделил пред медията дипломатически източник, поискал анонимност, отбелязвайки, че полемиката в този момент е фокусирана върху „ солидарните “ решения за тези страни, които са най-засегнати от ембаргото.
Представител на страна с твърда линия по въпроса е коментирал, че изключенията не са „ добра концепция “, съставляват „ опасност за разпоредбите на конкуренцията “ и би трябвало да бъдат съпроводени от спомагателни налози и възбрана за продажба на съветски нефт на други странi.
Ембаргото върху съветския нефт се смята за най-радикалната и поредна стъпка, подхваната от Европейски Съюз в отговор на войната в Украйна. От началото на спора на 24 февруари 27-те държави-членки са похарчили към 24 милиарда евро за съветски нефт, съгласно инструмент за следене, основан от Центъра за проучвания на силата и чист въздух (CREA).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ