Джуди Денч на 89: Мисля, че сега мога да изиграя всичките си роли много по-добре
" Шекспир: Мъжът, който заплаща наема ", Джуди Денч, превод Иглика Василева, издателство " Ink "
Джуди Денч е една от най-награждаваните и най-почитани актриси от 50-те години на 20 век и до през днешния ден. В своята забележителна кариера тя е изпълнила десетки популярни функции в киното, в малкия екран и на театралната сцена. „ Шекспир: Мъжът, който заплаща наема “ е отдадена на нейните преобразяване в Шекспирови героини. Книгата съставлява неналожителен диалог с Брендан О’Хей, с който са сътрудници и другари от дълги години.
Ролята на О’Хей е не просто да структурира и насочва разговора, само че и да сътвори атмосфера на шерване и съпреживяване. Той поредно проучва с Денч функциите ѝ от началото на театралната ѝ кариера чак до наши дни. За наслада на читателите, във въпросите му се съдържа сюжетът на всяка последваща пиеса, тъй че не е нужно да сме познавачи на цялостното творчество на Барда, с цел да проследим най-важното във всяка тематика и предмет. И въпреки всичко, даже когато става дума за пиеса, която мислим, че познаваме радикално, всеки от нас ще открие за себе си нови основни моменти, нови вероятни подходи към построяването на облиците. Както нееднократно се споделя в книгата, не съществува единствено един верен метод да се слага Шекспир. Той приказва на целия свят и на хората от всички епохи и страни, по този начин остава постоянно настоящ. Той в никакъв случай не е еднопосочен. „ Човек би трябвало да свикне с редуващите се несъгласия – положителното вътре в злото, злото вътре в положителното. Именно това прави героите на Шекспир да наподобяват същински. “
Самата Джуди Денч е възхитително човешко създание. Към излизането на книгата през 2023 тя е на 89 години, само че звучи по този начин, като че ли възрастта обилно ѝ е давала и не ѝ е лишила нищо. Актрисата е интелигентна, смирена, мъдра, изпълнена с жадност за живот и за работа. В невероятната ѝ памет са съхранени всички функции, дружно с костюмите, сценографията, сътрудниците, с които си е партнирала, безчет радостни и печални истории, свързани с репетиционен развой, представления и турнета.
Джуди Денч е жена, в която всеки ще се влюби. Тя нееднократно споделя, че е екипен състезател. " Никога не бих могла да направя соло театър, даже не бих знаела по какъв начин да изляза на сцената, в случай че преди този момент край мен не е имало смешки, вицове и летящи във въздуха гащи. " Смехът напира във всяка нейна имитация, а самоиронията ѝ е обезоръжаваща.
Страстта ѝ за спектакъл няма граници. " Не е работа на артиста да прави героя си благ и прелъстителен, а да го направи понятен. Ако се интересуваш единствено от това, да бъдеш харесван, тогава ужасно доста са функциите, от които ще би трябвало да се откажеш. "
При все че работата на всеки артист изисква той да бъде в светлината на прожекторите, Джуди Денч вижда себе си като част от нещо по-голямо. `Трябва да знаеш какъв брой доста и какъв брой малко би трябвало да играеш, и то по този начин, че това да служи за задачите на сюжета. Всяка роля е парче от пъзела и би трябвало да пасне навръх мястото си в общата картина. "
Тя споделя за случаите, в които ѝ е било изключително мъчно, спомня си с деликатност за смешки и за недоразумения. В мислите си се връща към скъпи другари и сътрудници и ги загатва с такава топлина, че без непотребни думи излиза наяве какво ги е свързвало. Със своето дългоденствие тя се е срещнала с доста гениални чаровници – и е надживяла мнозина. „ Къде са в този момент всичките тези хора? Не мога да допускам. Как е допустимо? Бяха толкоз живи, толкоз енергични, с такова наличие. Затова би трябвало да обичаме нашето " в този момент ", нали по този начин? “
Тъй като съответната тематика са Шекспировите функции, с прелета през всички тези изключителни драматургични творби пред нас се обрисуват хубостта и величието на творчеството на Шекспир, отдава се респект на драмите, комедиите и нещастията и на мястото им в изкуството, развиването на езика и в персоналния живот на всеки, който се е докосвал до тях.
" Шекспир: Мъжът, който заплаща наема " е брилянтно четиво, в което диалозите и размислите, животът и изкуството сияят с неповторима светлина. Разбира се, на български език това е с помощта на чудния превод на Иглика Василева.
Джуди Денч е една от най-награждаваните и най-почитани актриси от 50-те години на 20 век и до през днешния ден. В своята забележителна кариера тя е изпълнила десетки популярни функции в киното, в малкия екран и на театралната сцена. „ Шекспир: Мъжът, който заплаща наема “ е отдадена на нейните преобразяване в Шекспирови героини. Книгата съставлява неналожителен диалог с Брендан О’Хей, с който са сътрудници и другари от дълги години.
Ролята на О’Хей е не просто да структурира и насочва разговора, само че и да сътвори атмосфера на шерване и съпреживяване. Той поредно проучва с Денч функциите ѝ от началото на театралната ѝ кариера чак до наши дни. За наслада на читателите, във въпросите му се съдържа сюжетът на всяка последваща пиеса, тъй че не е нужно да сме познавачи на цялостното творчество на Барда, с цел да проследим най-важното във всяка тематика и предмет. И въпреки всичко, даже когато става дума за пиеса, която мислим, че познаваме радикално, всеки от нас ще открие за себе си нови основни моменти, нови вероятни подходи към построяването на облиците. Както нееднократно се споделя в книгата, не съществува единствено един верен метод да се слага Шекспир. Той приказва на целия свят и на хората от всички епохи и страни, по този начин остава постоянно настоящ. Той в никакъв случай не е еднопосочен. „ Човек би трябвало да свикне с редуващите се несъгласия – положителното вътре в злото, злото вътре в положителното. Именно това прави героите на Шекспир да наподобяват същински. “
Самата Джуди Денч е възхитително човешко създание. Към излизането на книгата през 2023 тя е на 89 години, само че звучи по този начин, като че ли възрастта обилно ѝ е давала и не ѝ е лишила нищо. Актрисата е интелигентна, смирена, мъдра, изпълнена с жадност за живот и за работа. В невероятната ѝ памет са съхранени всички функции, дружно с костюмите, сценографията, сътрудниците, с които си е партнирала, безчет радостни и печални истории, свързани с репетиционен развой, представления и турнета.
Джуди Денч е жена, в която всеки ще се влюби. Тя нееднократно споделя, че е екипен състезател. " Никога не бих могла да направя соло театър, даже не бих знаела по какъв начин да изляза на сцената, в случай че преди този момент край мен не е имало смешки, вицове и летящи във въздуха гащи. " Смехът напира във всяка нейна имитация, а самоиронията ѝ е обезоръжаваща.
Страстта ѝ за спектакъл няма граници. " Не е работа на артиста да прави героя си благ и прелъстителен, а да го направи понятен. Ако се интересуваш единствено от това, да бъдеш харесван, тогава ужасно доста са функциите, от които ще би трябвало да се откажеш. "
При все че работата на всеки артист изисква той да бъде в светлината на прожекторите, Джуди Денч вижда себе си като част от нещо по-голямо. `Трябва да знаеш какъв брой доста и какъв брой малко би трябвало да играеш, и то по този начин, че това да служи за задачите на сюжета. Всяка роля е парче от пъзела и би трябвало да пасне навръх мястото си в общата картина. "
Тя споделя за случаите, в които ѝ е било изключително мъчно, спомня си с деликатност за смешки и за недоразумения. В мислите си се връща към скъпи другари и сътрудници и ги загатва с такава топлина, че без непотребни думи излиза наяве какво ги е свързвало. Със своето дългоденствие тя се е срещнала с доста гениални чаровници – и е надживяла мнозина. „ Къде са в този момент всичките тези хора? Не мога да допускам. Как е допустимо? Бяха толкоз живи, толкоз енергични, с такова наличие. Затова би трябвало да обичаме нашето " в този момент ", нали по този начин? “
Тъй като съответната тематика са Шекспировите функции, с прелета през всички тези изключителни драматургични творби пред нас се обрисуват хубостта и величието на творчеството на Шекспир, отдава се респект на драмите, комедиите и нещастията и на мястото им в изкуството, развиването на езика и в персоналния живот на всеки, който се е докосвал до тях.
" Шекспир: Мъжът, който заплаща наема " е брилянтно четиво, в което диалозите и размислите, животът и изкуството сияят с неповторима светлина. Разбира се, на български език това е с помощта на чудния превод на Иглика Василева.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ