Шантили-Тифани
Шантили-Тифани е красива котка с аристократично лъчение, която е горделивост за всеки фен на мъркащите създания. Шантили-Тифани е подобаваща за самотни хора, защото е доста спокойна и уравновесена, както и за фамилии с дребни деца, защото обича доста хлапетата.
История на Шантили-Тифани
Шантили-Тифани е порода котки, която била основана през 1967 година. Жителката на Ню Йорк Джени Робинсън купила две котки с четина в шоколадов цвят и 2 години по-късно се появили 6 котенца, които били до едно с оцветяването на родителите си и с кехлибарено жълти очи. В началото на 70-те години на предишния век потомството на шоколадовите котки било записано с наименованието Чужбински дълкокосмести, което било работно име на новата порода.
Шоколадовите котки били кръстосани с бирмански и през 1988 година потомците на първата шоколадова двойка към този момент много се различавали от нея. Селекционерите нарекли новите котки Тифани, а по-късно ги кръстосали с ангорски котки и котки сомали селектирането се пренесло напълно в Канада. Там добавили към наименованието на породата Шантили и по този начин се появило името Шантили-Тифани. Днес представителите на породата Шантили-Тифани са известни в целия свят поради красивия си външен тип и добродушния си темперамент.
Стандарт на Шантили-Тифани
Шантили-Тифани е красиво животно със здрава, само че деликатна костна система, което доближава тегло от 2 до 4 кг. Главата на Шантили-Тифани е с триъгълна форма, ушите са относително едри, със заоблени краища. Очите са бадемовидни, те са кехлибарено жълти на цвят, само че е възможно и да са със зелен цвят. Носът може да е черен или ярък, според от цвета на козината на животното.
Гръдният панер на Шантили-Тифани е доста добре развъртян, коремът е спретнат, крайниците са дълги и мускулести. Лапите са със междинен размер. Опашката е с дължината на тялото и е покрита с дълга пухкава четина. Козината на Шантили-Тифани е мека като коприна, със междинна дължина и без низък пласт. Около шията козината на Шантили-Тифани оформя грива - това е главен белег на породата. На бедрата на задните крака козината оформя " панталонки ". По-дълга четина може да има и на лапите на Шантили-Тифани. Цветът на козината на представителите на тази порода би трябвало да е шоколадово кафяв, само че са възможни също по този начин сиво-синкаво оцветяване на козината, райета и сиво оцветяване с лилави нюанси.
Грижи за Шантили-Тифани
Козината на Шантили-Тифани изисква съществени грижи - тя би трябвало постоянно да се разресва, с цел да наподобява красива. Ушите на Шантили-Тифани постоянно би трябвало да се ревизират, защото тази порода е склонна към струпване на ушна тиня, което може да провокира съществени проблеми. За да предпазите котката от сходна вероятност, чистете постоянно ушите й със специфичен препарат, постановен от ветеринар.
Шантили-Тифани би трябвало да се къпе не по-често от един път на два месеца. Тъй като представителите на породата не обичат водата, е добре от дребни да привикват процедурата, само че при всяко състояние се постанова да бъдат къпани от двама души. След изкъпване със специфичен шампоан е належащо козината да бъде третирана и със специфичен еликсир, с цел да е лъскава и красива.
Козината на Шантили-Тифани се разресва с гребен със заоблени зъбци, тъй като фината кожа на котката може елементарно да се нарани. Редовно би трябвало да се избърсват с влажна забрадка очите на Шантили-Тифани, защото тази порода е склонна към образуването на секрет в ъглите на очите. Препоръчително е да се чистят зъбите на Шантили-Тифани един път седмично с мека детска четка за зъби или с мокър плат, с цел да се предотврати появяването на зъбен камък.
Обучение на Шантили-Тифани
Снимка: Cat Breed Selector Шантили-Тифани е мъдро животно, което елементарно схваща какво е разрешено в дома, в който живее. Шантили-Тифани може да бъде подготвена на обикновени трикове като прескачане на обръч и сядане по команда, само че това може да стане единствено благодарение на положителни думи и лакомства.
Хранене на Шантили-Тифани
Шантили-Тифани има податливост към преяждане и напълняване, по тази причина е доста значимо да има режим на хранене. Шантили-Тифани е добре да се храни два пъти на ден. Можете да храните Шантили-Тифани с гранулирани или консервирани храни за котки с високо качество или с натурални артикули, които постоянно да допълвате с витамини и минерали, нужни за здравето на животното.
Шантили-Тифани може да хапва всички типове месо и субпродукти с изключение на свинско и овнешко, защото са прекомерно мазни за тази порода. Може да допълвате менюто на Шантили-Тифани с твърдо сварени яйца, сварено филе от морска риба, кисело мляко, разнообразни типове зеленчуци, нискомаслена сметана. Не се предлага да давате на Шантили-Тифани кокали, сурови яйца и сурово месо, пикантни и мазни храни, прекомерно студени и прекомерно горещи храни, сурова риба, тестени и захарни произведения.
Заболявания на Шантили-Тифани
Шантили-Тифани е доста здрава порода, само че може да страда от проблеми с ушите, очите, както и от болести на сърдечно-съдовата система. Склонността към напълняване на Шантили-Тифани я прави податлива и на други болести, които се провокират от затлъстяване. Затова не би трябвало да допускате котката да стане прекомерно цялостна, защото това може да се отрази на витално значимите й органи.
Любопитни обстоятелства за Шантили-Тифани
Шантили-Тифани е извънредно добродушна котка, тя в никакъв случай не досажда, чака да бъде извикана и постоянно е подготвена да поиграе с децата. Шантили-Тифани на драго сърце ще се реалокира на друго място, стига да е дружно със стопанина си. В това отношение те са правилни като кучетата. Шантили-Тифани се отнася с известно съмнение към непознати. Представителите на породата в никакъв случай няма да преобърнат дома ви наобратно, до момента в който играят, те са нежни и деликатни. При положително развъждане Шантили-Тифани може да доближи до 18-годишна възраст.
Недостатъци на Шантили-Тифани
Единственият минус на Шантили-Тифани е, че е прекомерно привързана към стопанина си. Ако бъдат оставяни за дълго време сами, представителите на тази порода ще издават мощни звуци с часове, с цел да се опитат да повикат стопанина си.
