Шърли Маклейн Бийти е американска театрална и киноактриса повече от

Шърли Маклейн Бийти е американска театрална и киноактриса повече от 50 години, носителка на Оскар, известна освен като киноактриса, само че и като авторка на автобиографични книги.

Тя е по-голямата сестра на Уорън Бийти .

Като дребна мечтае да стане балерина. Отдава се на балета и танците, само че след време взема решение, че това не е за нея и се отдава на актьорското майсторство. Първият ѝ филм е „ Неприятности с Хари “ на Алфред Хичкок .

Вече съм на възраст, когато от ден на ден се възнамерявам за продължителността на живота и връзката сред схващане, тяло и дух. Медицината, ориентирана към излекуване чрез сила и мисъл, ми оказа помощ доста. Не ми подхожда онази медицина, която си служи единствено с медикаменти и свежда всичко до „ нож “, „ огън “, „ отрова “.

Вярвам, че великият създател е поискал всеки от нас да изпита благополучие. Законите за аргументите и следствията (както научните, по този начин и кармичните) предопределят за всекиго от нас друг път към рационализиране и благополучие.

Навярно можем да твърдим, че вярванията ни са плод на въображението. Но то тогава може би си фантазираме, че живеем, както настояват будистите. Фантазираме си живота денем, а през нощта го сънуваме. Добре е да избегнем и дневните, и нощните кошмари, като разберем кои сме в действителност. Открай време одобрявам една фраза на Айнщайн: „ Въображението е по-важно от знанието. “

Обръщам взор обратно – по какъв начин съм живяла и обичала, по какъв начин съм негодувала и оспорвала разнообразни неща – и си давам сметка, че умеенето да остаряваш добре се състои не толкоз в търсенето на благополучие, колкото в кроткото чувство за доволство от претърпяното. Да обичаш, без да се привързваш прекомерно, бихте споделили вие. С течение на годините започнах да оценявам изключително доста споровете. Не всичко в живота може да е цветя и рози. Именно в мрачните моменти на конфликт се придобива същинското знание.

Предназначението на живота е да даде опция на всяка душа да научи кои сме и за какво действаме по избран метод. Надеждата е, че когато пристигна време да си тръгнем, ще сме научили малко повече за страховете си, за щастието и най-много по какъв начин безусловно да даряваме своята обич и да одобряваме любовта на другите.

Всеки от нас може да употребява недоволството от самия себе си като креативен заряд.

Когато бях по-млада, наивно се доверявах надали не на всекиго и всичко. И до през днешния ден е по този начин, коства ми се. Гордея се, че не станах цинична и покварена. Наместо да се подхлъзна в тази посока, развих по-изтънчено любознание.

Винаги съм имала някакво простодушно, не изключително задълбочено отношение към живота – оптимистично и може би даже наивно. Навремето добре ми послужи, само че към този момент не съм толкоз сигурна. Винаги съм чувствала, че нещата се случват по този начин както би трябвало – нормално за положително. Сега към този момент по-дълбоко чувствам потребността да поема по-голяма персонална отговорност за протичащото се по света и обмислям върху опцията да вземам присъединяване в действителния живот, а не просто да го следя. Улавям се, че ме тревожи тази привързаност към технологиите в нашата просвета и осакатяването на демокрацията.

С напредването на годините виждам, че се трансформирам в една от стариците в Холивуд, към която множеството хора бързат да покажат почитание. Или демонстрират почит от това, което имам зад тила си, или избират да не ме „ виждат “, с цел да не се постанова да влизат в спор. Напоследък все по-остро чувствам какъв брой изтощително е положението на „ непрозрачност “.

Каквото и да приказваме, рушащите се полезности и споровете на религиозна основа, причиняващи войните по света, подтикват моите другари в Холивуд да търсят метафизични духовни връзки в живота и работата си. Което сякаш не им пречи да вършат пари от филми, изпълнени с ужаси, принуждение, перверзен секс и прочие, само че най-малко подвигат плещи с извинението, че публиката желае такива зрелища. Печалбите удостоверяват това умозаключение, само че най-малко някои от тях имат доблестта да се срамят, че са прибягнали до сходен материал.

Преди време взех решение в никакъв случай да не се фотографирам във филм с грандиозни специфични резултати единствено поради облагата. Вярвам, че полезностите, към които се придържаме, рано или късно ни се отплащат. Законите на кармата са годни даже в Холивуд. Посланието към феновете се връща назад като бумеранг.

Тъжно ми е, че филмите, в чийто център стои една човешка орис, биват определяни като „ женски “ или „ камерни “. Трудно се намират пари за сходни филми, въпреки че таман те обират премиите, в случай че са добре направени.

Да се набират пари за философски филм е съвсем невероятно, тъй като шефовете на студиите настояват, че би трябвало да се вършат внушаващи боязън филми, тъй като културата ни била дотолкоз пропита от страхове, че публиката желала да отхвърли съществуването им. В часовете, отделени за развлечение, хората предпочитали да усещат „ фиктивен “ боязън, с цел да не се постанова да се сблъскват с него в действителния живот.

Джак Лемън беше преследван от духове и се бореше благодарение на алкохола против своите демони през целия си умишлен живот, само че въобще не му хрумваше да признае съществуването на какъвто и да било нравствен живот.

Джак Никълсън бе непостижим в свободните асоциации – побъркващо проницателен, въпреки човек мъчно да отгатваше защо приказва. А когато го обземаха бесове, изглеждаше застрашителен. Той сякаш се стремеше да употребява бесовете си за своите колоритни герои, вместо да им дава отдушник в същинския си живот.

Спомням си един диалог с Норман Мейлър, който твърдеше, че неврозата е потребна за същинския създател. Може и да е бил прав, не съм сигурна. За себе си знам, че съм се опитвала да впрегна неврозите да работят за мен – като да вземем за пример строгата дисциплинираност, отводът от празни приказки, придържането към истината без значение от следствията, неподправеният невротичен яд при някоя неправда и бясната гняв против президенти, които предават доверието на обществото.

Актьорите нормално си поставяха за цел от близко и даже интимно да опознаят своята красива партньорка, до момента в който траят фотосите, без значение дали вкъщи ги чакат брачна половинка и деца. Неписаният закон на гилдията гласеше, че ние се изявяваме в един фиктивен свят и всичко свършва с угасването на прожекторите. Актрисите правеха същото. Всеобщо бе мнението – въпреки и мъчително за някои, – че любовните подиуми не свършват с края на снимачния ден и прекъсването на камерата.

Ако името ти е опетнено поради проблематично държание, никой не желае да работи с теб. Ако си лукавец, само че правиш пари, всички чакат да се провалиш, с цел да злорадстват. Всеки се усеща по-добре, в случай че някоя огромна съчка се издъни, по този начин дребните хора се поотърсват от терзанията за личните си неуспехи. Колко маловажно е всичко това. Щом печелиш задоволително, с цел да си плащаш ипотеката и да излизаш през уикенда с обичан човек, не ускорявай темпото, споделям аз, прави каквото искаш, стига да ти е прелестно.

Мерил Стрийп с необикновен финес вплита актьорската игра в същинския живот. По мое мнение тя е ненадмината, въпреки от време на време да я улавяме, че играе. Разбирането за заблуда и действителност е нейното прикрито оръжие. Възхити ме работата й във „ Вик в тъмнината “, където играе майка, чието дете е отвлечено от куче динго, а изключително ме порази сцената, в която тя е на свидетелската пейка. „ Нима се трансформира в куче динго в тази сцена? – попитах я. „ Да – отвърна тя. – Радвам се, че си забелязала. “ На коя друга актриса би хрумнало да изиграе диво куче динго, с цел да потвърди, че е почтена майка?

Никол Кидман е актриса с необикновен диапазон, чиято хубост, сравнима с дрезденски порцелан, напряко стопира дъха. Притежава невероятна дарба за централизация и е способна да изиграе безусловно всичко. Никол като че ли не е от този свят, по тази причина започнах да я назовавам моята „ извънземна “. Тя сякаш нямаше срещу. Държеше се по този начин чаровно дипломатично с нейното сбито „ не съм склонна да разисквам развода си с Том “, че доста политици могат да се поучат от нея. С учудване следих по какъв начин гладко минава от сцена в сцена, без да избухне нито веднъж; по какъв начин умее да работи нонстоп в продължение на убийствено дългите снимачни дни и още веднъж да наподобява като ангел в шест сутринта единствено след няколко часа сън. През уикендите ходеше на фотосесии, в Париж снимаше реклами за „ Шанел “, а в понеделник се връщаше напълно свежа и бодра, без да каже и дума къде е била. Никол е ефирно творение, което ме караше да се чудя коя е тя в действителност. Мисля си, че сходно на Мерил и тя понякога има потребност да бъде друга, с цел да запази душeвността и идентичността си. И двете безусловно се преобразяват, когато се потопят в своята заучена и добре премислена заблуда. Питала съм се дали тези гениални актриси биха изпаднали в невъзможност, в случай че ненадейно се окаже, че няма повече героини, в които да се превъплъщават.

Светът на изкуството и литературата ще оцелее доста по-дълго от света на политиката, тъй като той съхранява въображението ни и по този начин побеждава времето.

Рекламната промишленост и медиите у нас влияят върху метода, по който се лекуваме. Светът на рекламата е научно създадена интервенция, вследствие на която биваме атакувани с реклами до гибел. Пушим, пием, преяждаме и се излагаме на стрес и в това време търчим на час по йога и си оставяме някакви си 20 минути за медитация. Използвайки настолни и джобни компютри и мобилни телефони, ние гълтаме всички техни електромагнитни талази също както гълтаме хапчета за намаляване, с цел да изглеждаме видимо здрави.

Не е загадка, че всеки се опасява да не се разболее. Пропагандата ни нападна от всички направления в това наше свободно общество.

Психологът Алекс Кари го е споделил най-добре: „ Двайсети век се характеризира с три процеса от голямо политическо значение: напредък на демокрацията, напредък на корпоративната власт и напредък на корпоративната агитация като метод корпоративната власт да се опази от демокрацията. “

из „ Паметта на душата “