Бежанка от Израел, потърсила помощ у нас, разказа за ужаса: Пазих цял хотел, имах списък с имена на хора
Шест седмици след началото на войната в Газа, първа еврейска гражданка изиска леговище в България. Повече от 1300 са евреите, изгубили живота си, както и над 400 военни от израелската войска. Загиналите от палестинска страна към този момент са над 11 300, от които 4 650 деца и 3 145 дами. По данни на Хамас, ранените са 29 200. Какво е претърпяла Оксана Черкасов и за какво избра България, споделя euronewsbulgaria.com.
Оксана е израелски жител от съветски генезис. Дълго време работи като чиновник в компания за защита. Като модерна жена войник, тя е подготвена да пази хора, да стреля, владее техники за самозащита и реакции при спешни обстановки. С болежка си спомня за съдбовния 7 октомври, който трябвало да бъде празничен съботен ден, кондензиран с туристи и усмивки. Нарича го черния Шабат, в който на път за работа, още в 6 часа сутринта чува проехтяващи сирени.
„ Тел Авив изглеждаше като след нуклеарна война, улиците бяха изцяло празни, а моят пост беше до хотел и дребна детска градина. Поисках да остана на входа. Бях сама на пуста улица “, споделя Оксана.
Следват кошмарни дни, в които Оксана съумява да предотврати евентуален атентат в хотел, чийто вход пази. Преломен миг, в който за първи път се зараждат мисли да напусне страната си.
„ Моите отговорности бяха да не пропущам хора с арабска идентичност. Имах лист и ревизирах кой в коя стая е. Дойде мъж от арабски генезис и аз не го пуснах. А моята промяна беше постоянно до 11 ч. вечерта “, казваОксана.
След това започнаха да ми звънят по телефона, имах позвънявания от прикрит номер, а на 13 октомври получих видео в месинджър от фиктивен акаунт, записан Махмуд Натс, с фрагменти на разчленени тела на израелски жители. И този боец, който не позволих се върна, налетя ми, удари ме в ръката, след което аз желаех оръжие.
След този ден Оксана изрично взема решение да напусне Израел. Тази година по щастлива случайност през лятото си е купила дребен апартамент в Поморие с настройка да идва всяко лято за отмора у нас. Качва се на първия инцидентен полет, когато над летище Бен Гурион свистят бомбени офанзиви.
„ Събрах хора, заведох ги в бомбоубежище, затворих го, върнах се, а звукът от сирените можеше да ми спука тъпанчетата. В този ден бързо взех решение и взех три самолета, първо до Черна гора “, споделя дамата.
След полети до Черна гора, Белград и София, тя най-сетне идва в Поморие. За първи път в живота си се опасява, признава тя. Описва чудовищни зверства и издевателства, които са станали пред очите ѝ. Страда за Израел и дефинира израелската войска като неразрушима мощ. Но има вяра, че държавното управление и службите на Мосад са знаели за нападенията и са изчакали те да се случат с цел да могат да отвърнат с заличаване.
Оксана е израелски жител от съветски генезис. Дълго време работи като чиновник в компания за защита. Като модерна жена войник, тя е подготвена да пази хора, да стреля, владее техники за самозащита и реакции при спешни обстановки. С болежка си спомня за съдбовния 7 октомври, който трябвало да бъде празничен съботен ден, кондензиран с туристи и усмивки. Нарича го черния Шабат, в който на път за работа, още в 6 часа сутринта чува проехтяващи сирени.
„ Тел Авив изглеждаше като след нуклеарна война, улиците бяха изцяло празни, а моят пост беше до хотел и дребна детска градина. Поисках да остана на входа. Бях сама на пуста улица “, споделя Оксана.
Следват кошмарни дни, в които Оксана съумява да предотврати евентуален атентат в хотел, чийто вход пази. Преломен миг, в който за първи път се зараждат мисли да напусне страната си.
„ Моите отговорности бяха да не пропущам хора с арабска идентичност. Имах лист и ревизирах кой в коя стая е. Дойде мъж от арабски генезис и аз не го пуснах. А моята промяна беше постоянно до 11 ч. вечерта “, казваОксана.
След това започнаха да ми звънят по телефона, имах позвънявания от прикрит номер, а на 13 октомври получих видео в месинджър от фиктивен акаунт, записан Махмуд Натс, с фрагменти на разчленени тела на израелски жители. И този боец, който не позволих се върна, налетя ми, удари ме в ръката, след което аз желаех оръжие.
След този ден Оксана изрично взема решение да напусне Израел. Тази година по щастлива случайност през лятото си е купила дребен апартамент в Поморие с настройка да идва всяко лято за отмора у нас. Качва се на първия инцидентен полет, когато над летище Бен Гурион свистят бомбени офанзиви.
„ Събрах хора, заведох ги в бомбоубежище, затворих го, върнах се, а звукът от сирените можеше да ми спука тъпанчетата. В този ден бързо взех решение и взех три самолета, първо до Черна гора “, споделя дамата.
След полети до Черна гора, Белград и София, тя най-сетне идва в Поморие. За първи път в живота си се опасява, признава тя. Описва чудовищни зверства и издевателства, които са станали пред очите ѝ. Страда за Израел и дефинира израелската войска като неразрушима мощ. Но има вяра, че държавното управление и службите на Мосад са знаели за нападенията и са изчакали те да се случат с цел да могат да отвърнат с заличаване.
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ